или орнаменти, главно за нуждите на слепите.
— От лат. anaglypticus ’релефно изрязан’ през нем. Anaglyptik.
АНАГНО`СТ м. 1. Истор. Роб-четец по време на хранене или баня у древните гърци.
2. Рядко. Четец в православна църква.
3. Рядко. Момче в обредни дрехи, което прислужва около свещениците по време на богослужение в православна църква.
— От гр. ἀναγνώστης ’четец’.
АНАГРА`МА ж. Литер. 1. Разместване на букви или срички в една дума в такъв ред, че да се получи нова дума, напр.: вол — лов, Рим — мир, липа — пила, риба — бира, нива — вина, град — драг. Той публикувал набор от букви на пръв поглед безсмислен. В този набор от букви чрез разместване на буквите било зашифровано самото откритие .. По същия начин с помощта на анаграма Галилей закодирал на латински език своето откритие. ВН, 1960, бр. 2666, 4. До XIX век в науката за запазване на приоритета на някои открития се употребявали анаграмите. ВН, 1960, бр. 2666, 4.
2. Вид псевдоним, получен чрез разместване на буквите в името на автора.
— От гр. ἀνά ’обратно’ + γράμμα ’буква’.
АНАГРАМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Литер. Прил. от анаграма.
АНАГРА`Ф м. Печат. Уред за писане наопаки.
АНАДО`ЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което е родено или живее в Анадола. Настъпи мълчание. Онбашията на заптиетата, анадолец с едри конски зъби и черни месести бърни, сърбаше шумно кафето си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 108. Върна се той от Бруса пак в Еркьой. Не искаше да напусне бедните анаоолци, без да им се обади. Д.Талев, ПК, 81. Наистина ли (както приема част от историографията) кърджалиите не били „анадолци“, които след дезертьорството си не смогвали да се прехвърлят отвъд Проливите, та били принудени да поминават чрез грабеж в европейските провинции? В. Мутафчиева, KB, 32.
2. Турчин.
— От гр. собств. — Друга (остар.) форма: анато`лец.
АНАДОЛЛИ`Я, -и`ята, мн. няма, м. Остар. Анадолец. — Е че то, брате, не е един, не са двама: като плъзнали из Европа на сюрии: анадоллии, ерменци, турци, гърци, па лъжат, па мамят света. Ал. Константинов, БГ, 72. От анадоллиите, тия се бият доста добре, що са от край морето. Ц. Гинчев, ГК, 363.
АНАДО`ЛКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в Анадола.
2. Туркиня.
АНАДО`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Анадола и от анадолец. През време на робството копривщенци не сведоха глави пред анадолските поробители, не забравиха своя род и език. П. Теофилов, К, 27. Рядко беше се виждало такова рядко сборище: анадолски турци, зебеци, кюрди, даалии и капасъзи. Й. Йовков, СЛ, 118. Портата хвърлила значителни анадолски части в Румелия — дислокация, която била замислена от 1796 г. В. Мутафчиева, KB, 147.
— Друга (остар.) форма: анато`лски.
АНАЕРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни. Биол. Прил. от анаероби. Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата, съпроводено с освобождаване на по-големи количества енергия в сравнение с анаеробното. П. Ангелов и др., Биол. IX кл, 33. Анаеробни бактерии. Анаеробно дишане. Анаеробни условия.
АНАЕРО`БИ мн., ед. (рядко) анаероб м. Биол. Микроорганизми, които живеят без въздух в почвата или в някой организъм (обикн. в устата и в червата му), където се хранят от разпадащите се органични вещества. Противоп. аероби.
— От гр. ἀν- ’без-’ + ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’.
АНАЕРОБИО`ЗА ж. Биол. Биологичен процес, който протича без достъп на свободен кислород.
АНАКОЛУ`Т м. Литер. 1. Стилен обрат или израз, в който има синтактична неправилност, напр.: „аз ми се иска“ вм. „на мене ми се иска“.
2. Изпускане на дума, която лесно може да се разбере, напр.: „и ти като мене“ вм. „и ти постъпваш като мене“, „аз дето всички“ вм. „аз съм там, дето са всички“.
— От гр. ἀνακόλουθος* ’непоследователен’.
АНАКО`НДА ж. Голяма неотровна южноамериканска змия от семейството на боата, достигаща на дължина 8-10 метра. Eunectis murinus. Най-големите неотровни змии са: анакондата .., която живее в тропическите зони на Южна Америка, и питонът. Зоол. VII кл, 1965, 91. Младите анаконди лесно се дресират и бързо привикват с човека. НТМ, 1967, IV, 28.
— Вер. от (сингалезки) тамилски през исп. anaconda и фр. anaconda.
АНАКРЕО`Н м. Книж. Човек, който обича волния, весел, изпълнен със забавления и наслади живот.
— Гр. от собств.
АНАКРЕО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който е характерен, присъщ на древногръцкия поет Анакреон и на неговата поезия. Анакреонов стих.
— От гр. собств.
АНАКРЕОНТИ`К, мн. -ци, м. Литер. 1. Подражател на древногръцкия поет Анакреон. Най-напред за образци при писане стихове нему са служили стихотворенията
