Грубешлиева, ПП, 164. Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха. М. Яворски, ПОББ, 47. Преди три дни полицията бе правила обиск и арестувала механика. М. Грубешлиева, ПИУ, 47. арестувам се страд. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предадат на жандармерията. Ст.Даскалов, БМ, 51.
АРЕСТУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от арестувам и от арестувам се. Лекарите, , коментираха арестуването на една от болногледачките и отвеждането й от полицията. Д. Ангелов, ЖС, 40. Тогава по-високият от двамата извади бележка и я сложи на масата. — Ето заповедта за арестуването му. М. Марчевски, П, 119. Чехи и словаци променяха пътните знаци, .. наименованията на улиците, номерата на сградите, табелките по апартаментите, само и само да не бъдат открити набелязаните за арестуване. Г. Данаилов, ДС, 209.
АРЕСТУВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Арестуване. Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието. Ал. Константинов, Съч. I , 56. Арестуванието на христиани, преимуществено от българска народност, продължава. Пряп., 1902, бр.6, 2.
АРЕТЛИ`К, мн. -ци, м. Диал. 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно. 2. Другар, приятел, побратим. Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици. З.Стоянов, ЗБВ III, 39.
— Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго ? Т. Влайков, Съч. III, 79.
— От араб. през тур. ahretlik ’осиновен син’. — Друга форма: аратли`к.
АРЕТЛИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на аретлик (във 2 знач ). Хинчо.. захвана да говори: „Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче.“ М. Кънчев, В, 126.
АРЖЕНТИНЕЦ, мн. -нци, м. Лице, което е родено или живее в Аржентина.
АРЖЕНТИ`НКА ж. Жена, която е родена или живее в Аржентина.
АРЖЕНТИНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Аржентина и от аржентинец. Аржентинска република. Аржентински град. Аржентински песни. Аржентински танц. Аржентинско крайбрежие. Аржентински нефт.
АРЗУХАЛ м. Остар. Писмена молба; просба, прошение. Между това братята и майките на нашите българи .. даваха безбройни арзухали, та молеха да ни разгледат работите и да решат честта ни. Св. Ми-ларов, СЦТ, 181-182. Тъжбата са поднася във вид на просба (арзухал), написана на гербова хартия. ДЗОИ I, 225.
арестуване
— От араб. през тур. arzuhal. — Други форми: а р з о — хал, харзухал, харзувал.
АРЗУХАЛДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Остар. Просбописец.
АРИАНЕЦ, мн. -нци, м. Истор. Ариа-нин. Мор намерил много неизвестни досега ръкописи на Нютон, посветени главно на догмата за троичността .. От тези документи по думите на Мор личи, че Нютон е бил арианец, т.е. отричал божествената природа на Христос. Ив. Въжарова, Н (превод), 212.
АРИАНИН, мн., ариани, м. Истор. Последовател на арианството; арианец. Ариа-ните още до първият Вселенски събор пра-вяха смущения и безредици в империята. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 66.
АРИАНКА ж. Истор. Последователка на арианството.
АРИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е свързан с арианите и арианството. Арианска ерес.
АРИАНСТВО, мн. няма, ср. Истор. Една от големите ереси в христианската черква през IV в. от н. е., разпространена главно в римските провинции и сред германските племена готи, бургунди, вандали, чиито привърженици отричали догмата за „единосъ-щието на троицата“ и обединявали враждебно настроените слоеве на населението срещу социално-политическия строй на късната Римска империя. Константин Великий призна християнската вяра господствую-ща, но почти в същото време в черквата се яви арианството, което много пъти докарва в стеснително положение православието. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 67.
— От гр. собств.
АРИВИЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Рядко. Книзс. Силна амбиция.
— От фр. arrivisme.
АРИВИ`СТ м. Рядко. Книж. Изключително амбициозен и безскрупулен човек, който се стреми към успех на всяка цена.
— Фр. arriviste.
АРИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Геогр. Сух, с недостатъчна влажност. Ари-ден климат. Ар идна област.
— От лат. aridus ’сух’.
АРИЕЛ м. Митол. В западноевропейските средновековни митове — добър дух.
— Евр. от собств.
АРИЕРГАРД м. Воен. Войскова част, която във време на поход се движи след главните сили, за да ги охранява. Противоп. авангард. Отстъплението ще стане по ред
— .. , нашата рота най-отзад, като ариер-гард. Тя ще отстъпи последна в 11 часа преди полунощ. М. Кремен, Б, 87.
— Фр. arriere-garde.
407
ариер1 ард
