си болшинство, рядко и в изключителни случаи прибягва до медицинската и аптечната помощ. Пряп., 1903, бр. 82, 1. Аптечен пункт. Аптечно предприятие. Аптечен склад.
АПТЕ`ЧКА ж. 1. Умал. от аптека.
2. Комплект от най-необходимите лекарства за даване на първа помощ; аптека. — Изглеждаш ми много оклюмал. Какво те мъчи? — Поизстинал съм — излъга Янко. — Вземи аспирин. В аптечката има една тубичка — предложи Вълко, като го погледна недоверчиво. Ем. Станев, ПЕГ, 89. — Недей така, не викай, нищо ти няма, момче! — успокояваше го Гарибалдов и вече бъркаше в раницата си за походната аптечка. Д. Калфов, Избр. разк., 201. Аптечка в лека кола.
АР, а`рът, а`ра, мн. а`рове, след числ. а`ра, м. Единица мярка за повърхнина, равна на 100 кв. метра. А той, човекът, .. и сега си има прасе и крава, и девет ара десертно лозе. Чудомир, Избр. пр, 215.
— От лат. area ’празно място, площ, площад’ през фр. are.
АРА`Б м. Простонар. Арабин. Ние бяхме прекрачили входа на градината .. Пред нас се мяркаше мургавото и строго лице на араба-вратар. Ст. Кринчев, СбЗР, 351.
АРАБА` ж. Остар. Товарна дървена кола.
— Тур. araba.
АРАБАДЖИ`ЙКА ж. Остар. 1. Жена арабаджия.
2. Жена на арабаджия.
АРАБАДЖИ`ЙНИЦА ж. Остар. Работилница на арабаджия. — Пъргаво момче е той. Още щом умря баща му, веднага разчисти арабаджийницата и я направи клуб… Г. Караславов, СИ, 177.
АРАБАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от арабаджия. По численост арабаджийският и кираджийски еснаф бил след еснафа на абаджиите. Арабаджиите впрягали едри и силни волове, а кираджиите пътували с охранени здрави коне. П. Теофилов, К, 19.
АРАБАДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Занаят на арабаджия; коларство.
АРАБАДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от арабаджия; млад арабаджия. На сбора в Кара-Насуф „ излезе онуй, арабаджийчето, Петрето. Й. Йовков, ПГ, 183.
АРАБАДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. Арабаджийство, коларство. Виждаше как други човеци, които много години са биле като него ратае, си са натъкмиле най-после кола и волове и зафанали са самички вече да си работят арабаджилък. Т. Влайков, Съч. II, 10.
— От тур. arabacilik.
АРАБАДЖИ`Я, -та, мн. -и`и, м. Остар. 1. В миналото — човек, чийто занаят е да превозва стоки с кола, араба; колар, кираджия, превозвач. През лятото в горещите следобедни часове тук си почиваха на сянка по рогозки и сламени столчета десетина хамали и арабаджии, сърбаха кафе в турски филджани. К. Константинов, ППГ, 13-14.
2. В миналото — занаятчия, който прави и продава коли, каруци; колар. Преобразяваше се всичко — и хората, и градът ..; арабаджии и столари, които по бели дрехи сновяха като призраци из прашните работилници, изпълнени с оглушителния шум на триони и стругове. Й. Йовков, ПГ, 44.
— От тур. arabaci.
АРАБЕ`СКА ж. 1. Изк. Орнаментален мотив в живописта*, ръкописната украса, златарството, дърворезбата и др. във вид на преплетени геометрично и художествено стилизирани стебла, листа, геометрични фигури със символично значение, включващи понякога текстове с арабско писмо. Самата черква е също образец на ексцентричност. Отвън тя е прилична на турска мечет и цяла е изписана с разноцветни арабески. Ив. Вазов, Съч. XVI, 134. А всеки дом е тъй оригинален и красив! .. Толкова различни стилове .. От чудните арабески на мавританския стил до тежките линии на скандинавската къща. Б. Шивачев, ПЮА, 163. Асировавилоняните използували в своята декорация с голямо съвършенство и арабеската. Д. Велев, К, 10.
2. Литер. Малко литературно произведение, миниатюра с изискана форма.
3. Муз. Неголяма инструментална музикална творба с орнаментален характер, украси.
4. Балет. Една от основните пози на класическия танц с издигнат и изпънат назад крак, с видоизменения при промяна на положението на опорния крак, ръцете, главата, тялото.
— От фр. arabesque.
АРАБИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. Дума или обрат, заети от арабски език в друг език.
— От фр. arabisme.
АРАБИ`ЙКА ж. Жарг. Жена арабия. Тя е голяма арабийка.
АРАБИ`ЙСКИ1, -а, -о, мн. -и. Жарг. Прил. от араби`я. — Таман в дъжда. Жива душа нема. Киша и нощ, какво по-арабийско? Б. Болгар, Б, 345.
АРАБИ`ЙСКИ2, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от Арабия (Арабския полуостров); арабски. За люлка на Мохамедовата вяра са почитат арабийските пустини. С. Бобчев, СОИ, 4. Арабийский климат, ако и да е толкоз горещ, е невреден. С. Бобчев, ПОС (превод), 236-237.
— Друга форма: арави`йски.
АРА`БИН, мн., араби м. Мъж от някой от семитските народи, населяващи част от страните на Предна или Югозападна Азия,
