АТОМНИК, мн. -ци, м. Рядко. 1. Учен, специалист по атомна физика; атомик, ато-мист. Първият в света атомен ледоразби-вач е дело на съветските учени атомници. 2. Специалист, който работи в атомна електроцентрала.
АТОМНО. Нареч. от атомен. Заводи за атомно разпадащи се материали.
АТОМНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до атом, напр.: атомноенергетичен, атомно-ракетен.
АТОМОХОД м. Плавателно средство, което се движи с атомно гориво. Подводни атомоходи извършват чести походи под арктичните ледове. А. Бешков и др., ИГ, 205.
— От рус. атомоход.
АТОМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от атом. • Обр. Тя [групата] е атомче от големия свят. Тази незабележима купчинка от 16 души .. е някаква жива, насъщна клетка, тласкаща свеж пулс и пречистваща кръво-обръщението на Голямата човешка група. Бл. Димитрова, Лав., 222.
АТОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Муз. Който няма тоналност, който не е хармоничен, не е мелодичен. Атонална музика. Атонални акорди.
АТОНАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Муз. Метод в музикалното творчество от началото на 20 в., който отрича мелодията, хармонията и полифонията в музиката.
— От англ. atonalism.
АТОНАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Муз. Метод на композиране, който отхвърля тоналните функции на класическата музика.
АТОНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Физиол. За орган — който е отпуснат, без тонус; атонически.
2. Фон. Неударен; атонически.
АТОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Атоничен.
АТОНИЯ ж. Физиол. Намаляване на нормалната сила на действие на скелетната мускулатура и възбудимостта на тъканите и органите.
— От гр. а- ’не-, без-1 + tovoc; ’обтягане1.
АТРАВМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който не уврежда тъканите на организма чрез външно въздействие.
АТРАВМАТИ`ЧНО. Мед. Нареч. от ат-равматичен; без травми. Първата превръзка трябва да се направи внимателно и ат-равматично.
АТРАКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който е забавен, развлекателен, с елементи на атракция. Постановките в Сатиричния театър обикновено са приятно атрактивни.
2. Който привлича вниманието, събужда интерес. Ден не е минавал, без [бащата и дъщерята] да не ангажират маса за някое от атрактивните нощни заведения. А. Мандаджиев, ЧЛП, 34. Състезанието по бързо изяждане на ябълка беше най-атрактивният момент от детското шоу на празника. ВЖ, 1999, бр. 49, 13. // Нов. За цена, отстъпка и др. — изгоден, привлекателен. Стоки на атрактивни цени.
атомник
— От фр. attractif.
АТРАКТИ`ВНО. Книж. Нареч. от атрактивен; забавно, развлекалетно. Режисьорът е поставил комедията твърде атрактивно.
АТР АКТИ`ВНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на атрактивен. Новото оцветяване [на болидите] също ще е в зелено.. Нюансът и атрактивността на оцветяването ще бъдат запазени, за да бъде продължена и традицията на отбора. 168 часа, 1999, бр. 50,31.
АТРАКЦИОН м. Спец. 1. Ефектен номер в циркова или забавна програма, който привлича вниманието на публиката; атракция. Наехме се с него [Методи] да изработим световен атракцион: двамата едновременно да сме на въжето, да правим фигурите си и да се разминаваме. Г. Величков, НУ, 104.
2. Съоръжение за развлечение в увеселителен парк. Проектът [за увеселителен парк] .. ще предлага 23 различни атракциона. ВЖ, 2000, бр. 39, 18.
— От фр; attraction и нем. Attraktion през рус. аттракцион.
АТРАКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с атракция. Цялата му стая е облепена с реклами за концерти и атракционни заведения по моретата. В. Пламенов, ГШ, 49. Богата атракционна програма. Атракционен спектакъл.
АТРАКЦИЯ ж. Ефектен номер в циркова или естрадна програма, който привлича публика. — Знаеш ли къде сега щях да те водя?.. Едно мъничко кабаре, но да видиш нощен живот, да видиш атракции! Д. Калфов, Избр. разк., 136. Това било атракцията на това заведение.. Всеки може да стане, да отиде на сцената и да изпее, колкото му глас държи и колкото умее, някаква песен. П. Спасов, ХлХ, 314. // Прен. Разш. Забавно зрелище. Гледах как се караха съседките, голяма атракция беше.
— От лат. attractio ’привличане’.
АТРИБУТ м. 1. Филос. Основен признак, неделимо свързан със същността на даден предмет или явление. Двион:ението е атрибут на материята.
2. Книж. Характерен белег, характерна принадлежност или свойство, качество на някого или нещо. Бенковски, чиято външност се хвърляше в очи с многобройните си бун-товничеси атрибути — калпак с лъвче, ботуши, сабя, два револвера, бинокъл, компас
457
атрибут
