ни като арапи. П. Славински, МСК, 98.
АРАПИНА At. и ж. Нар.-поет. Арапин (в 1 знач.). Страшна беше арапина / страшна хала халетина / глава има малко млого / малко млого три казана. Нар. пес., СбНУ XXVI, 144. Че си зярна тамо долу / тамо долу в равно поле / триста грозни арапини. Нар. пес., СбНУ XXVI, 149. Надодоха страшни турци / страшни турци анадолци / със тях идат черни грозни / черни грозни арапини. Нар. пес., СбНУ XXIX, 143. Никой ми се юнак не наймало, / да го фатат Марка Кралевике; / наймала се църна арапина, / да го фатат Марка Кралевике, / али Марко живо да донесит, / али Марка, али Маркоа глаа. Нар. пес., СбБрМ, 181. Не виде ги чрън арапина. Нар. пес., СбНУ XLIV, 54.
АРАПИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Арапски. Стрехите му [на Марковия сарай] обнизани / се с глави арапински. Нар. пес., СбНУ XXVI, 151. И им велит Секула Детенце: „Ти се моля, вуйко, да ме зеиш, .. Да шетаме земя арапинска“. Нар. пес., СбБрМ, 203. Дай ми, Боже, на момата здраве — / да а вода у арапска земня, / да направа арапинско рухо, / да а дам на брата за сина! Нар. пес., СбНУ, XLIV, 395.
АР АПК А ж. 1. Простонар. Жена, която принадлежи към черната раса; черноко-жа, негърка, арапкиня. Разигра се Марко Кралевичи, / .. и си дигна тежка топузина, / та почука арапу на порти. / Не го дочу Църна арапина, / на го дочу арапка анъма. Нар. пес., СбНУ XLIII, 30. Па са пили три дни и три ночи: / Марко пие вино тригодишно, / а арапка — вино шербетлиа. Нар. пес., СбНУ XLIV, 7. Не виде ги чрън арапина, / не ги виде арапка девойкя. Нар. пес., СбНУ XLIV, 54.
2. Диал. Царевица (Н.Геров, РБЯ).
АРАПКИ`НЯ ж. 1. Простонар. Арапка; негърка, чернокожа. Тук имаше и еврейки, и плахи арменки, и пъргави черни арапкини, всяка в отличителните одежди на своя народ. А. Христофоров, А, 197-198. 2. Диал. Царевица (Н. Геров, РБЯ).
АРАПОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на арапин (в 1 знач.). Рита коню Дойчин болен юнак, / та отиде арапови двори, / погубил йе арапово любе / и погуби арапово дете. Нар. пес., СбНУ XLIII, 212.
АРАПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. 1. Прил. от арап и от арапин (в 1 знач.); негърски. Да, той беше се хвалил един път в Донювото кафене, че бил съсякъл във време на турското бягство един арапски паша. Ив. Вазов, Съч. VII, 44. Проговори укя дели Марко:.. / отиди си у арапска града, / та утепай цръна арапина, / ега би ти жалби у минали. Нар. пес., СбНУ XLIV, 49. Фала тебе, арапски юначе, / ако можеш Марко да ми фанеш, / я ти давам до три азни пари. Нар. пес., СбНУ XLIII, 32.
АРАПИНА
Пойде Марко на прошет да иде, / .. Та се шетна низ поле широко, / .. , та си ойде у Арапска земя, / та си замина низ арапското село, / та си ойде у арапското поле. Нар. пес., СбНУ XLIII, 22. Арапски устни. Арапска коса.
2. Като същ. арапски м. Говор на арапи, на негри. Я не мога арапка да бида, / я не мога арапски да думам, / я не мога арапски да поя! Нар. пес., СбНУ XLV, 376. О Арапска ръка (смоква); арапски език. Диал. Смокиня. Арапско просо. Диал. Ливадна трева със сплескани сърцевидни класове на тънки стебла; треперушка, сълзица.
АРАПЧЕ, мн. -та, ср. Простонар. Умал. от арап; негърче. Мойте птички, мойте птички, / мойте птички верни / сега с пе-сенки веселят / арапчета черни. Елин Пелин, ПБ, 66. Черно арапче помери, / в клето я сърце удари / със два куршума телени. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 98.
АРАТЛИ`К, мн. -ци, м. Диал. Аретлик.
— Аратлик, ти харни думи каза. Ив. Вазов, Съч. XXII, 208. — Повтори, аратлик, какво думат из Френско и Дедеагачко за мене. Ст. Сивриев, ПВ, 25. — Пропука нещо, аратлик, светна се и току се издъни дувара на Хаджиасановата плевня. Н. Хайтов, ПП, 133.
АРАХНОЛОГИЯ ж. Зоол. Дял от зоологията, който изучава паяците и паякообразните.
— От гр. &pd%VTi ’паяк’ + Хоуос, ’наука’.
АРБАЛЕТ м. Боен. Средновековно оръжие, употребявано в западноевропейските страни, което се състои от стоманен лък, прикрепен на дървена дръжка, със специално устройство за опъване на тетивата и жлебове за насочване на стрелите. Царят отишъл в своята оръжейна, взел арбалета си и стрелял. Но от тетивата излетяла само една стрела. Ал. Гетман, ВС, 55.
— Фр. arbalete.
АРБАЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който се отнася до арбалет. Тарани-те тръгват, започват да блъскат стената, а майсторите на арбалетна стрелба стоят малко по-далече и се премерват в защитниците между зъберите. Д. Добревски, БИ, 255.
АРБАНАС м. Остар. Арбанасец, арба-насин. Напусто обаче някой би търсил сред налягалите край пътя войници да различи планинец, арбанас или влах. А. Дончев, СВС, 760.
— От гр. appavoq.
АРБАНАСЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Албанец, арнаутин; арбанас, арбанасин, арба-насчанин. И тъй турците са по-много на брой от гърците и арбанасците. С. Бобчев, ПОС (превод), 42.
АРБАНАСИН, мн. арбанаси, м. Остар. Арбанасец, арбанас, арбанаечанин. Казано
400
АРБАНАСИН