твърдения за инфантилната сексуалност по същество ми дадоха резултатите от психоаналитичното изследване на възрастните. Непосредствените наблюдения над детето тогава не можеха да бъдат напълно използувани и дадоха само определени намеци и ценни потвърждения. От този момент благодарение на анализа на отделни случаи на нервни заболявания в периода на ранното детство стана възможно да бъде изучена инфантилната психосексуалност (Jahrbuch für psychoanalytische und psychopathologische Forschungen, Bd. I, 1909, и сл.). Със задоволство мога да кажа, че непосредственото наблюдение напълно потвърди изводите на психоанализата и с това даде добри доказателства, че този метод на изследване заслужава пълно доверие.
«Анализът на фобията на едно петгодишно момче» освен това ни научи и на още много нови неща, за които не бяхме подготвени от психоанализата, например, че сексуалната символика, изобразяването на сексуалното с помощта на несексуални обекти и отношения започва от първите години на периода, в който детето започва да говори. По-нататък насочих вниманието си към един недостатък на въпросното изобразяване, което за по-голяма нагледност представя абстрактното разграничаване на двете фази на автоеротизма и любовта към обекта и като разграничаване във времето. Но от споменатия анализ (както и от съобщенията на Бел: вж. по-горе) се вижда, че децата във възрастта от 3 до 5 години са способни на много ясен, съпроводен със силни афекти избор на обекта.
25. Според древногръцката митология Сфинксът (сфинга — ж.р.) е чудовище, родено от Тифон и Ехидна, с лице и гърди на жена, тяло на лъв и криле на птица. Изпратен от Хера в Тива, за да накаже Лай за отвличането на младия Хризип, сфинксът се разположил на планината близо до Тива (или на градския площад) и задавал на всеки пътник следната загадка: Кое от живите същества сутрин ходи на четири крака, на обед — на два, а вечер — на три? Който не успявал да отговори, бил разкъсван. Много от знатните тиванци, включително и сина на цар Креонт, загинали по този начин. Разбит от мъка, Креонт обявил, че ще даде царството и ръката на дъщеря си Йокаста на този, който спаси Тива от сфинкса. Гатанката била разгадана от Едип, а сфинксът от отчаяние се хвърлил в пропастта и загинал. Бел.ред.
26. С пълно право можем да говорим за кастрационен
