225. Един скорец опитваше сладки ли са зърната, ала старицата не го отпъди: спорна е годината, има да похапнат благо и децата, и птичките. Л. Галина, Л, 67. О Блага папрат. Диал. Сладка папрат. Блага ракия. Подсладена топла ракия, с която се е черпело в миналото у младоженците в понеделник след сватбата, ако невестата излезе девствена. Благ мехлем. Диал. Мехлем за рани, приготвен от дъвка, жълт восък, вазелин и слънчогледово масло. Той [лекарят] отвори четвъртитата си кутия и се залови да промива с куршумена вода и да маже с благ мехлем възпалените рани. Ст. Дичев, ЗС И, 733. Да ти е благо. Диал. Пожелание към някого, когато пие нещо; да ти е сладко (Н. Геров, РБЯ). > Благ ден. Диал. Ден, в който се блажи; блажен ден. — Ами ти сега ядеш ли блажно през велики пости? — Чунким за в благ ден има да ям, али през великите пости. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 31. Благ като мехлем на рана. 1. Ирон. За човек — зъл, лош. 2. Диал. За реч — успокоителен, добър.
БЛАГАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал., сега поет. 1. Честит, щастлив; блага-тен. Сега съм у дома, По часове, благат, / край бистрата река, при звучната й песен, /мечтая ил чета. Ив. Вазов, Съч. II, 180. Колко здравец по гората, /../толкоз здраве у палати —/живот — почит — дни блага-ти! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 117. Златна пшеница си жънат, /../ да пълнят тежки хамбари, / да хранят млади и стари, /../ да бъдат всички благати, / весели, сити, богати. Ем. Попдимитров, ПМ, 63. Она на снаха говоре: / „Честита, како, благата, коя е с толко сватове.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 232.
2. Остар. Който разполага с блага (във 2 знач.); имотен, заможен, богат. Само прос-вещените народи са благати и честити. Ступ., 1875, бр. 6,41.
БЛАГАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. 1. Честит, щастлив, благат. И черното съмнение / из моя дух изчезна: / усетих се благатен, — /в сърце ми радост влезна. Ив. Вазов, БМ I, 84. Аз съм роден в село,.. Обичам и сега неговия спокоен живот и благатната му суета около добитъка, нивите полето. Н. Попфилипов, РЛ, 72. 2. За дума, обръщение и под. — добър, мек; благ1. Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благат-на дума. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41.
БЛАГАТИЧЕК и БЛАГАТИЧЪК,
-чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. и диал. Умал. от благат. Старецът ся усмихна млъчешком, като да казваше: право аз броя това място за весело и правда имам да ся мисля за благатичек, като ся наслаждавам с благополучие. Лет., 1871, 148.
БЛАГАТКО. Остар. и диал. Нареч. от благатък; приятно, с наслада, блажено. Бай Ангел седна на струпаните край огъня хвойни, дигна да попече табаните си и примижа благатко срещу пламъка. Н. Хайтов, ПП, 85. Ангелина го не чуваше вече — тя се беше благатко унесла; той си прилепи бузата о нейната и я притегляше, сключил ръце през плещите й. А. Страшимиров, ЕД, 35. Пролет, пролет иде! /.. Иде тя към на-зи, / гостенката драга, — /сещам я по тази /топлиница блага, / що така благатко / из въздух се лее. Ив. Вазов, Съч. III, 208-209.
БЛАГАТКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благатък. Блаженство, удоволствие, наслада; благат-ност. Марийка Симеонова .. седеше на стол в гостната у тях с шев в ръка и ту се уни-саше в тиха благаткост, ту с лека сянка на тъжно съчувствие поглеждаше през прозореца. А. Страшимиров, Съч. I, 200.
БЛАГАТНО. Остар. и диал. Нареч. от благатен; честито, блажено. Срещна го Бойка, посрещна, / весела вече засмяна, / и му благатно подума. П. Р. Славейков, Ч, 187з, бр. 11, 1035.
БЛАГАТНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. 1. Само ед. Блаженство, удоволствие, наслада; благаткост. „Щом го видиш да тръгне, извести ми, ако мя обичаш. Ще ся намеря пред нозете ти и ти няма да ми откажеш онази превисша благатност, на която любовница предана удостоява избрани-йт на сърцето си.“ П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 100.
2. Рядко. Приятен външен вид, очарование, хубост. Цветове на полето,., чрез кое вълшебство малко земя и няколко капки вода произвеждат очарователните ви благат-ности? П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 6, 82.
3. Обикн. мн. Рядко. Удоволствия, блага. Ний не сме съгласни с онези, които казу-ват, че жената не трябва да бъде учена и че не й трябва учение, за да добива повече благатности и приятности. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5.
БЛАГАТО. Остар. и диал., сега поет. Нареч. от благат; щастливо, честито. — От От. Младенов, Български тълковен речник,..., 1951.
БЛАГАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благат; щастие, блаженство. Имаше дни през туй лято, когато Балашев при Димка мечтаеше с благатост за някакъв чуден живот, какъвто те ще заживеят на село. А. Страшимиров, К, 42.
БЛАГАТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. и диал. Благат. Сал двамина в тъмнината/ в тоя път усамотен! / Те за тая нощ благатка / бяха мислили цял ден. Елин Пелин, Съч. V, 131. Познах вълненъя, мъки сладки, / блажени трепети узнах, / изпитах часове благатки. Ив. Вазов, Съч. III, 78. Бащи и майки! Никога не заборавяйте, че са
