АСТРОНАВИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до ас-тронавигация.
АСТРОНАВИГАЦИЯ ж. Спец. Дял от астрономията, който се занимава с определяне местоположението и курса на космически кораб или друг летателен апарат според небесните светила. Една от автономните системи на космическата навигация е астронавигацията, при която положението и скоростта на ракетата се определят от небесните светила. ВН, 1960, бр. 2854, 4.
АСТРОНАВТ м. Космонавт. Една от големите проблеми при космическия полет е осигуряването на астронавтите с достатъчно големи запаси от кислород. ВН, 1959, бр. 2542,4.
— От гр. a^xpov ’звезда’ + vam^ ’моряк’.
АСТРОНАВТИКА ж. Космонавтика. Днес твърде много се говори за астронавтиката — науката за междупланетните полети, — за родоначалник на която с право се смята Циолковски. НТМ, 1961, кн. 5, 1.
— От гр. aaxpov ’звезда’ + v<xdtikii ’мореплаване’.
АСТРОНАВТКА ж. Космонавтка.
АСТРОНАВТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от астронавт; космонавтски.
АСТРОНИ`М м. Езикозн. Име на звезда, на небесно тяло. Зорница е български народен астроним на планетата Венера.
— От гр. acrtpov ’звезда’ + 6vup.a ’име’.
АСТРОНОМ м. Учен, специалист по астрономия. Едно от най-светлите имена в историята на математиката и механиката е името на безсмъртния сиракузец Архимед.. Роден в семейството на древногръцкия астроном и математик Фидий. Матем., 1967, кн. 2, 1. Ян Бибиян стоеше пред картата на Луната, която нашите астрономи след дълги изучавания бяха съставили. Елин Пелин, ЯБЛ, 126.
— От гр. aaxpovop-oq през фр. astronom или рус. астроном. — Ив.Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.
АСТРОНОМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до астрономия; астрономически. Астрономично явление. Астрономични таблици. II Който е предназначен за наблюдение на небесни тела. Астрономичен уред. Астрономична тръба.
2. Прен. За цифри, суми или цена — който е много голям в числено отношение; астрономически. Ставаше дума не за пет лева, а за много пари, почти астрономичната за мен през ония години цифра от 1 500 лева. М. Гръбчева, ВИН, 132. — Копринени платове се намират още... Но на астрономични цени. Д. Димов, Т, 526.
АСТРОНОМИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрономичен. И звездите над главата му бяха толкова далеч, колкото и преди, когато, свит върху наръч миризливо сено на някоя поляна, се опитваше да съчетае първичното чувство за тяхната красота с астрономическите обяснения на татко си. Ем. Манов, БГ, 63. Коно Крилатият се пак задълбочаваше в астрономически разсъждения и с вида на една възкли-цателна влазяше у тях си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11. Световното производство [на компютои] достигна астрономическата сума от 65 милиарда долара. Диал., 1990, бр. 7, 11. Ако тези марки бяха превърнати в левове по тогавашния курс, то би се получила астрономическата сума 17 000 милиарда лева. Г. Караславов, Избр. съч. III, 329. Астрономическа обсерватория. О Астрономическа единица. Астрон. Средното разстояние от Земята до Слънцето, прието за основна единица при измерване на разстоянията главно в Слънчевата система.
446
астронавигационен
АСТРОНОМИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. астрономически; астрономично. Астрономически пролетта започва от 21 март.
АСТРОНОМИЧНО. Нареч. от астрономичен (във 2 знач.); астрономически. Състоянието на късия разказ у нас е все още незадоволително .. А теми за разкази има астрономично много. ВН, 1958, бр. 2066, 4.
АСТРОНОМИЯ ж. Наука за произхода, строежа, движението и развитието на небесните тела и Вселената. Великият сиракузец [Архимед] е автор и на една книга по астрономия, която не се е запазила. В нея той дава модел на небесна сфера (планетарий), с помощта на която., можело да се демонстрира движението на планетите. Матем., 1967, кн. 2, 5. Той се отказа от вечеря, взе едно ръководство по астрономия и се мушна в леглото да чете. А. Гуляшки, Л, 120-121. — Въздух! — обърна се той [Ян Бибиян] към Калча. — Нашата земна астрономия твърди, че около Луната няма въздух. Елин Пелин, ЯБЛ, 59. Наблюдателна астрономия. Оптическа астрономия. Сфери-ческа астрономия. // Тази наука като учебен предмет. Той въведе в горните класове и руския, и френския езици.., въведе астрономия, въведе етика. Ив. Вазов, Съч. X, 156.
2. Разг. Учебник по този предмет. — От гр. аотроуоцга. - Й.Груев, Кратка всеобща история, 1858.
АСТРОСКОП м. Спец. Уред за наблюдаване на небесните тела.
АСТРОСКОПИ`ЧЕН, -чна, чно, мн. -чни. Спец. Прил. от астроскоп; астроско-пически.
АСТРОСКОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Спец. Астроскопичен.
АСТРОСПЕКТРОСКОП м. Спец. Уред
астроспектроскоп
