земната благодат, макар че не беше кой знае каква плодородна годината. К. Калчев, СТ, 219. И нивята изкласили / се люлеят и шумят, / земеделеца здрависват, / обещават благодат. Елин Пелин, ПБ, 47.
2. В християнските представи — нещо добро, някакво благо, което е дадено някому от Бога; дар, милост, благословия от Бога. На ви мойта книга — тя е вам завет /.. Тя е откровене, Божа благодат —/младий прави мъдър, а стария — млад. Ив. Вазов, Съч.
1, 190. Никой прочее да не мисли, че като не може да иде на Божий гроб, той е лишен от Божията благодат... Ако не може на Свята Гора, ето му Рилский манастир, и тамо равни дарования Божии. Н. Рилски, ОМР, 6. Нима е тегло на жетва и вършитба? Трудът — макар и черен, макар и денонощен, е благодат от Бога. А. Страшимиров, ЕД, 202.
3. Нещо, което има много добро, благотворно или много приятно въздействие върху някого. Лятно време, в най-голямата жега..., се появяваше прохладен ветрец,.. Тоя вятър беше истинска благодат през рабд-TQHomo време и за хора, и за добитък. И. Йовков, ЧКГ, 110. Селската тишина, която я гнетеше убийствено до преди малко, сега се стори на Катя истинска благодат. Ст. Чилингиров, РК, 53. Една клонка от някакво пълзящо растение се виеше над скалата... Сутринта той облиза листенцата, по които беше паднала роса. Каква благодат беше тая нощна влага. Ем. Коралов, ДП, 141. Тишина и благодат царуваше в тоя омаен вечерен час на морния ден. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 62.
4. Остар. Придобивка, полза от нещо. От овцете има голяма благодат. Н. Геров, РБЯ I, 45.
БЛАГОДА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който дава изобилие от блага, който носи благодат, плодородие; плодороден, плодоносен. Народът ще надникне в богатите недра на нашата земя, ще преоре и прекопае дълбоко плодоносната благодатна почва. Г. Караславов, ПМ, 32. Зарадва ги той [Бог] с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита жътва. Елин Пелин, Съч. I, 160-161. Запираше се на някой мегдан и, като поглеждаше към облачното небе, подлагаше лицето си на дъжда, но даваше ухо и на топовните гърмежи и, уж от благодарност към благодатната влага, високо се провикваше: — Иде! Иде! Ех Бож$, що блага ченица [пшеница] ке стане! Й. Йовков, Разк. I, 212.
2. Прен. Който въздейства много добре, благотворно или много приятно върху някого или нещо; благотворен, животворен. Петър и Нонка излизаха рано сутрин и се връщаха чак по залез слънце със загорели лица и донасяха вкъщи радостната умора на благодатния труд. И. Петров, HJ1, 2*3.
Темната вечер са приближала към земята: а най-благодатна, най-отрадна и най-при-спивающа тишина, царствувала на небето и на земята. Л. Каравелов, Съч. II, 114. Никакво кандилце не внесоха, останахме потопени в пълна мрачина и нито можехме да мислим за онова благодатно забвение на всички неволи което,.., докарва сънят. К. Величков, ПС Съч. I, 33. Нощта наваляше с прохлада благодатна, / сияйна майска нощ вълшебна, ароматна! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 62.
3. От който има придобивка, полза, облага; ползотворен, плодотворен. Благодатното влияние на руската литература и култура у нас би било хиляди пъти по-благодатно, ако бихме се ползували от тях както трябва. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 112. По-късно в разговора взеха участие всички — обща радост ги вълнуваше. Времето се избистряше и работата щеше да бъде благодатна. К. Петканов, Избр. съч., 54-55.
4. Рел. Който е свързан с Божия благодат; благословен. Даскал Стефан, чувствуваше Божията ръка и знаеше, че тя е щедра и благодатна. Д. Немиров, Б, 207.
О Благодатна дева. Рел. Св. Богородица.
БЛАГОДА`ТНО. Нареч. от благодатен. Аз я чувствувам [утринната тишина] как прониква благодатно в мене, заедно със свежестта и животворний лъх на утрен-ния въздух. Ив. Вазов, Съч. XII, 4. Изоставил джелепчийството, Севастаки Мицов започна житарство. С него се занимаваше от тридесет години и благодатно го съчетаваше с лихварството. Т. Харманджиев, Р. 46. Познавате ли тези крайнини, / които аз загубих безвъзвратно, / и радостта на пролетните дни, / и слънцето, що свети благодатно? Н. Вапцаров, Избр, ст. 1951,149.
БЛАГОДЕ`НСТВАМ и БЛАГОДЕ`НСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Живея в благоденствие; добрувам. Оставаха им две неща да изберат, за да не умрат от глад. Или да се втурнат с оръжие в България.., или да крадат. Но Тотъо вече почиваше на лаврите си. Панайот благоденст-вуваше в Сърбия, а Хаджи Димитър отдавна беше умрял на Бузлуджа. Ив. Вазов, Съч. VI, 10. Той [Ботев] не желае нашият народ да благоденствува за сметка на други пародии да ги потиска. Лит. X кл. 149. Днешните български учители,., трябва да споменуват имената на тия свои предшественици, на тия сеятели на тези семена, на които от плодовете днес вкусват и благоденс-твуват. Ил. Блъсков, ДБ, 8. Почитай баща си и майка си, за да бъдеш жив за много време и да благоденствуваш на земята. Пч, 1871, н. 1, 13ч
БЛАГОДЕ`НСТВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от благоденствам; благо-денствуване.
