Йовков, ПГ, 50. На всички юрушки мандри и български колиби беше поръчано да не дават гостолюбие на никой подозрителен скитник. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 171. Български квартал.
5. Който е съчинен, създаден от българи или е написан на общия език на българите. Проблемата за периодизацията е проблема за постройката на научен курс по история на българската литература. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 113. Седя си една сутрин в кафенето .. и взех да прегледам нашите, български вестници. Ал. Константинов, БГ, 11. Тук [в родното село] съм чул чудната българска песен, извезана от красотата на най-хубави думи. Елин Пелин, ПБ, 6. Българска книга. Български речник. Български поговорки и пословици. /I Стесн. Който се отнася до българския език. Венета, дъщерята на Сиромаха, беше завършила българска филология в Търново преди шест години. В. Пламенов, Г1П, 25. Българският глагол е много сложна категория. А Българска граматика. Българска лексикология. Българско словообразуване.
6. Който е свойствен, присъщ на българите или типичен за тях, за техния бит, нрави. Секи вече знае, че българският обичай не позволява на дъщерите да земат бащината си къща, ако само съществуват синове. П. Хи-тов, МП, 9-10. Имах щастието да се запозная с най-чистите характерни черти на българската самобитна архитектура. Ив. Коларов, Е, 27. Скоро той видя, че изскок-наха двама конника турци, а след тях идеше един конник в просто българско облекло. Ив. Вазов, Съч. XII, 129. Българско гостоприемство. Българска носия. Български шевици. Българско ястие. Българска наредба. Български нрави. Българско трудолюбие.
7. Който се произвежда или отглежда в България. Български тютюн. Българска вълна. Българско розово масло. Български кожи. Български плат. Българска машина.
8. Като същ. български м. а) Български език. - В къщи само мене чакат. Утре е погребението. .. — А бе ти български разбираш ли? Развържи бохчата! К. Константинова, НДД, 119. В дипломатическото представителство, има и една дама, млада българка, .. Та с нея като останем сами, си приказваме до насита на български. П. Незнакомов, ЖВ, 37. Белчев е почнал да пише най-напред стихове на хърватски език, някои от които по-сетне е превел на български. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 203. Говоря добре български, б) Разг. Учебен предмет, в който се изучава езикът и литературата на българите. По физика и химия получих отличен, по български - тройка. Г. Данаилов, ДС, 107. Български е най-важният учебен предмет.А Ученикът отговори по български за отличен. българско<то> ср. а) Всичко типично, характерно за българите. Той [Ал. Богориди] не отива далеч във връзката си с българите и българското, то е пак на равнището на майчиното и котленското. Т. Жечев, БВ, 42-43. — А ние, продължи той след кратко мълчание,
— никога няма да се освободим, докато не обикнем нашето, българското. Д. Немиров, Б, 48. Аз съм българче свободно, / в край свободен аз живея, / всичко българско и родно / любя, тача и милея. Ив. Вазов, Съч. IV, 427. б) Като собств., нечленувано. Остар. Земите, населени с българи; България. Около три десетилетия той [Петър Парчевич] обикаля християнските столици да търси помощ срещу силната тогава отоманска империя, с която Българско няма сили да се справи. Д. Яръмов, БП, 9. Когато се случвало да подпада Българско под политическата власт на Византия, ни сянка не е останало от черковна самостоятелност в България. СбПер. п. I, 107. Духовните .. и мирските училища одески от ден на ден ся пълнят с млади българе от Българско. Н. Геров, НД, 2-3.
— Други форми: (остар.) болгарски цел., (диал.) б у — гарски.
БЪЛГАРСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По български. По начин, присъщ на българин, за българи. Най-напред, катепане, верен чдвек трябва да ме обръсне по български. Й. Вълчев, СКН, 25. Аз съм просто българка, а и за това български мисля. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 28.
БЪЛГАРЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от българска народност. Петкана дете окъпва, / свекърва й го прекъпва / и на Петкана думаше: / „Не къпи дете цигански, / че не йе черно циганче, / ами йе бяло българче!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 130. Аз съм българче и силна /майка мене е родила. Ив. Вазов, Съч. IV, 427.
2. Млад българин или млада българка. Сетне узнах, че в този град имало и други българчета, които не посещавали това кафене. Ал. Константинов, БГ, 71. Онези българчета не видели друг свят освен своето село или градец, които са успели .. да дойдат в огромната страна [Русия] за учение, да се срещнат за пръв път с голямата наука, голямото изкуство, .., не могат да не бъдат запленени. Г. Данаилов, ДС, 764. „Бре млади момчета, / юнак българчета! / Не ли ви е жално / за вашите майки. Л. Каравелов, Съч. I, 6. Кадъна Георги думаше: / „Герге ле, бяло българче, / ща ли ма земеш, Герге ле?“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 83-84.
— Друга (диал.) форма: б у г а р ч е.
БЪЛГАРЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от българче. Тончо видял с собствените си очи,.., как Хаджи Генчо откраднал едно българченце и продал на чифутите. Л. Каравелов, Съч. II, 111. Земи си ти българченце / тънко и високо, / което е хубавичко — /бяло, чернооко. Л. Каравелов, Съч. I, 65.
