В`ЪДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех.
1. Отглеждам в голям брой (полезни животни или растения); развъждам. — Имал съм всякакъв имот — започна след малко Ма-нолаки, — и коне съм въдил и говеда, аца н,ай-добра стока за мене са били овцете. Й. Йовков, ЧКГ, 213. Той има париработи като вол, въди пчели, сади градини. Елин Пелин, Съч. I, 145. Към първия ден на моята селска хроника се прибавиха нови .. дни. Един от тях е посветен на Росица — младата агрономка от пловдивското село Борец, която научи селяните да въдят дини, присадени върху кратуни. С. Северняк, ОНК, 155. Обработва земята, от която въди растения, а из камъните и дръвите въздига здания. Т. Шишков, ТС, 99.
2. Създавам у себе си условия за поява и разпространяване в голямо количество на паразитни насекоми. Че ще знае ли добича-рят .. на кое място Шота най-много въди гад, та там да я реши повече. Ил. Волен, МДС, 153. — Откъде си ги [въшките] събрал толкова?... — Откъде ли? Шестнайсет души... всеки ги въди. Т. Харманджиев, КЕД, 230.
3. Диал. Раждам и отглеждам поколение. Турци тейка ти убиха, /.. / но то нищо! Ти да си жив, / баща скоро ще да бъдеш,
— / Бог е добър и милостив, / а ти трябва род да въдиш. Хр. Ботев, Съч., 1929, 22. Болерите телци въдят, сиромасите деца въдят. Послов., П. Р. Славейков, БП
I, 53.
В`ЪДЯ СЕ несв., непрех. За животни или растения — раждам се и се развивам, разпространявам в голямо количество; развъждам се. В реката се въдят лъскави мренки, чиито гърбове в сенчестите места са сиво-черни, а в по-слънчевите имат ръждивокафяв цвят. Кр. Григоров, ОНУ, 176. По средата на блатото има голяма скала и в тщя скала се въди всякаква муха и насекомо. Й. Радичков, ЧП, 82. — Тук се въдят най-много пъдпъдъци от цялата околност. Ем. Станев, ЯГ, 25. Почна да се чува приспивно-то, кротко свирукане на черните щурчета, ония.., които са почернели, защото се въдят зиме край огнищата. А. Дончев, ВР,
127. Растенията ся въдят от семена. П. Р. Славейков, ПЧ, 7. // Прен. Разг. Появявам се и се разпространявам в голямо количество. Какви ли не проповедници и секти се въдят и шарят по нашата земя. 3, 1992, бр.
19, 3. А в Елена са въдят спорно народо-продавци и душепродадени изроди. НБ,
1877, бр. 60, 236.
ВЪЖ`АР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който прави или продава въжета. — А бе, кардаш, докарал съм с колата малко повясма, как мислиш, дали ще им намеря тук купувач, а?
— Че ние имаме един въжар, може да ги вземе. Ил. Волен, ДД, 19. Освен тях [строителите] в правенето на къщните нареди и сечива са занимават и тези: оловотопите-ли,.., въжари. Т. Шишков, ПХ (превод), 52.
ВЪЖАРКА ж. 1. Жена въжар. За да не умре от глад по време на войната, стана въжарка: плетеше въжета и ги продаваше.
2. Съпруга на въжар.
ВЪЖ`АРНИЦА ж. Работилница, в която се правят въжета.
ВЪЖ`АРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на въжар. Баща му правяше и продаваше сладки тестови, а майка му бя-ше въжарска дъщеря. Й. Груев, СП (превод), 117.
2. Който се отнася до производство на въжета. — Ще ме настаниш, нарежда един нашенец, ще ме назначиш я в копринената фабрика, я в макаронената, я пък в преждена-та. ако няма там място и в Стойновата фабрика попитай, във въжарската, в коксовата. Чудомир, Избр. пр, 274.
ВЪЖ`АРСТВО, мн. няма, ср. Занаят, поминък на въжар. — Как се казваш, човече, и какво правиш? — попита ме Саади. — Името ми е Коджа Хасан, по прякор Алхабал — отвърнах аз. — От двайсет години се занимавам с въжарство и сега, както виждате, пак плета въже, за да изкарам прехраната на семейството си. Св. Минков, ПШ, 47-48. Освен горните отрасли у нас виреят и се развиват още пивоварството, захарната индустрия, преждарството, железарство-то, въжарството,., и др. Хр. Даалиев, ТИА, 23.
ВЪЖДЕЛ`ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е силно желан, многоочакван, мечтан. Ето, той свършва: с твърд и смел размах, ръката му чертае някакви широки, нови линии върху картата: може би други граници,х^мор/се би въжделения образ на една. мечта. Й. Йовков, Разк. III, 125. Тази висока школа,,., изпраща челния си ученик в България във време, когато най-сетне трябва да се осъществи въжделената Борисова мисъл — да има свои, български писани закони. Н. Драгова, КО, 74. Сега съм у дома, сега съм в моя мир, — / мир въжделен и драг. /.. / Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. Ив. Вазов, Съч. II, 179.
— Друга (остар. книж.) форма: вожделе`н.
ВЪЖДЕЛ`ЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж Силно, съкровено желание за осъществяване на нещо, обикн. възвишено; копнеж, мечта. Макар да живее в чужбина,.., писателят живее мислено с въжделенията на своя народ. Н. Лилиев, Съч. П1, 233. Днес всеки народ страда от свои или чужди потисници и грабители и чрез своите страдания и въжделения разбира и нашите страдания и нашите въжделения. Д. Талев, И, 55. Наив-ната логика, с която Петков предлагаше своите патриотични въжделения като ръководство за европейската дипломация, имаше с какво да прелъсти въображението
