постила пъстри килими по ливадите, кичи с цвят овощните дървета и пълни сърцата с топлина и радост, защото белият вятър е вятър на пролетта, благоденствието и сбъднатата надежда. В. Полянов, БВП, 21. 2. Момкова сълза (растение). 3. Нефт (Н. Геров, РБЯ).
Старий вятър. Диал. Вятър, който прояснява времето, когато духа; яснец (Н. Геров, РБЯ).
Червен вятър. Заразна болест, характеризираща се с остро възпаление на кожата, предимно по лицето и главата; еризипел. После го понесоха нанякъде, също както децата биват отнасяни през своите страшни сънища по време на лоша треска или на червен вятър от някое чудовище или от самия Исраил — архангела на правоверните. Г. Стоев, ЦЗ, 94.
Черен вятър. Диал. Северен вятър. Духаше „черният“ вятър и ронеше житата. Петдесет декара ечемик така без сърп и жътварка. И. Петров, ВМ, 171.
> В главата ми все този вятър вее. Разг. Едни и същи празни мисли ме занимават.
Вее ме вятъра нанякъде. Разг. Тегли ме, привлича ме нещо нанякъде. Добре теб заварил. Вее ме и мен нещо вятъра към София. Т. Влайков, БСК III, 271.
Вземам / взема вятър. 1. Разг. Разхождам се на открито, за да се разведря. 2. Диал. Започвам да имам високо мнение за себе си (Н. Геров, РБЯ).
Взема ме / вземе ме вятъра. Разг. Разведрявам се. Филип стана от столчето си. — Къде? — Ще се разходя, бай Ставри, да ме вземе вятърът. Ем. Манов, БГ, 55.
В кесията ми вятър вее. Разг. Парите ми са малко, нямам пари. — Я земи, че зарежи и твоята пуста поезия. То бива, ама когато в кесията ти вятър вее, а пък сега, слава богу, понаредихме се. Ал. Константинов, БГ, 20.
Вървя по вятъра. Разг. Приспособявам се, нагаждам се към създадените обстоятелства, условия с оглед на лична изгода. Не му вярвай много. Той е от тези, дето вървят по вятъра.
Вятъра се обръща / обърне. Разг. Настъпва промяна в нещо, променя се положението. — Хайде, дим да те няма, дорде не съм ти отпрал потурите! .. — Чакай! Какво носиш в дисагите? .. Като разбра, че вятърът се обръща, скитникът предпазливо добави: — Рушки книги, брате. Д. Рачев, СС, 68-69.
Вятър и мъгла. Разг. Пренебр. Обикн. като възклицание — несериозна, празна работа. — Вятър! — махна с ръка старецът, като че ли някой се е опитал да го изиграе, но не е успял. — Вятър и мъгла. Г. Караславов, Избр. съч., V, 158. — На техните обещания аз не вярвам. Вярвам само на вас. Каквото направите вие за нас, туй ще бъде. Всичко друго е вятър и мъгла. К. Калчев, ЖП, 495.
Вятър ме вее (ме носи). Разг. Пренебр. 1. Не ме бива за никаква работа, негоден съм. — А войската без командуване не е никаква войска. Такава войска вятър я вее. П. Вежинов, ЗЧР, 118. Дуна не бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушните си очи .. — Вятър ги вее твоите карти. Лъжат като съновника. Ем. Станев, ИК I и II, 190. 2. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. Тъй ме дигат, тъй ме слагат всички: пияницата, и толкова. Вятър ме вее мене. Ст. Чилингиров, ПЖ, 67.
Вятър ме вее (ме носи) на бяла кобила; вятър ме вее (ме носи) на бял кон. Разг. Пренебр. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. — Виж какво, другарче, вашите машини и машинисти вятър ги вее на бяла кобила, само мачкат нивите. П. Ангелов, Ж, 24. — Вятър ви носи вас на бяла кобила. За реката, дето го приказвате — добро. За китовете — и то добро. Ама дето ще режете по една жълтица на пампор, да има да вземате. А. Каралийчев, ПГ, 138.
Вятър ми духа в ушите. Диал. Не се вслушвам в добрите съвети на някого; не слушам никого. — На бача вятър му духа в ушите, каквото и да му приказваш. Аз му виждам всичките хитрини. Ем. Станев, ИК I и II, 206.
Вятър работа. 1. Разг. Нещо несериозно, безсмислено. — Знам, че вие младите сте нетърпеливи, изгаряте от жажда за подвиг, не искате и да чуете за легална борба. Книги, училища за вас са вятър работа. Д. Спространов, С, 81. Станкулов беше сигурен, че Иван Сърмов ще дойде да го моли, и реши да бъде твърд и непреклонен, та да не помисли стрелочникът, че заповедта за уволнението е вятър работа. М. Марчевски, П, 233. 2. Ирон. Обикн. като възклицание: а) За изразяване на недоверие, съмнение; едва ли. Но тя отиваше в Париж уж да следва приложно изкуство. Вятър работа. То беше само претекст. М. Грубешлиева, ПИУ, 171. б) За изразяване на пренебрежително отношение към нещо; какво от това, няма значение. — Викат годил се — вятър работа. Дума дадена. Дума земена. Елин Пелин, Съч. II, 129.
Гоня вятъра. Разг. Полагам напразни усилия да постигна нещо, върша нещо безсмислено. И тоя Илков, той за какво се е домъкнал рано-рано? Изгуби гиздавата си служба, ходи сега по селата да гони вятъра. Г. Караславов, ОХ III, 39. — Оставили сте жени и деца, напуснали сте си работата и сте тръгнали вятъра да гоните. К. Петканов, МЗК, 65.
Друг (нов) вятър духа (вее) някъде. Разг. Положението не е същото, условията, обстоятелствата са различни. Човекът, който зададе злополучния въпрос, седна на мястото си недоволен, зачервен и смутен, разбрал може би, че тук вее по-друг вятър. Л. Стоянов, Б, 31.
Друг (нов) вятър духва / духне (задухва / задуха, завява / завее, повява / повее) някъде. Разг. Положението, обстоятелствата стават други; настъпва промяна в положението. — И болярите не приемаха еврейка да седне на престола. И сам царят мълчеше, .. Ала какво излезе, Теодосие! Като бяха наедно, дружни бяха всички, като се разделиха
