вата. Стъклена вата. Азбестова вата.
3. Трикотажна тъкан, мъхеста откъм вътрешната страна.
— От нем. Watte.
ВА`ТАЛ м. Техн. Основен механизъм на тъкачен стан, чрез който се извършва набиването на вътъка.
ВА`ТАЛА мн., ед. (рядко) ва`тало ср. Рамка на бърдо на ръчен тъкачен стан. — Защо се блъскаш? — казваха й жените, като я завареха седнала пред кросното, хванала с две ръце дръжката на ваталата. — Твоите снахи няма да постелят такива черги. Г. Мишев, ЕП, 211.
ВАТАЛИ`Н м. Плътна мека тъкан, която се употребява за подплата на горна дреха. Вълнен ваталин.
ВАТАЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ваталин. Ваталинова подплата.
ВА`ТАЛОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от ватал.
ВАТА`Х м. 1. Остар. и диал. Главен майстор на рударска пещ, на видня. Само писарят, ватахът и гезеджията в един от двата мадана представляваха Махмуд бей при зариването на тялото в скованата от студ земя. А. Христофоров, А, 232. Казваха [рударите] на сгурията „шлякно“, на майстора „ватах“, на самокова „маден“. Вл. Свинтила, СЗЗ, 294.
2. Остар. и диал. Управител на чифлик и надзирател на ратаи. Един ватах разправяше, че когато Йоаким влязъл в палата и зинал да говори на Чоки, внезапно езикът му се свързал и той останал със зяпнали уста. Ив. Вазов, Съч. XIV, 202.
3. Диал. Главатар на русалийска дружина (Н. Геров, РБЯ).
— Вер. от трак. (Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971). — Друга форма: вата`ф.
ВАТА`ХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е на ватах.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВАТА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от ватах.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВА`ТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вата (в 1 знач.). Ватена подплата. Ватени подплънки.
2. Който е подплатен с вата (в 1 знач.); ватиран. Той е стегнат в нова ватена куртка и в нови ватени панталони. Г. Караславов, Избр. съч. III, 74. Вратата се отвори и влезе Борко, изтърси снежинките от яката на късото си ватено палто и го закачи зад вратата. М. Марчевски, ГБ, 100. Ватено работно облекло.
3.* Който е от трикотажна тъкан, мъхеста от вътрешната страна; ватиран. Ватена фанелка. Ватени гащи. Ватено бельо.
ВА`ТЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Индив. Ватенка; памуклийка. През нас, през порите на кожата ни префучават годините-ветрове с лъх на вар и цимент, .. с усещане на скоравени от пот и мраз ватеници около врата като гилотина, с вкус на рядка бобена чорба от общи бригадирски казани. Бл. Димитрова, О, 107. Вечерта едва се вместиха [работниците] по пейките в клубната барака. Мокрите ватеници лъхаха на сняг и умора. Бл. Димитрова, ПКС, 121.
ВА`ТЕНКА ж. Горна работна дреха с дебела ватена подплата, тегелирана отгоре на равни разстояния; памуклийка. От тъмни зори пътувам в рейса за Мадан, претъпкан с непознат народ, облечен във ватенки. Н. Стефанова, РП, 117. Той бръкна във вътрешния джоб на парцаливата си ватенка, показа дебел свитък едри банкноти. Л. Дилов, ПБД, 180. Облякохме по една скъсана ватенка и отидохме .. на строежа на 8-етажната сграда в центъра на града. Ст, 1965, бр. 1008, 3. Всяка вечер секачите, наметнали избелелите си ватенки, сядаха сред бригадирите направо на земята и захласнати слушаха набързо приготвените литературно-музикални програми. Б. Геронтиев, Б, 11.
ВАТЕРКЛОЗЕ`Т м. Остар. Тоалетна с приспособление за механично измиване с течаща вода.
— От англ. water-closet.
ВА`ТЕРЛИНИЯ ж. Мор. Линията върху корпуса на кораб, до която стига водата. Накрая в залива влезе бял кораб, по-малък от другите, наклонен на левия си борд. Той плаваше, потънал над ватерлинията. ЛФ, 1958, бр. 11, 1. Върху бордовете на кораба, особено около ватерлинията, се виждат обраствания — зелени водорасли и белите черупки на рачета „морски патенца“. Д. Богданов, ТА, 59.
— От хол. waterlijn.
ВА`ТЕРПОЛИСТ м. Спорт. Играч на ватерполо. Международният турнир по водна топка в Торино продължи вчера с две нови срещи .. Във временното класиране начело са унгарските ватерполисти. ВН, 1961, бр. 3146, 3. В спортния календар са предвидени редица междуградски срещи с плувците и ватерполистите от Варна, Разград, Лом .. и др. НС, 1958, бр. 29, 2.
ВА`ТЕРПОЛО, мн. няма, ср. Спорт. Състезателна игра с топка между два отбора, която се провежда във вода, като играчите се придвижват чрез плуване; водна топка.
— От англ. water-polo.
ВАТИКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Ватикан, малък град-държава в Рим, резиденция на папата. На ватиканския престол седеше един от най-амбициозните папи, папа Пий IX, който започна
