2. Пъхвам, мушвам нещо тънко, остро навътре в, до друго, за да го прикрепя; забождам, затъквам, втъквам. Виновно усмихнат, че е разплакал детето, войникът се зае да втикне подадената му китка под ремъка на гърдите си. П. Славински, ПЗ, 50. В силно накъдрените си черни коси бе втикнала няколко гъши пера. М. Грубешлиева, ПИУ, 198. втиквам се, втикна се и втикам се страд.
ВТИ`КВАМ СЕ несв.; вти`кна се и вти`кам се св., непрех. Диал. Пъхам се, мушкам се с натиск някъде изведнъж. Лунагите се тълпяха около Ян Бибиян и Калча, натискаха се и всеки искаше да се втикне по-близо до тях. Елин Пелин, ЯБЛ, 83.
ВТИ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от втиквам и от втиквам се. Болките изчезваха след десетина минути, след просто туряне на праха, взет на едно слабонамокрено памуче след втикването му върху венеца или пък направо в зъбната кухина. БД, 1909, бр. 1, 4.
ВТИ`КНА. Вж. втиквам.
ВТИЛЯ` СЕ. Вж. втилявам се.
ВТИЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; втиля` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар. Втелявам се; втелесвам се. — Ако ни излъжеш и забъркаш пътя, ще те убием! .. — Мене ли? Братко мой, от твоята ръка като е… Капитанът ядосано го пресече: — Стига! Не се втилявай такъв. Й. Йовков, Разк. I, 222. А ония наши съотечественици, .. втиляваха се, като да не разбират нищо от тази работа. С, 1888, бр. 210, 4.
ВТИЛЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. съш. от втилявам се; втеляване, втелесване1. Колкото се касае до втиляването на турското правителство, .. то се обяснява чрез неговата слепота и презрение към нарасналите сили на раята. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 87.
ВТИ`РВАМ СЕ, -аш се, несв.; вти`рна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Спускам се, втурвам се; втирям се, втеквам се. Бучи нещо по Кула, бръмчи нещо — всички се втирнали на чаршията. Й. Вълчев, РЗ, 84.
ВТИ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от втирвам се; спускане, втурване, втиряне, втекване.
ВТИ`РНА СЕ. Вж. втирвам се.
ВТИ`РЯМ СЕ, -яш се, несв.; вти`ря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Втирвам се. Кучетата силно лаяха. / .., / погледай, Райно, погледай, / та що са втирят кучата? Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 96.
ВТИ`РЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от втирям се; втирване.
ВТИ`РЯ СЕ. Вж. втирям се.
ВТИ`ЧАМр -аш, несв.; втека`, втече`ш, мин. св. вте`кох, вте`че, прич. мин. св. деят. вте`къл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Остар. и диал. Втичам се1. В няколко разстояние колкото три четвърти .. часа приумножава се еще река Рила от друга една река, която се именува Илиина, и тако става доволно голяма надолу. И догде стигне до село Рила, втичат в нея и други още малки реки, които течат от различни долове от горите. Н. Рилски, ОМР, 3. Когато умът много ся смути от скръб, .., то по-много от тая течност [из слъзните жлези] втича в окото, .., и следователно тя прелива и тече долу по бузите. НКАФ (превод), 118-119. Колко радост блести и ликува / в всеки поглед и всяко лице: / една топла невидима струя / сякаш втича във твойто сърце. Н. Марангозов, НПС, 83.
ВТИ`ЧАМ СЕ несв.; втека` се св., непрех. 1. С предл. в. За вода, течност — като тека, влизам в нещо, някъде, обикн. в друга течност; вливам се. — Ходих над лозята, около гробищата и забелязах, че водопроводът е развален и в него се втича нечиста вода. Й. Йовков, М, 33. Той [Младен] хвърли с вителя и я удари по главата. Станка извика, падна и изгуби свяст. Червена вадичка от кръв .. лъкатушеше по бялото мраморно чело и се втичаше в сухата изжадняла земя. Ил. Волен, ДД, 108. // За река, приток — вливам се.* Лудогорието е безводна област, .. Падналата валежна вода се събира под варовитите пластове и образува подземни реки. Много от тях се втичат подземно в река Дунав и Черно море. Геогр. VII кл, 31. Планините са .. един вид водохранилища, отдето изтичат водите, правят речици и реки, които като мият различни места, втичат са в морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 127. • Обр. Правителството оповести народен заем, който да закрепи държавните финанси, .. Милиард след милиард се втичаха в обеднялата държавна каса. П. Вежинов, ЗЧР, 138.
2. Прен. Остар. Присъединявам се към някакво множество; вливам се. Защо вече месеци в стана на големия главатар не беше се втекъл нито един нов войник? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 199. // Стичам се. Град Търново ся попълни от множество народ, кой с разпалено любопитство ся втичаше в новосъзидания дом Божий. ДЗ, 1867, бр. 7, 25. От вси страни ся втекоха в Прага славяне, .. за да присъствуват на народния славянский събор. ДЗ, 1868, бр. 18, 69.
ВТИ`ЧАМ СЕ, -аш се, несв.; втека` се, втече`ш се, мин. св. вте`кох се, вте`че се, прич. мин. св. деят. вте`къл се, -кла се, -кло* се, мн., -кли се, св., непрех. Диал. С предл. в. С тичане влизам някъде; затичам се. Без да обръща внимание на новото хлопане на вратнята, втече се в обора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 16.
