Page:RBE Tom1.djvu/376

От Читалие
Версия от 12:52, 9 август 2013 на Haripetrov (беседа | приноси) (Одобрена)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


2. Техн. Вещество, което предпазва строителен материал от загниване.


АНТИСЕ`ПТИКА мн. няма, ж. Мед. 1. Използване на химични средства и методи за унищожаване на болестотворни микроорганизми при лечение на рани, подготовка за операции, дезинфекция и др.

2. Събир. Съвкупност от антисептичните вещества, средства.


АНТИСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който предпазва от загниване или от загнояване, възпаление. Антисептични средства. Антисептични вещества.


АНТИСЕПТИ`ЧНО. Нареч. от антисептичен. Риванолът действа антисептично.


АНТИСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Мед. Отвл. същ. от антисептичен.


АНТИСКЛЕРО`Л м. Апт. Препарат на таблетки за лекуване на артериосклерозата.

— От гр.


АНТИСКОРБУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Противоскорбутен. Лимоновият сок и зеленчуците в естествен вид са много добро антискорбутно средство.


АНТИСЛАВЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебно настроен към славянството. Антиславянска политика.


АНТИСОЦИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се съобразява само със собствените си интереси и с постъпките си вреди на общите интереси, на обществото. — Вие сте интригант!… Вие сте разрушителен… антисоциален тип!… Д. Димов, Т, 128. Одеве при мен седна синът на адвоката Христакиев да ме кандърдисва да се запиша в партията им .. Мене ме няма там, с празни работи не се занимавам. — Ти си антисоциален. Егоистите като теб нямат обществени интереси. Ем. Станев, ИК I, 38.

2. Който е против интересите на обществото, във вреда на обществото; противообществен. Антисоциална политика. Антисоциална реформа. Антисоциални прояви на бандити.


АНТИСОЦИАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебно настроен към принципите на социализма. Антисоциалистическа политика.


АНТИСОЦИА`ЛНО. Нареч. от антисоциален. Той се държи антисоциално.


АНТИСОЦИА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от антисоциален.


АНТИСТАТИ`К. мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Вещество или препарат, който има свойството да понижава статичното електричество на изкуствени материали, тъкани или изделия.

— От гр. ἀντί ’срещу, против’ + στατός ’стоящ’.


АНТИСТАТИ`ЧЕН, -чна, -чно*, мн. -чни, прил. Който предотвратява образуването на статично електричество или премахва натрупаното статично електричество върху някаква повърхност. Не се препоръчва лъскане на гърба на филма със сухо парцалче или с антистатична кърпичка. П. Бърнев, П (превод), 119. Антистатично действие. Антистатичен препарат.


АНТИСТРЕ`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е насочен към предотвратяване или премахване на стрес. Антистресова терапия.


АНТИСТРО`ФА ж. Литер. Част от текста на хора в античната трагедия, имаща еднакъв метрически строеж с предшествуващата я строфа, на която служи като отпев, отговор.

— От гр. ἀντιστροφή ’връщане назад’.


АНТИСЪВЕТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Омраза, враждебно отношение към Съветския съюз и към неговия политически строй. Антисъветизмът и ненавистта .. на маоистите.. държат вратите на китайската столица широко отворени за съмишленици и последователи. М. Миланов, ТМП, 136.

— От рус. антисоветизм.


АНТИСЪВЕ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Враждебен на съветската власт, насочен срещу нея; противосъветски. Антисъветски лозунги. Антисъветска политика. Антисъветска литература. Антисъветска пропаганда.


АНТИТЕ`ЗА ж. 1. Противоположност, противопоставяне.

2. Филос. Съждение, противопоставено на тезата. // Филос. В идеалистическата диалектика на Хегел — втората степен от трите степени на триадата (теза — антитеза — синтеза).

3. Литер. Стилен похват, при който се съпоставят рязко противоположни образи или понятия за усилване на впечатлението, напр.: Тук мъдрец замислен, там луда глава. Ив. Вазов; Ний двама с тебе ще горим: / красиви в мрачна грозота, / и грозни в сияйна красота. П. К. Яворов.

— От гр. ἀντίϑεσις ’противопоставяне’.


АНТИТЕ`ЗИС м. Книж. Антитеза.


АНТИТОКСИ`НИ, мн., ед. (рядко) антитокси`н, м. Мед. Специфични противотела, които се образуват в организма на човека или животните под въздействието на токсини (отрови) и имат свойството да обезвреждат тези токсини.


АНТИТОКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който съдържа антитоксини. Антитоксичен серум.


АНТИТОКСИ`ЧНО. Нареч. от антитоксичен. Витамин C действува .. антитоксично, .., като повишава местния и общ имунитет. К. Рашков и др., ДБ, 55.