ца и др.) по дължината на нещо. Багета на дамски чорапогащник.
3. Спец. Специална пръчка от лоза, леска за търсене на подпочвени води, руди и др.
4. Спец. Вид дълъг тънък френски хляб. Обикновеният хляб, ако се постави в камерата веднага след покупката в прясно състояние, може да се запази до шест месеца .. Луксозният хляб — френски, багета и др., трябва да се консумира до един месец. Вж, 1999, бр. 42, 12.
5. Архит. Вид декоративен корниз с изпъкнал профил.
6. Муз. Палка с топка накрая за биене на тимпани и барабани.
7. Муз. Диригентска палка.
— От фр. baguette.
БАГЛАМА1 ж. Диал. Панта на врата или прозорец. Полежа [Въла], що полежа, мета се насам, мета се натам, па току стана дебнешком, хвана вратата, подигна я, та да не скърца багламата, отвори, излезе и пак я подигна. М. Георгиев, Избр. разк., 74. Харачар Петка затвори / вов тези мазе дълбоки; / Петко врата изкърти, / вратата с багламите. Нар. пес., ПСп, 1885, кн. ХШ, 142.
— Тур. baglama.
БАГЛАМА2 ж. Диал. Малка тамбура с три струни. Що имаше едно гърче, / ни се мирит, ни се токмит, / току шетат кроз Владово; со баглама не свируват / и со уста не пеюват. Нар. пес., СбБрМ, 327.
— Тур. baglama. — Друга форма: байлама.
БАГНЕНЕ, мн. -ия ср. Диал. Отгл. същ. от багня се.
БАГНЯ СЕ, -иш се, мин. св. багних се, несв., непрех. Диал. Агня се. Багнят ли се агнетата и зимата е вече нащрек. Но, случва се, изстине, че и дръвчетата измръзват. М. Яворски, ХСП, 32. Една вечер Вълко каза: — Сърните скоро ще започнат да се багнят. Трябва да следим няколко, за да хванем едно сърне. Ем. Станев, ПЕГ, 87.
БАГРА ж. Книж. 1. Обикн. мн. Цвят, окраска. Листата на липите и дивите кестени пъстрееха с различни багри — от яс-ножълто до мораво. Д. Ангелов, ЖС, 172. Мастиленосинята вода постепенно просветля, избистри се и багрите й се запреливаха от светлосиньо до светлозелено. О. Бояджиев, П, 42. Беше се съмнало вече. На изток небето пламтеше в червени багри. М. Марчевски, ОТ, 490. Къде беше видял Енравота това нежно червено,.. ? И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила. А. Дончев, СВС, 208. 2. Вещество, което служи за оцветяване, боядисване или за рисуване; багрило, боя. Помпейците са употребявали земни багри, охри и., черна, с които може да се живопис-ва много добре. Изк., 1950, кн. 3, 214. И като спряха [шлеповете], почнаха да пренасят по каменния бряг сребърни съсъди, дълги прътове калай, тежки торби сол и багри за плат и кожа. Н. Райнов, КЦ, 96. На една стена висеше образа в златно кръжило на Ивана Асеня II, изписан с маслени багри от немайсторска ръка. Ив. Вазов, Съч. XIV, 18.
баглама1
3. Прен. Обикн. мн. Изразителни, изразни средства, които придават яркост, живост на речта или музиката; колорит. Думите говорят не само със своето значение, а и с всички гласни и съгласни, с всички свои багри, в които чувствуваме бита, местността, епохата. Н. Лилиев, Съч. III, 109-110. Любомир разправи на Алфред Коен всичко за Евгений и за неговия баща. Разправи го, като засилваше багрите, като украсяваше разказа си с възгласи за нещастието, за характера на Евгений. П. Спасов, ХлХ, 338.
БАГРЕВИНА ж. Рядко. Книж. Руменина. Но Младенов си стоеше тих и спокоен, само по челото му едва видимо играеше нервна багревина. Д. Немиров, Д №9 , 108.
БАГРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който се отнася до багра, цвят, боя; багров, цветови. Особеност на родопското тъкано изкуство е и неговото многообразие. . И най-малката махала в Родопите има своята традиционна багрена легитимация в торбите и престилките. Н. Хайтов, ШГ, 109. В отделни ранни пейзажи се прокрадват по-сурови тонове, които нарушават багрената хармония. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Посетителят на изложбата отново остава очарован от багрената обвивка в картините на Майстора, от силно наситените колоритни гами, които понякога стигат до първичната сила на баграта. НК, 1963, бр. 19, 6.
2. Рядко. Пурпурночервен, пурпурен; багров. Багрено чергило, украсено с едри, извезани със златна сърма лъвове, се диплеше като шатър над цялата колесница. Ст. За-горчинов, ДП, 234. Иван Табаков рисува с еднакво умение, с подчертано лирично чувство морското крайбрежие, багрените залези. ВН, 1958, бр. 2131, 4.
БАГРЕН м. Диал. Акация. Под багрените на кафене „Централ“ заговорихме с ша-бленските старци за някогашния народен бунт срещу десетъка на Радославов. А. Каралийчев, НЗ, 206. Кога за пръв път срещнах погледа ти — стори ми се: виждам през цъфналия багрен синьото небе над роден край. Ив. Кирилов, Съч. П, 178.
— Друга форма: багрем.
БАГРЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от багря и от багря се; боядисване. Багренето представлява съвкупност от физични и химични процеси, при които текстилните материали променят своя цвят. Н. Недев и др., ХБ, 5.
БАГРЕНИ`ЦА ж. Истор. Дълго наметало от скъп пурпурночервен плат, носено
багреница
