Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/4

От Читалие
Версия от 17:53, 20 юни 2013 на Haripetrov (беседа | приноси) (Одобрена)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


Встъпителни думи

През 1976 година тогавашното издателство Народна просвета публикува съставения от мене справочник Слято, полуслято, разделно писане, в който направих за пръв път опит да обхвана голямото количество сложни думи, употребявани в книжовния български език, и да формулирам правилата за техния правопис, защото те създаваха големи затруднения на обществото ни. По-късно тъкмо правилата, формулирани там, залегнаха и в уводната част на Правописния речник на съвременния български книжовен език, подготвен от Института за български език и издаден от Издателството на БАН през 1983, преиздаден през 1995 година.

Оказа се обаче, че през последните години в българския език навлязоха множество нови сложни думи, вследствие на което дори може да се посочи, че, както показват и най-новите изследвания, тъкмо тяхното образуване е най-активният словообразувателен начин, действащ днес. Лошото обаче е, че много от новопоявилите се и новообразувани сложни думи също затрудняват с правописа си, защото започнаха да се налагат цели нови модели, които преди 20–30 години изобщо не съществуваха или бяха застъпени твърде слабо. Това, естествено, наложи формулираните правописни правила да бъдат променени и (в редки случаи) да бъдат изцяло формулирани, за да отразяват спецификата на целия масив от сложни думи, използвани в съвременния език.

Тези нови или стари нови правила залегнаха в уводната част на Новия правописен речник на българския език, подготвен в Института за български език към БАН, издаден от издателство Хейзъл през 2002 г. Доколкото той отразява обаче всички правописни проблеми пред съвременния българин, голяма част от лексиката, пряко свързана с разглежданите тук въпроси, остава извън обхвата му. Особено важна негова особеност е, че в него е включен само лексикализираният материал на книжовния ни език и поради тази причина на словосъчетанията не е отделено място, макар и те да се разглеждат понякога като сложни или съставни думи.