за здравето. Въздействайки върху всяка от тях (чрез натиск — акупресура), древните лечители можели да влияят върху състоянието на своите пациенти. ВЖ, 1999,* бр. 39, 10. Билковата терапия, масажите, акупресурата .. са достъпни за всички. Леч, 1999, бр. 43, 8.
— От лат. acus ’игла’ + pressure ’притискане’.
АКУПУНКТУ`РА мн. няма, ж. Мед. Метод на лечение или диагностика чрез бодене на определени биологично активни точки на тялото със специални тънки игли, създаден в Китай; иглолечение. Той [Джеймс Бейкър] им [на Джеймс Удс и Уйлям Дефо („Взвод“)] доверил, че по-рано пушел до три пакета цигари на ден, но успял да се освободи от този порок благодарение на акупунктурата. П, 1991, бр. 7, 3.
— От лат. acus ’игла’ +* punctura ’бодване’.
АКУПУНКТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Мед. Който се отнася до акупунктура или е свързан с акупунктура. Виталните акупунктурни точки се намират от двете страни на носа и на дланите. Леч., 1999, бр. 42, 7. Акупунктурно лечение. Акупунктурна игла.
АКУПУНКТУРИ`СТ м. Рядко. Лечител, който прилага акупунктура. Ако страдате от хронични болки в гърба, твърде вероятно е лекуващият ви лекар да ви посъветва да се обърнете към .. акупунктурист. П, 1999, бр. 33, 22.
АКУРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Грижлив, точен, старателен, изпълнителен в работата и задълженията си. Акуратен в административната си работа, той [Друмев] не е извиквал недоволствата, които прогонват Стоянов, но не е могъл да надвие ни скептицизма на критиците, ни убийственото равнодушие на настоятелите. М. Арнаудов, БКД, 275. Единият [художник] беше възпитан и акуратен, блестящ и безупречен в очите на професорите, другият — небрежен, нехаен, развейпрах. Р. Ралин, ВМ, 49. Само кроткият и акуратен старши писар, .., продължаваше да вписва още някакви решения. Чудомир, Избр. пр, 31. Той беше някакъв предприемач-строител, държеше се с нея учтиво и когато тя се разтича да ускори работата му, нямаше никаква друга мисъл, освен да бъде акуратна в службата си. М. Грубешлиева, ПП, 146.
— От лат. accuratus. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.
АКУРА`ТНО. Нареч. от акуратен; грижливо, старателно. Всеки доклад заемаше десетина гъсто написани страници, спретнато подредени и акуратно пришити в папката. М. Марчевски, П, 164. Можеше да изгради най-трудната тактическа задача и да я изпълни оперативно и акуратно. Й. Демирев и др., ОС, 68. — Той може да е силен на деня, може да е какъвто си ще, но нали аз си изпълнявам службата съвестно и най-акуратно — това е важно! Д. Калфов, Избр. разк., 19.
АКУРА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от акуратен; грижливост, старателност, точност. Той знаеше няколко езика, учил ги по същия начин сам, с търпението и акуратността на прилежен ученик. М. Кремен, Б, 151.
АКУСТИ`К, мн. -ци, м. 1. Специалист по акустика.
2. Лице, което обслужва акустически апарати. Акустиците стояха нащрек и чакаха контакт с „противника“. НА, 1959, бр. 3439, 2. Според наблюденията на биолозите и акустиците откритото от експедицията струпване на риба заемаше площ от няколко квадратни мили. Д. Богданов, ТА, 72.
АКУ`СТИКА, мн. няма, ж. 1. Физ. Дял от физиката, който изучава звуковите явления. Институт за акустика.
2. Характер, начин, по който се чува звукът в помещение и др.; акустичност. Зрителната зала има удивително* добра акустика — всяка дума, всеки тон се чува ясно, отчетливо — от всички места. Г. Белев, КР, 105. В някои пещери има много добра акустика.
— От гр. ἀκουστικός ’отнасящ се до чуване, слухов’. — Н. Геров, Извод от физика, 1849.
АКУСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който се отнася или е свързан със звуково явление; акустически. Акустични условия в помещение. Акустичен ефект. Акустична станция. Акустичен сигнализатор.
АКУСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Акустичен. Акустическа изолация. Акустически институт. Акустическа апаратура. Акустическа станция.
АКУСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. акустически; акустично.
АКУСТИ`ЧНО. Нареч. от акустичен; акустически.
АКУСТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Акустика (във 2 знач.). Акустичността в залата е много добра.
АКУ`Т, мн. няма, м. Фон. 1. Вид тоническо ударение в древногръцки, което се характеризира с повишение на гласа на ударената сричка.
2. Възходяща интонация на дългите срички в праславянския език.
— От лат. acutus ’остър’ през нем. Akut.
АКУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мед. Който е рязко проявен и изисква бързо лекуване; остър. Акутен апандисит. Акутна неврастения. Акутна форма на заболяването.
АКУШЕ`Р м. Лекар, който оказва медицинска помощ при раждане и бременност.
— Фр. accoucheur.
