свят. Ст. Грудев, АБ, 43.
Вътрешен монолог. Литер. В литературно произведение — мисли и преживявания на герой, изразени негласно, беззвучно. Караславов показва силата на своя талант преди всичко в психологическите анализи, в т.н. вътрешни монолози, чрез които разкрива духовната характеристика на своите героини. С, 1952, кн. 4, 199. Често [Сартр] прибягва до известни писателски маниери: вътрешния монолог, едновременност на разказа, разнообразява действието с репортажни елементи. ЛФ, 1958, бр. 5, 4.
Вътрешен телефон. Телефон, свързан с централа, чрез който може да се осъществи непосредствена телефонна връзка в пределите на институт, учреждение и под.
Вътрешен ъгъл. Геом. Ъгъл вътре в триъгълник или многоъгълник, който се сключва от две негови съседни страни.
Вътрешна архитектура. Дял от архитектурата, който се занимава с художествено оформяне и обзавеждане на пространството вътре в сгради с различно предназначение.
За вътрешна консумация. Разг. Казва се за нещо, което трябва да се знае само от хората вътре в някаква среда, някакъв кръг. — Я, я кажи защо ти викат „Въшкаря“ — го занася моят инженер. .. — Сакън да го не пишеш това въшкаво име, че не е за книга! То си е само за нас, така, за „вътрешна консумация“. Д. Дамянов, ПИЩ, 80-81.
Вътрешна медицина. 1. Дял от медицината, който се занимава с органите на човешкия организъм, намиращи се в гръдната и коремна кухина. Вътрешната медицина е основна клинична дисциплина .. Предмет на вътрешната медицина са вътрешните болести. М. Василев и др., ВБ, 6. 2. Този дял като учебен предмет. Тя си спомни, че преди десет години бе работила с професора по вътрешна медицина именно върху такива усложнения на тропичната малария. Д. Димов, Т, 636. // Разг. Учебник по този предмет.*
Вътрешна рима. Литер. Вид рима, при която една или всички римувани думи са пред думата в края на стиха.
Вътрешни органи. Анат. Органи в гръдната и коремната кухина.
Вътрешно лекарство. Лекарство, което се поглъща.
Вътрешно море. Море, което се намира вътре в сушата или между континенти.
Вътрешно триене. Физ. Триене, което възниква вътре в течностите и газовете при нееднаква скорост на движение на различните им слоеве.
Вътрешно ухо. Анат. Основна част на органа на слуха и орган на равновесието у гръбначните животни и човека.
Двигател (мотор) с вътрешно горене. Техн. Тип двигател, който превръща топлинната енергия на горивото (бензин, нафта, петрол) в механична работа. На Хюйгенс принадлежи идеята, която след две столетия довежда до изобретява-нето на двигателя с вътрешно горене. Ма-тем, 1965, кн. 6, 10. Развитието на топлинната техника даде на човечеството възможност да строи мощни двигатели — парни машини и мотори с вътрешно горене. Физ. X кл, 1951, 34.
Жлези с вътрешна секреция. Физиол. Група жлези (щитовидна, хипофизна, задстомашна, надбъбречни, полови, околощитовидни), които отделят непосредствено в кръвта или лимфата вещества-хормони, особено важни за функционирането на организма; ендокринни жлези. Тия вещества от химичен характер, които жлезите с .. вътрешна секреция (ендокринни жлези) отдават на кръвта, бидоха наречени от Бейлис и Стърлинг хормони. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 224. Между отделните жизнени процеси, които се извършват в организма, има единство и строга съгласуваност. Това се осъществява освен чрез нервната система и чрез редица химични вещества, които се отделят от жлезите с вътрешна секреция. Анат. VIII кл, 127.
ВЪ`ТРЕШНО нареч. 1. По отношение вътрешността на нещо; вътре, отвътре. Противоп. външно. Сградата вътрешно е добре оформена.
2. От вътрешната страна на нещо; отвътре. Противоп. външно. Копчетата се пришиват вътрешно, много внимателно, за да не се виждат конците.
3. По отношение на средата, условията вътре в държава, град, учреждение, предприятие, организация. Трябва ни война, която да обедини всички български племена, да разбие железния обръч на Византия около Новия Онгъл, да спрем развитието на християнството, което Византия използува, за да ни подяжда вътрешно. Й. Вълчев, СКН, 115. В края на XIV в. България е разяждана вътрешно от междуособици.
4. По отношение на вътрешния, интимен живот на някакъв колектив, с оглед на взаимоотношенията в някаква среда; вътре. Колективът им не е добър. Непрекъснато се ядат вътрешно. △ Ние вътрешно ще се оправим, не ни пречете.
5. Разг. С оглед на хората, тясно свързани или запознати много отблизо с живота, работите на някаква среда. Във всестранната кооперация пристигнаха съвсем малко нарядни стоки и на всички им се струваше, че не се разпределят справедливо, а по „вътрешно“. П. Славински, ПЗ, 250.
6. По своята външност, по своето съдържание. Книгата ми вътрешно представлява едно органично цяло, а не случайна сбирка. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 6.
7. Прен. Вътре в себе си, в душата си; душевно. Кардашев вътрешно си каза, че ако би бил депутат, той непременно би си избрал най-далечното място от тая стихия. Ив. Вазов, Съч. X, 75. Молбата ми го смути — друго стихотворение той не знаеше. Вътрешно злорадствувах. Й. Попов, ЧП, 32. Андрей вътрешно кипеше от негодувание, но отвърна сдържано: — Това не зависи от нас, а от Вела. Тя иска ли? П. Славински,
