доменни пещи. Високопещно производство. Високопещна сгурия. Високопещен газ.
ВИСОКОПЛАНИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се намира високо в планината. Противоп. нископланински. Вах е голяма река. Тя извира от високите Татри, събира бистрите води на високопланинските езера и езерца, чисти като сълза. Г. Караславов, Избр. съч. III, 305. Високопланински пасища. Високопланинска растителност. //Който се извършва високо в планината. Високопланински крос. Високопланински спорт. Високопланинско рали.
ВИСОКОПЛАТЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с получаване на високо заплащане. Стотиците високоплатени психолози тук [в института] не се занимават само с психологията на войника и военното действие. Л. Дилов, МСП, 39. Той търси не високоплатена, а интересна работа. △ Професията на банковия дилър е престижна и високоплатена. △ Трудът на лекаря заслужава да е най-високоплатеният.
ВИСОКОПОСТА`ВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има значително служебно или обществено положение; високостоящ. Погребваха Тонков, виден богаташ, голям човек, .. След колесницата се редеше безкрайна върволица от официални лица, от важни и високопоставени личности, от приятели и почитатели. Елин Пелин, Съч. IV, 153-154. Той [счетоводителят] беше поразен от постъпката на барона, но не смееше да издаде учудването си пред толкова високопоставена личност. Д. Димов, Т, 215. Поп Деян пръв път се явяваше при такова високопоставено лице .. Министърът го покани да седне. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 59. — Ти си фабрикант, високопоставено лице в нашия фабрикантски живот. Д. Кисьов, Щ, 117.
ВИСОКОПОСТА`ВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от високопоставен.
ВИОСОКОПОЧИТА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се ползва с голяма почит и уважение; високоуважаван. Най-много и високопочитаеми, из числото на подирните богове, били: Перун или Гръмник, равносилен на Юпитера, и Радегаст — на Меркурия. Пч, 1871, кн. 4, 59. Прочее, родолюбиви общини и членове, .., високопочитаеми учители — просветители народни! Не ще ли са надваряте да й [на книгата] станете кой с повече броя спомощници и да гарантирате издаването й? Ч, 1871, бр. 3, 414.
ВИСОКОПОЧИ`ТАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се ползва с голяма почит и уважение; високоуважаван. Едно видно място трябва да се отдаде на най-новия софийски гранд хотел „Централ“, принадлежащ на известния и високопочитан наш съгражданин г. Никола Митаков. БД, 1909, бр. 18, 2. — Нека изразим благодарността си към високопочитания ръководител на организацията.
ВИСОКОПОЧИТА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Голяма почит, голямо уважение. Той е кметът, и подир него и учителят, и двамата наближават с едно високопочитание. Ил. Блъсков, КУ, 35. Чиновниците, съдиите длъжни са точно и совестно да отправят своето звание, .., и затова заслужават от нас високопочитание и доброволна послушност. Хр. Данов, ППК (превод), 79-80. Като прося вашите светли молитви и благословения, оставам с високопочитание Вашего Блаженства най-смиренний почитател Макариополский Иларион. ПСп, 876, кн. 11-12, 19.
ВИСОКОПРЕВЪЗХОДИ`ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на много високопоставено лице, обикновено държавен глава, или като обръщение към него за израз на уважение. Редакторът й е г. Станопуло .., а покровителят — негово високопревъзходителство Мемиш паша. Хр. Ботев, Съч., 1925, 351.
ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕ`Н, само м., мн. -и, прил. Църк. Епитет на митрополит, с който се изразява уважение към съответния сан на църковното лице. На 26 того високопреосвещеният Варненски и Преславски митрополит Симеон, .., заедно с местното духовенство, отслужи в съборната църква панихида за покойния Петко Каравелов. Пряп., 1903, бр. 76, 4.
ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕ`НСТВО, мн. -а, ср. Църк. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, техни. Титла на митрополит или като обръщение към него за израз на уважение. Негово високопреосвещенство митрополит Партений, .., отслужи молебен. С, 1884, бр. 139, 2. — На добър път, господин Глаушев. Бог да ни закриля — рече митрополитът .. — На добър път, ваше високопреосвещенство. Д. Талев, ГЧ, 329. Митко, момчето, което прислужваше в олтара, уплашено и със сълзи на очи се втурна към владиката и се вкопчи в жезъла му. — Какво стана, Ваше Високопреосвещенство? Какво ще правим сега? Ст. Груев, КТ, 169.
ВИСОКОПРЕПОДО`БЕН, само м., мн. -бни, прил. Църк. Епитет на архимандрит, с който се изразява уважение към съответния сан на църковно лице.
ВИСОКОПРЕПОДО`БИЕ, мн. -ия, ср. Църк. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, техни. Титла на архимандрит или като обръщение към него за израз на уважение. Тази партия действуваше под влиянието на лични страсти и с такава ярост, щото Екзархията са видя принудена да изпроводи
