кат мечта безответна / в непросветна и тиха тъга. Хр. Смирненски, Съч. II, 124. Ах, и аз държа у мене / много спомени, мечти, / .. Та кому да ги излея? / .. На нощта ли! Безоветни / щом са моите слова… Ив. Вазов, БМ I, 92. Безответна любов.
3. Остар. Безропотен, покорен. Геранските българи, селяни, му станаха безответни роби: той биеше всекиго, когото щеше и дето щеше. Ц. Гинчев, ГК, 37. Щом Николчо са появил на бял свят, то Нено ся свил на две дъги пред своята властолюбива жена и станал неин безответен роб и всепокорнейши слуга. Л. Каравелов, Съч. VII, 18.
БЕЗОТВЕ`ТНО нареч. Книж. 1. Без отговор, без ответ, без отзвук. Над Перущица бе надвиснала грозна тишина. Всеки звук замираше глухо, безответно, както бавно се разсейваше из въздуха димът от запалените села в южните пазви на Средна гора. Г. Караиванов, П, 24. Да знаеш, че мисли за тебе момиче / във дом от лози и от сливи закрит! / Когато дори безответно обича, / човек е доволен, и горд, и честит. Т. Харманджиев, П, 46.
2. Остар. Безропотно, покорно. И тая маса влачи търпеливо и безответно своето тежко съществувание, без да се интересува да знае нашите прогреси. Ив. Вазов, Съч. VIII, 165.
БЕЗОТВЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безответен.
БЕЗОТГОВО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който няма съзнание за отговорност за това, което върши. Хоп-хоп, корабният идиот бе безпределно послушен, безпределно безотговорен. Е. Кузманов, ЧДБ, 82. Светът бе свършен. Новите поколения идваха слаби, .. лекомислени и безотговорни. Д. Цончев, ЛВ, 28.
2. Който става, върши се без чувство, съзнание за отговорност. — А ето — .. — лесно им е на тях — за чиновниците става думата. Дойде четири часа и излизат. Безотговорна работа. В. Цонев, Ст, 250. Безотговорно отношение към служебните задължения. Безотговорна постъпка. Безотговорни приказки.
БЕЗОТГОВО`РНО нареч. Без съзнание за отговорност. — Простете, ако ви обидих — .. — но това, което ви говоря, за мене е най-голяма истина. Аз не съм гимназист, за да си позволя да говоря безотговорно, каквото ми дойде на езика. Д. Ангелов, ЖС, 243. Но да кажат открито и честно пред всички, а не на четири очи, където може да се говори всичко, да се клевети безотговорно, да се изопачават фактите. Ст. Марков, ДБ, 332.
БЕЗОТГОВО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отсъствие на отговорност, липса на съзнание за отговорност за дадени действия, постъпки. През времето на тогавашния председател е имало хаос и безотговорност. Инспекторът се чудеше как досегашните ревизии са отминавали всичките му поразии. Ст. Даскалов, СЛ, 451. Лошо е, когато съвестта отсъствува. Тогава говорим за безотговорност, за безсъвестност. Мор. Пр VIII кл, 22.
БЕЗОТЕ`ЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е напуснал отечеството си, който се е откъснал от родината си и не поддържа връзки с нея; безроден. Не заслужава, мамо, спомен, / който е в светът живял / безотечествен, бездомен. П. Р. Славейков, Лет., 1875, 157.
2. Който няма чувство за отечество, за родина; безроден.
БЕЗОТЕ`ЧЕСТВЕНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който е напуснал отечеството си, който се е откъснал от родината си и няма връзки с нея.
2. Човек, който няма чувство за отечество, не е свързан с отечество. Борис Морев се готви да напусне, по-скоро да избяга .. Писателят го демаскира като безотечественик, капиталист, готов на всякаква сделка. С, 1952, кн. 3, 179.
БЕЗОТЕ`ЧЕСТВЕНИЦА ж. Жена безотечественик.
БЕЗОТЕ`ЧЕСТВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Липса на отношение, на чувство към отечеството, родината. Но макар че преди това, а дори и после, тая младеж често бе обвинявана* в безотечественост, ни едно петно не замърси нейното име през тия тежки години. К. Константинов, ППГ, 244.
БЕЗОТЗИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Безответен. „Любите друг друга!“ Суетен позив! Ушите го възприемат, .., но сърцата остаят безотзивни, закоравели в жестокост и егоизъм. Ив. Вазов, Съч. XII, 150.
БЕЗОТЗИ`ВНО нареч. Остар. Книж. Безответно. Пресипнали гласове, .., писъци женски изскачаха от чупените редове на бежанците и шумът на тие смесени вопли на безнадеждност се разнасяше и умираше безотзивно в пространството на пущинака. Ив. Вазов, Съч. XXV, 6.
БЕЗОТЗИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безответност.
БЕЗОТКА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. За работа на уред, механизъм — който се извършва ритмично и добре, без да прекъсва, без да спира вследствие повреда.
— От рус. безотказный.
БЕЗОТКА`ЗНО. Спец. Нареч. от безотказен. От тези наглед дребни неща зависи сигурната работа на машината, дали тя ще работи безотказно или ще изисква постоянно да се притяга, регулира и поправя. НТМ, 1961, кн. 4, 14. Петнадесет години вече моторчето работеше „безотказно“. П. Славински, ПЗ, 142.
