арендуват земя при тежки условия. РД, 1960, бр. 284, 4. арендувам се страд.
АРЕНДУ`ВАНЕ ср. Иконом. Отгл. същ. от арендувам и от арендувам се.
АРЕОМЕ`ТРИЯ, мн. няма, ж. Физ. Начин за определяне плътността на течностите с помощта на ареометър.
АРЕОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който е свързан с ареометрия. Ареометринни измервания. Ареометрични данни.
АРЕОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Физ. Уред за измерване плътността на течностите.
— От гр. ἀραιός ’рядък’ + μέτρον ’метър’.
АРЕОПА`Г, мн. -зи, м. 1. Само ед. Истор. Върховен съдебен и консултативен орган в древна Атина, който е заседавал на хълма, посветен на бога на войната Арес, откъдето носи и името си.
2. Прен. Книж. Събрание на авторитетни и компетентни лица, които решават обикн. важни въпроси из областта на политиката, изкуството и под. Берлинският ареопаг тъй реши, и ние, които проливахме кръв, не сме вече господари на делото си. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 50. Представители власти, професори и по-първи жители градски съставят почетний ареопаг .. Училищно торжество ся начина. С. Радулов, ГМП, 28.
— От гр. собств.
АРЕОПАГИ`Т м. Истор. Член на атинския ареопаг.
— От гр. Άρεοπαγίτης.
АРЕ`СТ м. 1. Принудително задържане под стража на лице, обвинено или заподозряно в престъпление. Все пак полицията извърши доста арести и за една седмица участъците се напълниха с арестувани. Д. Ангелов, ЖС, 118. Започнаха арести. Един по един в околийското управление попаднаха около четиридесет души ученици. Сл. Трънски, Н, 102-103. Нужно бе да се организира укриването и минаването в нелегалност на всички заподозрени и застрашени от арест и провал. К. Ламбрев, СП, 23. Намирам се под арест. Поставям под арест. Домашен арест. Предварителен арест.
2. Помещение, в което се задържа обикн. за непродължително време лице, обвинено или заподозряно в провинение, престъпление. Арестът беше обикновена селска стаичка, дори без решетка на прозореца. П. Вежинов, НС, 105. Тази нощ той спа в ареста, защото не бе изпълнил заповедта на командира, рискувал лекомислено живота си. П. Бобев, К, 86. Фучик стоеше в казармения арест и гледаше през малкото прозорче, .. В ареста беше мрачно и студено. В. Геновска, ПЮФ, 53. Тя можеше от / рани да загине, / от глад и студ, в ареста от побой. / Но упорита, свила устни сини, / понесе изтезания безброй. Бл. Димитрова Л, 285.
— Нем. Arrest през рус. арест. — Цариградски вестник, 1852.
АРЕСТА`НТ м. Лице, което се намира под арест. Аспарух Измирлиев, заедно с други кукушки патриоти, бил арестуван. Навързани с верига, арестантите били откарани пеша до гарата, а оттам с влака в Солун, дето ги хвърлили в прочутия затвор „Беяз куле“. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 18. В ареста, .., блещукаше фенер с измърсени стъкла. По сламата, .., лежаха още неколцина арестанти. В. Геновска, СГ, 131. Стражарите бяха се качили на конете си, арестантите тръгнаха из калта пред тях. Й. Йовков, ЖС, 86.
АРЕСТА`НТИН, мн., ареста`нти, м. Остар., сега простонар. Арестант. Арестантинът Петко Лисичката, .., върви напред, а три крачки след него върви полицейският стражар Иван Кьосето с пушка на рамо. Елин Пелин, Съч. I, 214. Между Враца и Мездра .., снощи е бил нападнат от вълци един столичен стражар, който един ден по-рано е конвоирал за Враца един арестантин. Бълг., 1902, бр.* 452, 2.
АРЕСТА`НТКА ж. Жена арестант. В затвора не ги пуснаха. Само взеха храната, отнесоха я на арестантката, а след това върнаха бохчата с много здраве. В. Геновска, СГ, 192. При туй властта сега се държеше съвсем снизходително: арестантката можеше да бъде посещавана от своите близки. А. Страшимиров, Съч. V, 378.
АРЕСТА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от арестант. Тя премина залата със спокойна стъпка и се изправи пред съдийската маса. Беше облечена в арестантски дрехи. Д. Ангелов, ЖС, 294. Една старинна арестантска песен / тогава се понесе в пустошта: / „Защо ли си, родино, тъй красива?“ Бл. Димитрова, Л, 124. Арестантска килия.
АРЕСТА`ЦИЯ ж. Остар. Книж. Арестуване. Агитациите са големи както от едната, така и то другата страна и правителството се управлява само с арестации. Хр. Ботев, Зн I, бр. 18, 68.
— От фр. arrestation. — Цариградски вестник, 1852, (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български. — ГСУ, 1959, 223).
АРЕ`СТО ср. Остар. Арест.
— Ит. arresto. — Цариградски вестник, 1851, (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български. — ГСУ, 1959, 223).
АРЕСТУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Поставям някого под арест. Още там арестуваха Пауна; съдиха го, осъдиха го и влезе в затвора. Г. Райчев, ЗК, 202. Полицията арестува антикваря Бърлет, но веднага след това го освобождава поради липса на улики. Св. Минков, ДА, 67. Някога, като ученик, доктор Гатев също бе се увличал в революционни идеи .. Веднъж дори го арестуваха и стоя в участъка цяла нощ. М.
