той почувствува, че го е хванал добре. Д. Немиров, ДР. 89. Момичето го загледа с боязлив поглед. М. Грубешлиева, ПИУ, 87.
БОЯЗЛИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Страхливец. И на такъв боязливец и треперуш-ко са възложили непосилно дело. Б. Обретенов, С, 32.
БОЯЗЛИ`ВИЧКО. Нареч. от боязливи-чък. Детето пристъпи напред боязливич-ко.
БОЯЗЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от боязлив. Боязливичко момиченце.
БОЯЗЛИ`ВКА ж. Рядко. Страхливка.
БОЯЗЛИ`ВО нареч. С боязън; плахо, не-смело, страхливо. Веднъж само дойде да приказва с нея, боязливо, плахо, но веднага избяга. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 49. Селянката и детето пристъпиха боязливо в широката и светла кухня. Г. Райчев, ЗК, 137. Дошлият влезе боязливо, почти на пръсти. Ст. Дичев, ЗС I, 493. Децата гледаха елхата омагьосани. Протягаха боязливо ръ-чици към чудното дърво, докосваха предметите и пак ги дърпаха като опарени. А. Каралийчев, НЗ, 121. Обикнах го за шегите, които пускаше от време на време по адрес на жена си, макар и тайничко и доста боязливо. К. Калчев, ДНГ, 101.
БОЯЗЛИ`ВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от боязлив. Той се чувствуваше стеснен в присъствието на тоя граф, изпитваше някакво чувство на боязливост пред тоя титулован благородник. Ив. Вазов, Съч. XII, 187. Кондо не отвърна, а гледаше Димитра с дивата боязливост на победено животно. Д. Немиров, Б, 136. Бояз-ливостта требува да бъде обичайт на жените: тя им заздравява добродетелта. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16.
БО`ЯЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е плах, несмел, страхлив. И отиде во своя си шатра. / Там Талтивий чакаше боязнен. Гр. Пърличев, Ч, бр. 12,
376.
БО`ЯЗЪН, мн. няма, ж. Книж. Плахост, страх. Всеки е изпитвал онова ново чувство на усамотеност, на боязън и на учудване, когато пръв път е влязъл в една столетна гора. Ив. Вазов, Съч. XV, 46. Грижа и боязън за утрешния ден бърчеха челата на братята. Ст. Загорчинов, ДП, 205. Правят ми път, по-скоро от боязън, отколкото от уважение. Л. Стоянов, X, 153. Понякога с боязън се питаше: нима може лицето на човека да бъде само непроницаема маска, зад която се крие друго? Ем. Манов, ДСР,
377. Големите му светли очи се устремиха с боязън към лицето на учителката. В. Геновска, СГ, 252. — Надежди възторжни и тайна боязън / отново вълнуват безсънно сърце. П. К. Яворов, Съч. I, 148.
БОЯЛ`ИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. 1. Който е боядисан, обагрен. Боялия прежда. Боялия платове.
925
БОЯЗЛИ`ВЕЦ
2. Който пуска боя, който може да боядисва. Не пери белите дрехи с цветните, щото са боялия. Боялия грозде.
3. Прен. За човек — който има по-тъмен цвят на кожата на лицето; мургав. Противоп. бял, светъл. „Маро, — викаха й — твоята прабаба е имала шушу-мушу с Муса Ке-саджия, затова си такава боялия...“ Б. Болгар, Б, 62. Черният погледна през рамото си и му се понрави виновната усмивка на момъка, който беше също такъв боялия като него и още носеше на главата си войнишка фуражка без кокарда. А. Каралийчев, НЧ, 31.
— От тур. boyah.
БО`ЯНКА ж. Диал. Тревисто растение, най-често с жълти и по-рядко с бели или червени гроздовидни съцветия и шушулковидни плодове.
БОЯНЧАНИН, мн. боянчани, м. Лице, което е родено или живее в Бояна, курортен район на София; боянчанец.
БО`ЯНЧАНЕЦ, мн. -нци, м. Боянчанин. Някои наши учени откриват в боянчанеца един особен антроположки тип, но тези особености никой не отдава на влиянието на Витоша. П. Делирадев, В, 286.
БО`ЯНЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Бояна.
БО`ЯРИН, мн. бояри, м. Остар. Книж. Болярин. Във време на феодалната система кралете нямаха никаква сила, защото всякой боярин беше господар на земите си. И. Груев, УЗ, 95. В Молдавия има три вида благородни. Най-първите се казват бояри .. , ала всички са станали такива в по-ново време. СбНУ VI, 166.
— От рус. боярин.
БОЯРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Болярски. Силни и задушевни ръкопляскания поздравиха появяването на Славянски, облечен в богати староруски бояр-ски одежди. Ив. Вазов, Съч. XI, 66. Старите боярски семейства [в Молдовия] са вече изчезнали. СбНУ VI, 166.
БОЯРСТВО, мн. няма, ср. Събир. Остар. Книж. Болярство. Висшата класа съставляват богатите купци, които захващат мястото на изчезналото боярство. Ив. Вазов, Съч. XVI, 142.
БО`ЯРЩИНА ж. Истор. По време на феодализма — безплатен труд на българските селяни в земите на болярите; ангария.
БОЯ СЕ, боиш се, мин. св. боях се, прич. мин. св. деят. боял се, -а се, -о се, мн. боели се, несв., непрех. Обикн. с предл. о т, з а или със следв. изр. със съюз ч е или д а. Изпитвам страх, страхувам се, опасявам се. — Няма вълци, господин съдия, не бойте се, — рече каруцарят с такъв тон, че почтеният чиновник се озърна плахо наоколо. Елин
БО`Я СЕ
