4. Звателната форма се изписва изцяло при едносрични думи и когато при нея се появяват фонетични особености или разноолразни форми, напр.: брат..., зват. брате, братко; сестра..., зват. сестро; госпожа..., зват. госпожо. В останалите случаи се отбелязва само окончанието и`, напр.: учител... зват. -ю; господи`н..., зват. -е.
5. Формите се изписват съкратено по следния начин:
А. Дават се само окончанията: а) При съществителни от мъжки и среден род и при съществителни от женски род, които завършват на съгласна, в случаите, когато окончанията на различните форми се прибавят направо към основната форма, напр.: учител, -ят, -я, мн. -и; чи`чо, -то, мн. -вци; есен, -та, мн. -и; племе, мн. -на; врабче, мн. -та. Изключение правят съществителните от женски род на -ост и др., при които към членната форма се изписва и крайното -т от основата, напр.: радост, -тта, мн. -и; пролет, -тта, мн. -и. б) При съществителни от среден род, при които се посочва окончанието за мн.ч., напр.: село, мн. -а.
Б. Окончанията се посочват с предходната съгласна или гласна: а) При съществителни от мъжки род във формите, в които крайната съгласна г, к, х се променя в з, ц, с, напр.: ученик, мн. -ци; белег, мн. -зи. б) При съществителни от мъжки и женски род, при които подвижната гласна е или ъ изпада от окончанията, напр.: жезъл, мн. -зли; литър, мн. -три, след числ. -тра; песен... мн. -сни. в) Дават се окончанията с предходната гласна при имена от м.р., които завършват на -й (-ой, -ай, -ей) или на -я (-(и)я, -(джи)я, -(чи)я), напр.: герой, -оят, -оя, мн. -йи; славей, -еят, ея, мн. -еи; гений, -ият, ия, мн. -ии; хаджия, -йята, мн. -йи. г) При съществителни от среден род на -ие, -не, -ние, напр.: имение, мн. -ия; взимане, мн. -ия.
Бележка за род. Тя се дава навсякъде при съществителните от мъжки (м.), женски (ж.) и среден (ср.) род освен при съществителни pluralia tantum.
Два рода се отбелязват: а) При съществителни, неустановени по род, напр.: кал, калта, мн. няма, ж., и (по-рядко) кал, калът, кал а, мн. калове и калища, м. б) При съществителни (обикн.чужди по произход), които се употребяват за лица от двата пола, напр.: хайта м и ж. в) При съществителни, които в миналото са се употребявали в друг род, напр.: площад м. и (остар.) площад, -та, мн. -и, ж.
Членувана форма се дава в следните случаи:
1. При съществителни от мъжки род, които окончават на съгласна и имат определителна морфема -ът (-ят), -а (-я): а) При всички едносрични съществителни, за да се разграничи мекият от твърдия изговор на членуваните форми и за да се посочат акцентните промени: град, градът, града; кон, конят, коня. б) При деятелни съществителни със завършек -тел, -ар, -яр, за да се посочи правописно-правоговорният мек вариант на членуваните форми в тези случаи: учител, -ят, -я; другар, -ят, я; леяр, -ят, я. Дава се и при недеятелни имена със завършек на -тел, -ар, за да се означи правопис-но-правоговорният твърд варинат: петел, -ът, -а; буквар, -ът, -а. в) При съществителни с ъ в крайната сричка, която изпада при членуването: анархи`-зъм, -змът, -зма.
