БРАТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братле. Зададе се черноок, напет, здрав юнак, отби се от строя, цалуна на майка си ръката, сестричето и братчето си по челото. Ив. Вазов, Съч. VI, 125. Дори някогашното братче на Сладун-ка,.., беше станало мустакат, възрастен мъж. Ил. Волен, МДС, 29. Тръпко прогони кучето и го затвори в плевнята, да не безпокои гостите. После мина на другата страна на къщата, дето беше стаята на сестра му. Тя го чакаше вече там, под навеса и тихо подсмъркна: — Леле, Тръпко, братче... Дали ще се видиме пак... Д. Талев, ПК, 409.
2. Галъов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братленце. — Хайде, Стаматко, хайде братче, подканям го аз — да стигнем веднъж болницата. Л. Стоянов, X, 32. Щом Велико засвири, Захария се разчувствува, просълзи се: Попей ми таз песен, братче, ако я знаеш. И. Йовков, АМГ, 185.
БРАТЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов, от братче; братец, братленце. Познавам две деца —/момченце и момиче, / две хубави деца — / братченце и сестриче. Елин Пелин, ПБ, 130.
БРАТЯ1, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; бра-тясвам, братявам, братимя2. Пролетта идеше гладна и суха, житата не поникнаха като свят, не братиха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 131. А октомври си отиде, отиват си и топлите дни, в които добре никне пшеницата, укоренява се, брати и се готви за тежка зима. РД, 1961, ор. 304, 3. Сега е пролет. Дълбоко хвърлените зърна на пшеницата са вдигнали стъбълцата си и са братили нагъсто. Ст. Станчев, ПЯС, 93.
БРАТЯ2, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. 1. Нар.-поет. обикн. брат братя. Ставам брат някому, чувствам като брат някого, братя се страд. — Брате ле мой, брате ле, /нимой ма брате оставе, / чузда е земя юсилна, / чуздо са братче не брати, чузда се сестра не сесщри. Нар. пес.,СбНУ IV, 63. БРАТЯ СЕ, -иш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Диал. Побратимявам се, братимя се. Аз се братих с Иван.
БРАТЯВАМ, -аш, несв., непрех. Братя1, братясвам, братимя2.
БРАТЯВАНЕ, мн. -йя, ср. Отгл. същ. от братявам; братене1, братясване, братимене2. После от подземното стъбло на първопокаралото растение започват да израстват странични стъбла.. Това израстване на странични стъбла се нарича братяване. Бтн V-VI кл, (превод), 92.
БР АТЯСАМ. Вж. братясвам.
БРАТЯСВАМ -аш, несв.; братясам, -аш, св., непрех. Братя1, братявам, братимя2.
БРАТЧЕ
Трябва човек да е орал, сеял, и да е бдял по часове край синури, кога семето кълни, братясва, расте и зацъфти;.., за да се почувствува оная стихийна радост, която изпитва стопанинът, кога щастливо дочака деня на благодатна жътва. Ив. Кирилов, Съч II, 72-73. Някои от тях с най-големи подробности разказваха, де е и как бяха седели един ден;.., как после погледнали нивите и заприказвали коя друга година са били също тъй зелени, тъй гъсти и братя-сали, та е ставало нужда да пущат добитъка, за да ги поотъпче. Й. Йовков, ВАХ, 129.
БРАТЯСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от братясвам; братене1, братяване, братимене2.
БРАУЗЪР м. Информ. Специализиран програмен продукт за търсене, разглеждане и обмяна на информация по Интернет. Бра-узърите .. с всичките допълнения заемат много място върху диска. ИЗВ, 28.
— Англ. browser.
БРАУНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Брауново движение. Физ. Непрекъснато хаотично движение на микросскопич-ни частици в газова или течна среда, предизвикано от сблъскването им с молекулите на тази среда. Браунова тръба. Физ. Електроннолъчева тръба, основен елемент в осцилоскопи и телевизори.
— От англ. собств.
БРАХИКЕФАЛ м. Антроп. Човек с къса глава.
— От гр. Ррх*><; ’къс’ + кефаА.11 ’глава’. — Друга форма: брахицефал.
БРАХИКЕФАЛИЯ ж. Антроп. Форма на човешкия череп, при която разликата между дължината от долната част на носа до тилната средна издутина и напречното измерение на главата са съвсем малки.
— Друга форма: брахицефалия.
БРАХИОКОЛОН м. Литер. Обособени кратки ритмични единици, състоящи се от отделни думи или кратки словосъчетания, които в устната реч се отделят с паузи, а в писмената — обикновено със запетаи, напр. Мечтател безумен, / образ невъзможен, / на тъмна епоха / син бодър, / тревожен.
— От гр. Ppaxt)? ’кратък’ + kcdXov ’член на тялото; част на изречението, период’.
БРАХИЛОГИЯ ж. 1. Литер. Стилистичен похват, при който по-дълъг израз се заменя с по-кратък. 2. Начин на кратко изразяване.
— От гр. Ppax^S ’кратък, къс’ + Xoyoq ’учение, наука’.
БРАХИОМОРФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Анат. Който е с нисък ръст и с малко тегло.
— От гр. Ppa^tx; ’къс’ + цорфл ’форма’.
БРАХМАНИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Браманизъм; брамизъм.
БРАХМАНИЗЪМ
