Ст. Даскалов, ПЯ, 140. Като тичаха надолу по тесния и стръмен окоп, .., той имаше впечатлението, че се намират в някаква дупка, дето хората се блъскаха и викаха, .., без да намерят изход и без да има кой да внесе ред и спокойствие. Ив. Мартинов, ДТ, 75.
9. Вписвам, нанасям данни, сведения и др. в книга, таблица и под. Ще внасям оценките за срока.
10. В съчет. със същ. план, проект, резолюция и под. Поставям на обсъждане, предоставям за разглеждане и одобрение, решение. — Аз вече съм обмислил плана. Ще трябва да го внеса в партийната организация да го обсъдим. К. Калчев, ЖП, 554. През 134 г. пр. н. е. [Тиберий Грахк] бил избран за народен трибун. Тогава той внесъл в сената законопроект, според който едно семейство не можело да притежава повече от 1000 югера (около 2 500 дка) земя. Ист. V кл, 1980, 212. Държавните обвинители смятат да внесат делото към месец септемврий. Бълг. 1902, бр. 518, 2. Когато Гладстон внесъл своя проект в парламента, една група се отделила от либералите и гласувала против реформата. Ист. X кл, 89.
11. Диал. Въвеждам, вкарвам някого някъде. Робопродавец ни нагизди с различни дрехи и украшения и ни внесе в царския сарай. Ст. Младенов, БТР I, 324. внасям се, внеса се страд. — Пушките от кубрика да се внесат незабавно в царския салон! Д. Добревски, БКН, 184. — А може би не заслужава да се внася смут в душата му! В. Геновска, СГ, 253. Чрез зеленчуците се внася голямо разнообразие в храната. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 163. Четината из България се изнася в странство, пречиства се и после се внася пак в България. БД, 1909, бр. 5, 1.
ВНА`СЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от внасям и от внасям се. А друг път така нахока един хамалин, задето й поискал нещо повече за внасяне на кюмюра, че хората отстрани се засрамиха. Ст. Даскалов, ПЯ, 140. По онова време, поради внасянето на американа, производството на широките памучни платна .., било започнало да запада. Т. Влайков, Пр I, 101. Слабост на художествената форма е и внасянето на прозаични елементи в стихотворението. С, 1951, кн. 1, 187.
ВНЕДРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който е внедрил някаква практика, дейност или е въвел приложението на нещо. Изобретатели и внедрители си подават ръка. Д, 1993, бр. 301, 10.
ВНЕДРЯ`. Вж. внедрявам.
ВНЕДРЯ`ВАМ, -аш, несв.; внедря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Слагам начало на някаква практика, дейност или на приложението на нещо; въвеждам, установявам нещо някъде. Вече две години поред преизпълняше плана за държавните доставки на яйца, внедряваше по свой почин нови и полезни мероприятия за отглеждане на пилета и кокошки. И. Петров, МВ, 195. През януари са постъпили 24 предложения за рационализации, три от които вече са внедрени в производството. ВН, 1952, бр. 165, 1. В другите фабрики — каза в доклада си председателят на профкомитета — към рационализаторските предложения се отнасят с най-бащински грижи, а при нас те се трупат едно след друго, без да ги внедрим в практиката. С, 1968, бр. 1189, 3.
2. Прен. Правя нещо да проникне дълбоко в съзнанието на някого; всаждам. У младежта трябва да внедряваме чувството за национално достойнство.
3. Въвеждам тайно, правя някой тайно да проникне и да се установи някъде. Внедрявам агент. внедрявам се, внедря се страд. — Аз вече си набелязах някои мероприятия, които трябва да се обмислят и внедрят. Д. Кисьов, Щ, 318. „Трябвало да се внедряват изобретенията — внедряваме ги“. Хр. Домозетов, ОР, 41. —Аз съм всичко на всичко половин година тук, господин майор. Знаете как се внедряват провокатори в едно движение — рече поручикът. Д. Вълев, 3, 211.
— От рус. внедрять.
ВНЕДРЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от внедрявам и от внедрявам се. Досега на комисията по внедряването на въздухоплаването във военното дело са предлагани стотици проекти за аеростати, аероплани. Е. Йончева, ЗГ, 103. В кожухарското производство до внедряването на синтетичните багрила са се използували предимно растителни. Я. Басан и др., ТК, 162. Внедряването на математическите методи преобразува областта на знанията и не само ги поставя на по-висока степен на логическо мислене, но открива и нови възможности, нови постановки на задачите. М, 1966, кн. 5, 2. В известни случаи те [българските читалища] са си поставяли пряка задача да се защити българщината срещу Гръцката пропаганда чрез внедряване на живо национално съзнание. М. Арнаудов, БКД, 74.
ВНЕЗА`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Който става, извършва се неочаквано бързо; ненадеен, неочакван. Внезапното изчезване на дякона миналата година бе озадачило и него. Той бе питал братята му, после и майката. Ст. Дичев, ЗС I, 268. — Повечето от дружината даже не забележи внезапното тръгване на Стефчова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 198. Тя [Ирина] беше освободена завинаги от кошмара на упреците му [на баща си], от сърдитите му полуграмотни писма, от чувството на унизеност, с което я изпълваха внезапните му идвания в София. Д. Димов, Т, 301. Изчака лисицата
