прекъсване му разправи живота си. Как майка й натяквала: „Ожени се, та ожени се, в години си, докога ще висиш на ръцете ми?“ А. Гуляшки, Л, 90.
Вися на чужда врата. Разг. Прехранвам се, препитавам се, като работя в дома на чужди хора. Страдаше, че най-голямото й момче яде чужд хляб и виси на чужда врата. К. Петканов, П, 18.
ВИ`СЯ`, ви`си`ш, мин. св. ви`ся`х, прич. мин. св. деят. ви`ся`л, -а ,-о, мн. ви`се`ли, несв., непрех. Остар. С предл. от. Завися, в зависимост съм от някого или нещо. Какви ще бъдат бъдещите времена и бъдещите человеци, то виси от человеците, что живеят днес. Ал. Кръсгевич, ВПЖ (превод), 14. Кралят [в Полша] нямал ни войска .., нито власт и във всичко висял от надутите благородни (шляхти). ВИ, 115-116. Употребението на куршума за куршумени топчета виси от неговата тежест. С. Веженов, X (превод), 59. Големината на ъгъла виси само от наведението на страните помежду им. В. Груев, НПГ, 8.
ВИ`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Издигам високо; виша, извисявам. И скоро нагоре по Трапето — към манастирчето, дето беше висил до този страшен ден векове наред тъмните си вечнозелени клони любимият гигант — хукна в надпревара мало и голямо. Всеки бързаше да стигне първи до поваления великан [бора]. Г, Русафов, ИТБД, 20-21. вися се страд.
ВИ`СЯ СЕ несв., непрех. Остар. 1. Издигам се високо; виша се, извисявам се. При един полусрутен зид видя куп камъние, под които ся висеше череша в пълен цвят. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 58.
2. За глас, звук — чувам се високо, силно, над другите звуци. Виковете на тълпата го [окръжния управител] удариха отдалеч със своята отвратителна ярост. Над всички гласове се висеше един гърлест и силен глас, който дереше въздуха. Ст. Чилингиров, ПЖ, 180.
ВИСЯ`Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вися като прил. Който виси окачен или опрян на нещо. В горния пруст у хаджи Андрея седяха около дългата трапеза под белия глобус на висящата лампа. В. Геновска, СТ, 24. Един чиновник ми поиска тескерето и, додето той го преглеждаше внимателно под жумящия висящ фенер, двама войници .. тършуваха из джобовете ми. Ив. Вазов, Съч. VII, 154.
◇ Висяща железница. Спец. Транспортно средство, с вагони, подобно на влак, което се движи по една релса, поставена на земята или окачена на надземни съоръжения.
Висящ мост. Архит. Мост без междинни подпори, закрепен само за двата бряга с помощта на стоманени вериги или въжета. От двата бряга на Дунава са прехвърлени няколко моста. Между тях един верижен и висящ мост. Кр. Белев, З, 88.
Висящо дело. Юрид. Процес, който не е завършил с влязъл в сила и неподлежащ на обжалване съдебен акт.
> Висящ въпрос. Книж. Въпрос, който стои неразрешен. В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови. К. Константинов, ППГ, 225.
ВИТ, ви`та, ви`то, мн. ви`ти и (нар.-поет.) ви`ти, ви`та, ви`то, мн. ви`ти. Прич. мин. страд. от вия като прил. Нар.-поет. 1. Обикн. за вежди — който е като дъга, полукръг; извит. Хубостта на Цветанка нямаше изказ. Бяла, румена, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш, да се ненагледаш. К. Величков, ПССъч. I, 155. Чертите на лицето й бяха спокойни. Тъмните коси бяха прибрани по градски на кок отзад на главата, а под витите вежди гледаха с равен, малко твърд поглед две големи черни очи. Д. Спространов, С, 89.
2. Който е във вид на свод. Новата църква беше за чудо и за приказ .., нагиздена както в най-стари времена, с вити прозорци и сводове, с три врати. Д. Талев, ЖС, 222. Поминувам, заминувам: / рамни двори оградения / нови порти, вити порти / обковани, зарезени. К. Христов, СК, 26. Рано ранила Маноилица, / та им донела топла обеда, / ка я е видел Маноил мастор, / .. / порони сълзи до църна земня. / Зема търслига, отмери сенкя, / зазиди сенкя в вити мостове. Нар. пес., СбНУ XIV, 34.
3. Който е усукан, засукан, преплетен. Златар имало някога .. в Средец .. Ковал той и сребърни мингишки като кокичета .., и вити гривни като змии гъвкави. Ст. Станчев, ПЯС, 42. И ходят те — лудите млади — що ходят и пак край Минкини равни двори, край вити плетища. Ц. Церковски, Съч. III, 84. Ето и оградата от вито ковано желязо. Ем. Манов, ДСР, 25. Той видя тоя висок, мургав момък, с вити черни мустачки, хубавец, с горд и необуздан нрав. Харесваше му и таеше особена обич към него. Д. Спространов, С, 36. Спи езерото: белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34. Набери го [смина] донеси го, / да го вием вити китки, / да се китят вакли моми. Нар. пес., СбНУ X, 28. Орач оре равно поле, / .. / весден оре, бога моли, / да се роди чисто жито, / .. / да го месат, бре, невести, / да го месат вити колак. Нар. пес., СбНУ XLI, 413.
4. Който е извит като спирала; спираловиден. Той мина край нея и бавно заизкачва стъпалата на старото вито стълбище. А. Христофоров, А, 323. Камбанарията беше отвън, висока каменна кула с часовник, спрял от незапомнени времена, със стръмни вита стълба отвътре. Ст. Цанев, МБ,
