от някого. Бяха изловили много души по това убийство, между уловените беше и братът на другаря ми .., но и след едногодишни изследвания, виновността му не беше се доказала. К. Величков, ПССъч. I, 47. Зафана се съдебното дирене. В него се установи по неоспорим начин виновността на обвиняемата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 22. Когато ние молим патриарха да опрости владиците ни, то припознаваме и тяхната виновност, и патриаршеската власт. С, 1872, бр. 46, 368.
2. Чувство, съзнание за вина, за извършено провинение. — Ами ти не хапна нищичко, бре Динчо? — изуми се старицата и в погледа й блесна виновност за това, че в такъв важен момент бе забравила да нахрани чедото си. Г. Караславов,ОХ IV, 298. Какво да ти кажем — вдигна рамене клисарят и кротко, с някаква виновност в очите погледна Робева. Д. Спространов, ОП, 103. Тя му се усмихваше и нейната усмивка изразяваше примерно очакване и виновност, които го смутиха още повече. Ем. Станев, ИК III, 167.
ВИНОГРА`Д м. Остар. Книж. 1. Лозе. Библията приказва за Ноя, че като излезнал из ковчега .. садил виноград, и начнал да прави вино. Г. Йошев (превод), 1861, 8. Родосто или Текфур-даг .. обиколен с хубави градини и винограде. Този град биде превзет от русите на 1829. С. Бобчев, ПОС (превод), 65.
2. Индив. Постройка, къща в лозе, в която се държат съдове и други необходими потреби за лозарство. А по някои си градища имат по лозия си увеселителни домове и виногради… Виноград ся зове собствено оная къща, коя е в лозе съзидана и в коя си имат сички съсъди и потребни оръдия за виноделие. Г. С. Раковски, П I,74.
ВИНОГРА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Прил. от виноград. И растяла благодатната виноградна лоза, оплодотворяема от дъждовете на Зевеса. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 92. Человеци ся насадили виноград, тъпкали гроздието, предали виноградний сок на възскис. Ч, 1871, бр. 8, 228.
ВИНОДЕ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Лозарство. Поминуват ся със земеделие, скотовъдство, виноделие. ВИ, 11.
2. Винарство. От събрания капитал на това дружество по` оная година са проводили троица ученици у някое си земледелческо училище в Европа, за да ся учат един на земледелие, друг на скотовъдство, а трети на лозарство и виноделие. Хр. Данов, Лет. 1869, 133. Българи вобще не употребляват прихитрения във виноделие си, както да варят вина, да ги размесят с разни отровни вещества. Г. С. Раковски, П I,75.
ВИНОПИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Книж. Човек, който пие много вино, който пие вино до напиване; винопийца. — Чуваш ли? Хей! Куций чорт, донеси полвин ока вино, на юнашка вересия! — вика един от винопийците. Ил. Блъсков, КУ, 62-63. Той наливал все харно вино, затова и настръвил в своята кръчма всички винопийци от Диваково и от околните села. КН, 1873, кн. 4, 9-10.
ВИНОПИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от винопиец. Един ден Пенчо са събра със своята винопийска дружина. Ил. Блъсков, ПБ II, 93.
ВИНОПИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Пиене на много вино. Празнуванието на народния ни ден, Св. Кирила и Методия, и на други светли и радостни дни, не трябва да е с винопийство. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 53-54.
2. Страст към пиене на вино (Ст. Младенов, БТР I).
ВИНОПИ`ЙЦА м. и ж. Остар. Книж. Винопиец. И наклеветиха го, че беше ядлив и винопийца. КТЕМ, 197-198.
ВИНОПРОДА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Кръчмар. Една работа мисли пияницът, а друга винопродавецът. ВУХБ (превод), 56. Нашите винопродавци, тези що ги наричаме кръчмаре, сичките, речи, са хора съвсем безчовечни. Ил. Блъсков, ПБ II, 87.
ВИНОПРОДА`ВНИЦА ж. Остар. Книж. Кръчма, механа. След това се чу едно дрънкание, .., като че някой влачеше една верига по бъчовите в зимника на винопродавницата. Превод, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 347. Тук са те лутаха, там зяпаха, най-сетне се вмъкнаха в една винопродавница, коя бе току-речи накрай града. Ил. Блъсков, ЗК, 63.
ВИНОПРОИЗВОДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек или предприятие, фирма и под., производител на вино.
ВИНОПРОИЗВОДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до произвеждане на вино; винопроизводствен. Винопроизводителен център. Винопроизводителни предприятия.
ВИНОПРОИЗВОДИ`ТЕЛКА ж. Рядко. Книж. Жена или фирма винопроизводител.
ВИНОПРОИЗВОДИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от винопроизводител.
ВИНОПРОИЗВО`ДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до производство на вино; винопроизводителен. Винопроизводствен център.
ВИНОПРОИЗВО`ДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Производство на вино. Не всеки лозарски район развива и винопроизводство.
ВИНОТЪРГО`ВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Търговец на вино. Алаверата и Андониади-Чирпанлъ са главните винотърговци на града и те ще ти купуват гроздето. Н. Хайтов, А, 39.
