та. А не исках да го казвам, защото ме беше срам от нея.»
Аз: «Защо?»
Той: «Не зная.»
Всъщност жена ми го разпитва цяла сутрин, докато той не й разказа историята с жирафите.
Същия ден се намира и решението на историята с жирафите.
Големият жираф съм аз (голям пенис — дълга шия), смачканият жираф — жена ми (нейните полови органи), и всичко това е резултат от моите обяснения.
Жираф: вж. екскурзията до Шьонебрун.
Освен това изображенията на жираф и на слон са закачени над леглото му.
Всичко това е репродукция на сцената, която се повтаря почти всяка сутрин. Ханс идва при нас и жена ми не може да се сдържи да не го вземе за няколко минути при себе си в леглото. Тогава аз обикновено започвам да я убеждавам да не прави това («големият жираф викаше, защото му отнех смачкания»), а тя ядосано ми отговаря, че това е безсмислено, че една минута няма да има никакви последствия и т.н. След това Ханс остава при нея за малко («тогава големият жираф престана да вика и аз седнах върху смачкания»).
Решаването на тази семейна сцена, прехвърлена към живота на жирафите, се свежда до следното: през нощта при него се появява силен копнеж към майката, към нейните ласки, нейния полов орган и затова той идва в спалнята. Всичко това е продължение на страха му от конете.»
Мога да добавя само следното към остроумното тълкуване на бащата : «да седна на нещо» при Ханс вероятно съответствува на представата за обладаване. Всичко това е натрапчива фантазия, която заедно с чувството на удовлетворение е свързана с преодоляването на съпротивата на бащата: «Викай си колкото искаш, а мама все пак ще ме вземе в леглото си, и мама ми принадлежи.» По такъв начин зад фантазия-
