в тила да се въртят като патки в мъгла и да не знаят какво да правят. Г. Караславов, ОХ II, 188-189.
Въртя се като пияна (улава) кокошка. Диал. Слисал съм се и не зная какво да правя.
Въртя се на пета. Разг. 1. Върша всичко бързо, енергично. Бюфетчикът Тунчо се върти на пета. — Една бира! — Джиброва! С. Северняк, ОНК, 125. 2. Обикн. някому или пред, около някого. Раболепно угаждам на всичките желания и прищевки на някого, угоднича пред някого. — Този е главен тук, не виждаш ли, че всички на пета му се въртят. В. Нешков, Н, 170.
Въртя се около пеша на някого. Разг. Неотлъчно следвам някого, от когото смятам, че имам някаква облага. И всички тези тревоги и срамове, които сега го халосаха изневиделица, идват от тях — и от тоя дебелак Тюлев, .., и от Слав, който се върти около пеша му, и от Въкрила. Г. Караславов, ОХ III, 514.
Въртя се около полата на жена си. Разг. Пренебр. Стоя в къщи и бездействам. — Всички се свили, мълчат, въртят се около полите на жените си и зъб не смеят да обелят. Г. Караславов, СИ, 149.
Въртя <си> очи<те>. Разг. Обикн. за жена — гледам предизвикателно мъжете; кокетирам, флиртувам. — Защо не си гледаш [Нейко] работата, а си тръгнал посред пладне да зяпаш хорските жени? Я се махай от очите ми! .. — Какво съм крив аз кога дъщеря ти върти очи като кошута? К. Петканов, МЗК, 251.
Въртя си очите на четири. Разг.; Въртя очи. Рядко. Гледам внимателно, зорко на всички страни, старая се да видя всичко, да узная нещо. Уж нищо не разбира, уж нищо не иска, а си върти очите на четири. Д. Немиров, В, 72. В третокласния коридор пътниците приседнали върху багажа си дремеха. Само двамина въртяха очи. К. Константинов, НДД, 75.
Въртя, суча (усуквам). Разг. 1. Правя всичко възможно, за да постигна нещо, да успея в нещо. Каблешков, когото беше втресло в това време, надигна се, кашля, въртя, сука, намери време да се доближи до Димитра, комуто вдъхна кураж. З. Стоянов, ЗБВ III, 94. Разтърчаха се там разни големци, .., въртяха я, сукаха я, .., наредиха я с две години затвор и се оправи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Въртях, суках, търсих нови майстори, .., няма и няма. Най-сетне се принудих да повикам същия майстор. ВН, 1965, бр. 4390, 2. 2. Умувам, размишлявам, разглеждам нещо от различни страни, за да намеря решение. — Два акъла са по-добри от един и затова двамата забистриме работата. Сукаме, въртеме и най-после стигнаме до това решение: да се признае пред общото събрание на текезето. Ел. Огнянова, НШ, 211. 3. Говоря с недомлъвки, не казвам направо нещо, което желая да получа или да се направи за мене. — Ах, Ноне, онзи ден ме държа половин час на улицата. Върти, сучи и накрая пак: „Много здраве на приятелката ти“. И. Петров, НЛ, 12. Не му родила нивата и сега човекът въртя, усуква, но накрая си каза болката. Малко жито да му дам напролет. НМ, 1956, бр. 39, 3.
Колелото на историята се върти. Книж. Развоят, прогресът на човешкото общество обективно съществува, независимо от всичко. — Вие можете да ме осъдите на смърт, господа съдебни заседатели, вие можете да ме убиете, но колелото на историята се върти, движи се напред. Ст. Цанев, МБ, 325.
ВЪРТЯ`Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от въртя като прил. Техн. Който е предназначен, служи за създаване на въртеливо движение. Въртяща гилза.
◇ Въртящ динамометър. Физ. Механична спирачка на Прони, електрическа спирачка или хидравлична спирачка.
Въртящ момент. Техн. Произведение на външна сила по разстоянието й от опората на въртене, което създава условие за завъртане на дадено тяло. Силовото предаване .. осъществява предаването на въртящия момент от двигателя до задното (двигателно) колело на мотоциклета. Гр. Тимчев и др., УВА, 1975, 14.
ВЪРТЯ`Щ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се. Прич. сег. деят. от въртя се като прил. Който има такова устройство, че може да се върти около някаква ос. Влязох през въртящата се врата и седнах в ъгъла до витрината. Б. Райнов, ЧЪ, 8. По продължение на цялата дълга стена се простираше бар, при който, седнали на високи въртящи се столчета, млади мъже и жени пиеха кафе. Ал. Бабек, МЕ, 152. Вдигнаха [в града] търговски дом на четири етажа, направиха кино с фоайе, дадоха на младите обширен стадион със закрит плувен басейн, а на интелигенцията — културен дом с въртяща се сцена. А. Гуляшки, ДМС, 321. Въртящ се барабан. Въртяща се пещ. Въртяща се скара.
ВЪРХА`, върше`ш, мин. св. въ`рхо`х, прич. мин. св. деят. върха`л и въ`рхъл, връ`хла, -хло, мн. -хли, несв., прех. Диал. Вършея. През лятото земледелците жънат, върхат и прибират плодовете на сеитбите си. П. Р. Славейков, ПЧ, 55. А из селото по това време, понеже селените като върхат, окликват се с висок глас на конете из харманите, мъчно можеше да се чуе детинский вик по околните съседи. Лил., 1884, кн. 7, 28. Сам с бабичката си орал, засявал, копал, женал, върхал. Китка V, 1886, кн. 14, 42. върха се страд.
— Друга форма: върша`.
ВЪРХА`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от върх и от върха се; вършеене, върше`не. Върхане на снопи.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪРХА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Обикн. мн. Връхна част на дърво; върши`на. Над
