боровите върхари се издига слънцето, ослепително ярко и красиво. Г. Караславов, Избр. съч. III, 123. Изведнъж орелът се спусна към дола, описа полукръг над най-високия смърч, кацна леко на върхара и докато се закрепи на него, постоя с разперени крила. Цв. Ангелов, ЧД, 63. Леки сенки се разредиха горе над дървесата, трепнаха върхарите на гората. П. Тодоров, И I, 24. Едра, обла луна блестеше в разредената синева на небето и върхарите на дърветата изглеждаха белосани в прозрачната матова виделина. А. Гуляшки, Л, 363.
2. Най-тънка връхна част на клон. Сърната беше ровила снега над затрупаните къпини. Отърсените зелени вейки, с прегризаните върхари, се виждаха отдалеч. Ем. Станев, ПЕГ, 22. Той вървеше напосока из шумака. Върхарите го шибаха по лицето, а в краката му се преплитаха клони и съчки. П. Здравков, НД, 187. // Откършен от дървото тънък връх на клон. — Вечеряхме на дъски, наслагани пред хотентотската колиба, като ни грееха пламъците на огъня й, дето пращяха купове изсъхнали дъски и борови върхари. Ив. Вазов, Съч. XV, 132. Сънлив, пазачът грабва върхари, хвърля ги върху посивялата жарава и поглежда към небето да види кое време е. С. Чилингиров, ХНН, 82.
3. Само ед. Събир. Диал. Последните плодове или зеленчуци, останали по върха на растението, всички заедно като едно цяло. Чушки върхар.
4. Обикн. мн. Поет. Планински връх; върши`на. Слънцето печеше силно, но вече клонеше над планинските върхари. А. Каралийчев, ЛС, 38. А там горе, на непристъпните каменисти върхари, срещу безчетни турски пълчища бяха насочили шест хиляди щика българските опълченци Д. Линков, ЗБ, 130.
ВЪРХА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от върхар (в 1 и 2 знач.). Козата се беше извърнала и захапала зелено върхарче, учудено ги гледаше с кротките си очи. Б. Несторов, СР, 15.
ВЪРХА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който има остър връх. Върхато ножче. // Който е с върхове. И мож ли скоро забрави / таз родна къща хубава, / .. / и тез равни полета / с гъста роена тревица, / усойни гори върхати, / върхати гори, клонати. Ц. Церковски, Съч. II, 107.
2. Върховат (Н. Геров, РБЯ).
ВЪРХИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Рядко. Увел. от връх.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪ`РХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който се отнася до връх. Върхова част на клон.
2. Техн. За мощност, напрежение, натоварване — най-голям, максимален. Каскадите по Арда, Въча, Велинград, Сестримо и други ще осигуряват върхова мощност около 3 млн. квт и 5 млрд. квтч годишно производство на електроенергия. К. Кузов, ПВС, 126. За покриване на моментните върхови натоварвания мощността на двигателите с вътрешно горене се избира с една резерва от 50 до 100% от необходимата средна мощност. Д. Христов, СПМ, 26. Върхов товар на електрическа мрежа.
◇ Върхова точка. Книж. Рядко. Връхна точка. И така седмата поред амнистия на Осман Пазвантоглу отбелязала върхова точка в развитието на анархията: етапа, на който се образували твърдо очертани, независими от централната власт владения със собствена управленческа структура. В. Мутафчиева, КВ, 255.
Върхов час (момент). Спец. Час (момент) на най-голямо натоварване на електрическата мрежа, на най-голяма консумация на електрическа енергия. От съществено значение за енергийния баланс на страната е свеждането до минимум ползуването на електрическа енергия във върховите моменти, отлагането му, когато е възможно, за нощните часове. Отеч., 1978, кн. 6, 2.
ВЪРХОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е препълнен догоре и има връх; върхат. — Ще ти преседне; .., дяволска Рада, едно дума — друго прави. Загреба в паницата пълна — върховата лъжица мед и го цапна на Лиловото парче от погачата. М. Георгиев, Избр. разк., 83. Виж отпред / оная дълга маса: там наред / чинии кръгли и продълговати, / и всички пълни, върховати! К. Христов, ЧБ, 230.
ВЪРХО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Най-голям, най-важен по степен или сила; висш. Той беше син на една епоха, в която войнишката доблест и суровият дълг бяха върховните догми на живота. Й. Йовков, Разк. III, 181. Опълченците напрегнато следяха придвижването на противника и очакваха момента, когато щяха да изпълнят върховния си дълг. Д. Линков, ЗБ, 130. Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители, на своите татко и мама. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет. Е. Каранфилов, Б III, 326. Изкуството е дар върховен, / то сила крие всемогъща. Ив. Вазов, Съч. III, 243.
2. Който заема най-високо място в социалната или административната йерархия; най-висш, най-главен. Той [императорът] беше върховен началник на черквата, на войската, върховен законодател. А. Гуляшки, ЗВ, 138. След завръщането на Никола Обретенов в Русе от името на баба Тонка било изпратено „прошение“ до княз Дондуков-Корсаков, по онова време руски върховен императорски комисар в България. Н. Ферманджиев, РХ, 281. В мирно време върховен орган на властта бил съветът на старейшините.
