доказателства.
3. Ирон. Човек, който трудно се наканва или приема да отиде някъде или да свърши нещо.
— От фр. artillerie през рус. артилерия.
АРТИ`САМ. Вж. артисвам.
АРТИ`СВАМ, -аш, несв.; арти`сам, -аш, и арти`ша, -еш, мин. св. арти`сах, св., непрех. Простонар. 1. Оставам в повече, в излишък. — Не ни стигна хляба. — Не стигна. .. Е, да бяхте се родили богаташки деца, тогава щеше и да ви артиса. .. Ст. Чилингиров, ХНН, 202. Най-чистата земя покрай река Скъта също била тяхна — стигала и артисвала за унуци и преунуци. О. Василев, ЖБ, 8. Кога земе Панчо от чорбаджия си пари, и да му артише нящо, той го не дава на невястата. Т. Влайков, Съч. II, 145. Много голяма ще да е била тази поляна, та побираше децата от цялата махала. Там играехме челик .. Мегдан голям, има място да гониш челика и да артише. Н. Хайтов, ШГ, 29. Ази му рекох либе ле, / либе ле, да не харосаш, / .. Голяма хляба да месиш / на искри да го опечеш / да ядеш да ти артише. Нар. пес., СбВСт, 687. Доде не артиса, не стига. Погов, П. Р. Славейков, БП I, 145. // Рядко. Оставам за доизработване, след като е изработена известна част, известно количество. Из пътя той си премислюваше, дали ще свършат кукуруза копачките, или ще да артише нещо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 34.
2. Ирон. Оставам, не успявам да замина, да тръгна или да изляза, отида някъде. — Зарад тях само артисахме във влака. В разправията не чухме звънеца. Г. Белев, ПЕМ, 115. — Коя? — попита дебелият. — Оная, дето щеше да артише на Плевенската гара. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 7. Всички заминаха на екскурзия, а аз артисах заради една позната, която пристигна.
АРТИ`СВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от артисвам.
АРТИ`СТ м. 1. Лице, обикн. със специална школовка, което изпълнява пред публика роля в театрално представление, в опера, филм или участвува в концертна или циркова програма; актьор. Първокласен артист [Христо Ганчев] от Народния театър, умрял като войник при Чаталджа. Ив. Вазов, Съч. V, 57. Първи дебют му е бил даден в ролята на Фауст, .., която партия е изпълнил блестящо и му дава името на талантлив оперен артист. К, 1926, бр. 75, 1. — А аз мислех, че сте артист. — А! И артист е той, Станчо! — извика подпоручикът. — Артист е той .. Колкото представления станат, не могат без него. Й. Йовков, ВАХ, 48. Филмов артист. Цирков артист. Естраден артист.
Прен. Като сказ. опред. За човек, който умее да се преструва, да се владее, да не издава чувствата си. В гласа на Сами звучеше пълна искреност, очите му също гледаха открито и чисто и Евгени се разколеба в подозрението си. „Невъзможно е пък да е такъв съвършен артист“ — помисли си за него. Д. Ангелов, ЖС, 198-199. Може би у него това да е само външно. В същност и той страда, но е артист, умее да скрива чувствата си. А. Мандаджиев, ОШ, 82.
2. Книж. Човек, който работи, твори в областта на изкуството. Нека видим в квартета му [на Бетховен] в до диез-минор големия артист, който принася в жертва пред олтара на божественото изкуство своите страдания! В. Йонова и др., Б (превод), 182. В сичките гениални произведения прозаикът, поетът, артистът, който желай да произведе какво-годе творение, .. трябва да изнамери или да избере предмет. Т. Шишков, ТС (превод), 165. // Разш. Като сказ. опред. Разг. Човек, който върши, прави нещо с голямо умение. Той е артист в работата си.
3. Разг. Човек с вроден усет и вкус към красивото или с вродена склонност към изкуството. „Може би е прав“ — каза си тя. — „Та той е артист. Семейството ще го спъва. Трябва му свобода.“ М. Грубешлиева, ПП, 82-83. Той е артист по душа. △* Дете артист.
— Фр. artiste.
АРТИСТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Артистичност. На бенефиса си балетистът демонстрира .. майсторство и артистизъм. СТ, 2000, бр. 2, 8.
АРТИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до артист и е свързан с неговата работа; артистически. През 1946 година Сарафов бе чествуван за неговата петдесетгодишна артистична дейност. На юбилейното представление той игра Фамусов. Ст. Грудев, ББ, 104. Градината изпълниха ръкопляскания и възторжени викове. Те постепенно стихнаха .. Музикалните и артистични номера бяха свършили. Д. Спространов, С, 50. Несъмнено влияние върху културните интереси на Друмев оказват и полските, и унгарските емигранти от революцията — 1848 г., които внасят нов културен подем в града с разнообразните си артистични прояви. Лит. X кл, 118. Лина още от момиче обичаше артистичния свят. На нейните вечери идваха известният скулптор Джони Георгиев, .., оперната певица Надя Минева. М. Грубешлиева, ПП, 223. Когато през късните есенни дни на 1907 година завесата на Народния театър в София се вдига за първата премиера на Вазовата „Към пропаст“, на неговата сцена искри едно чудно артистично съзвездие — Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Сава Огнянов, Султана Николова, Теодорина Стойчева. НК, 1958, бр. 47, 6. Артистична традиция. Артистична програма. Артистични вечери. Артистичен колектив. Артистични среди.
2. Който е присъщ, свойствен на артист; артистически.
