жителят на морето, клатеше земята тъй, щото сам си Плутон (бог на аида или ада) изтръпнал в подземното си царство. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 80.
— Гр. от собств.
АИНК, мн. няма, м. Диал. Веселба, весе-лене с музика. Се собрале, се набрале / деве-тина овчариня /.., / да си ядат, да си пият, / добър аинк да си чинат. Нар. пес, СбБрМ, 324.
— От перс. през тур. ahenk — ’съгласуване, съзвучие’.
АИП нареч. Диал. Срамно. — Срамота е, малко аип дохожда, ага, ние мусулманите да биеме вързан човек, който са чете вече, че е човек на правителството. 3. Стоянов, ЗБВ III, 62.
— От араб. през тур. ayip.
АИР м. В съчет.: Блатен аир. Многогодишно блатно и крайречно тревисто растение с мечовидни листа и жълтозелени цветове, което намира приложение в медицината. Acorus calamus. Коренищата на блатния аир се употребяват за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането. Д, 1990, бр. 14, 6. — Заедно с моята отвара предписвам и други билки.. — бял равнец, блатен аир, невен. СТ, 1999, бр. 37, 28.
— От гр. ᾰκορος през тур. agir.
АЙ1 междум. (Често удвоено ай, ай или утроено ай, ай, ай). 1. За израз на неприятна изненада или недоволство; ах. — Ах, господи, заплеснах се и вижте какво направих... Ай!... Беше навела неусетно лампата и по полата й се стичаше струйка газ. М. Грубешлиева, ПИУ, 131. Закачи се рибата, подхлъзна се и цап! в огъня. „Ай!“ извика стопанката. Ал. Константинов, БГ, 63. Тъкмо натопих перото, звънецът на вратата: „дзън“. — Ай, давол да го вземе — рекох си. — Но, няма да ставам! Елин Пелин, Съч. IV, 172. — Ай да му се не види макар! С кого ли не се борихме, но най-трудно е, види се, да се бориш с простотията. Г. Ка-раславов, ОХ, II, 452. // За израз на учудване, примесено с тревога или съжаление. Толкова ли беше важно, та да тича така рано още в първия ден след сватбата си? Ай, господи!... Д. Талев, ПК, 439. А вече из цялото село се говореше за колата, която „сама върви“ — ей тъй, дръпнеш една ръчка и тръгне. Няма вол, няма кон пред нея. .
— Ай, ай, що знаеме ние! — викаха си през оградите и плетищата жените. Б. Несто-ров, СР, 214.215.
2. За израз на неприятно усещане, някаква болка; ох, оле, олеле. Боли ви зъб? .. Отворете си устата повече, без страх. . — Ай! И. Йовков, 3, бр. 5417, XIX. Аз тъй я стисках, че тънките й пръсти изхрустяха в ръката ми. —Ай, боли... — каза тя галено. Г. Райчев, Избр. съч. I, 29.
3. За израз на уплаха от нещо, обикн. неочаквано; ах. Старецът се обърна и като видя влезлия, извика уплашено: — Ай! Арон! Ст. Загорчинов, ДП, 266. Ай! Сянка се мерна, / трепна ми сърцето, / ястреб ли се черен / спуща от небето ? Ем. Попдимит-ров, ПМ, 31. Двамата тръгнаха. Едва извървяха пет-шест крачки [по релсите], Елена размаха ръце настрани: — Ай! Ай! Ще падна. Т. Харманджиев, KB, 197.
4. За израз на съчувствие към някого (обикн. пред членувано съществително или членувано прил. със същ.). „Ай, сиромахът! — въздъхна скришом той. — Май се е чалнал!“. Г. Караславов, Съч. VI, 280. Ай, бедният Доверчинов, какво ли му се е случило? Елин Пелин, Съч. IV, 134. Бедният Мойше, за него ли беше тая страхотия! Хич Мойше пушка да върти, с пушка да гърми — ай, ай, ай!... Ал.Константинов, Съч. I, 226. • В съчет. ай гиди. Простонар. — Умря ли?.. Ай гиди сиромаха, а пък аз не знаех! Кр.Велков, СБ, 76.
5. За израз на радост, възхищение. — Боже мой! Аз съм възхитен. Ох, ох, как тупа сърцето ми от радост! Ай, ай, ай! Милите юнаци. Ох! Браво, господа! Много хубаво сте намислили! Хр. Смирненски, Съч. III, 12. — Ай, ай, ай! — плесна ръце старата туркиня, — ти имаш очи на джин! А вървежът ти е вървеж на елен. А.Каралийчев, ПГ, 105. • В съчет. ай че. Види, да речем, слънцетоикато засяда, и ще каже: ай че хубаво! Й. Йовков, Разк. III, 35. Ай че приятно ще бъде.
АЙ2 частица. Диал. 1. Обикн. пред показ. местоим. този, такъв и под. или нареч. т у к а, т а м, т ъ й и др. за подчертаване, наблягане на нещо, което се посочва, или за посочване на някакъв факт; е, ей, хе, хей, ето. — Че като натъкнала ай такъв ми ти тръндафил на ръченика, като откъртила гласенце, — славей да речеш — нищо не е! Д. Немиров, Б, 110. Па спусне се и стопанката на двора и ги закани: — Дръпнете дюшека, ай тука до шадравана да седнем. П.Тодоров, И II, 19. — Ас какви патрони стреля, бе момчета? — Ай с тия — посочи карте-чарят металическата лента в сандъчето. К. Ламбрев, СП, 304. Млада невеста тича с пеленачето си: — Виж, маминото, и запомни. Ай тез са българите. Хубави батьови на голями кдни. А. Каралийчев, ПГ, 179. — Какъв ще бъде този ред, дето всяка година всичко ай тъй с главата надолу ще се обръща? П.Тодоров, Събр. пр И, 353. 2. За усилване, а) При подкана към действие, обикн. с частицата до; а, ха, хай, хайде. Троица турци, Яно, дойдоа, / троица турски сеймени. / Я хайде, Яно, горни кошари, / ай първо либе по мене. К. Христов, СК, 41. Булне ле, Стоенице ле, /../ ай из нивата да тръгнем, / давно го в нива намерим! Нар. пес., СбНУ XLVI, 35. Ай да идем тука и на полето / борба да се борим. Нар. пес. б) При пожелания, клетви. Дунаве, бели Дуна-ве, ай да би ми се изсушил. Ст. Младенов, БТР, 62. в) При обръщение, понякога с
