Ватерлоо вм. Наполеон.
— Гр. ἀντονομασία ’преименуване’.
АНТРАКНО`ЗА ж. Бот. Болест на някои растения (тикви, лен, лоза, бобови растения и др.), която образува особени петна по листата им. Антракноза по бостаните. Антракноза по краставиците.
— От гр. ᾰνϑραξ, -ακος ’въглен’ + νόσος, ’болест’.
АНТРАКО`ЗА ж. Мед. Белодробно заболяване поради продължително дишане на въздух, наситен с въглищен прах.
— От гр. ᾰνθραξ ’въглен’.
А`НТРАКС м. Мед. Заразна болест у животните и човека, причинявана от бацил, който образува спори, запазващи се живи до 300 и повече години; синя пъпка, въглен. Синята пъпка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25. Ваксинирани са против антракс говедата и овцете във всички застрашени райони. РД, 1950, бр.171,2.
— От гр. ᾰνϑραξ, -ακος ’въглен, жар’.
А`НТРАКСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Мед. Прил. от антракс. В някои случаи заразяването може да стане и през устата — ако се яде недобре изварено месо от заболели животни или чрез дишане на въздух, който съдържа антраксни спори. НТМ, 1961, кн. 9, 26.
АНТРА`КТ м. Време между действия на театрално представление, между части на концерт, бал и др.; пауза. Чу я [Маша] как в последния антракт / критикуваше навън с познати / постановката на трети акт… Ел. Багряна, ПЗ, 92. Танците спряха. Настъпи малък антракт пред полунощ, щеше да се почне лотарията. Ал. Константинов, Съч. I, 291. — То правилник си има — започне ли представлението, закъснелите изчакват антракта! В. Пламенов, ПА, 12. Антрактът между първо и второ действие беше 10 минути.
— Фр. entracte през рус. антракт.
АНТРАЦЕ`Н мн. няма, м. Хим. Органично съединение, получавано от каменовъгления катран, което представя безцветни кристали с виолетова флуоресценция. Колко лесно е да се озовеш в света на кристалите, да опознаеш острите иглички на гипса .. и плоските многоъгълни кристалчета на антрацена. Д. Лазаров, ОЛЕП, 25-26.
— От фр. anthracène.
АНТРАЦЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от антрацен. Антраценово масло.
АНТРАЦИ`Т, мн.няма, м. Вид висококачествени каменни въглища с най-висока степен на овъгляване с бляскав сивочерен цвят с жълтеникава отсянка и металически блясък, които имат голяма калоричност. Каменните въглища са известни още под названието изкопаеми горива. Според количеството на въглерода и въз основа на физични и химични белези те се делят на кафяви каменни въглища, черни каменни въглища и антрацит. Геол. IX кл, 47.
АНТРАЦИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от антрацит. Група миньори минаха край дома и весело поздравиха, бързайки към своите мини, където копаеха антрацитните, лъскави като смола въглища. Ем. Станев, ПЕГ, 125. В Берковската, Белоградчишката и Софийската част на Стара планина има антрацитни залежи. Й. Радичков и др., ГСП, 10.
АНТРАША`, мн. няма, ж. Хореограф. В класическия балет — лек скок нагоре, при което танцьорът удря краката си един о друг бързо няколко пъти.
— От фр. entrechat.
АНТРЕ`1, мн. -та, ср. 1. Входно жилищно помещение, което служи за изолиране на другите помещения от шум, студ, и др.; преддверие. Симеон отвори вратата и драсна в тъмното антре клечка кибрит. Д. Димов, Т, 227. Отвън къщичката беше невзрачна, но още от антрето пламваше огненочервената пътека върху стълбата, боядисана с бяла боя, имитираща мрамор. В. Геновска, СГ, 55. Пиралкови живееха в зелената къща. От вратата се влизаше в полутъмно антре със закачалка и пукнато мътно огледало. А. Наковски, МПП, 45.
2. Остар. Готв. Първо ядене, поднесено в началото на обяд или вечеря, за възбуждане на апетита; предястие, ордьовър. За антре ни поднесоха черен хайвер, риба, зелена салата, майонеза и др.
3. Театр. Кратка комична или сатирична разговорна сценка или пантомима преди представлението в цирк. Клоунът Алъоша .. развлича публиката със своите остроумни и добре изпълнени шеги, репризи и антре. ОФ, 1958, бр. 4397, 3.
— От фр. entree ’влизане; вход’.
АНТРЕ`2 неизм. Остар. За изразяване на подкана, разрешение да се влезе някъде; влез, влезте. Току-що докторът му подаде праха, на вратата се почука. — Антре`! — извика докторът. Кандов влезе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 11-12.
— От фр. entrer ’влизам’.
АНТРЕКО`Т м. Готв. Говеждо месо, отрязано между две ребра, обикн. за печене.
— Фр. entrecote през рус. антрекот.
АНТРЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от антре (в 1 знач.); малко антре. Кондарев разбра, че домакинът го кани да влезе. Той мина през двора и по едно антренце се озова в стаята. Ем. Станев, ИК I, 48. Това беше най-източната от четирите наредени една до друга стаи и в нея се влизаше през малко антренце, направо от дворчето. Ст. Марков, ДБ, 121.
АНТРЕПОЗИ`Т м. Остар. 1. Склад при митница, пристанище, гара и др. за пристигнали
