играта и сяда на коленете ми. чистите очи се вглеждат в моите. З. Сребров, Избр. разк., 168.
2. Прен. Съсредоточавам вниманието си, насочвам съзнанието си върху нещо с цел да го разбера, опозная; вниквам. Иван Белин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да вникне в него, да го проумее. Й. Йовков, ВАХ,* 149. — Малко сме познавали хората си, бай Нончо! Малко сме се вглеждали в работите им. А. Гуляшки, СВ, 118. Пък и не беше свикнал твърде да се вглежда в собствените си преживявания — това прави човека колеблив, размеква го, води го до грешки. Ем. Манов, ДСР, 38.
ВГЛЕ`ЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от вглеждам се. Тази книга е документална, но тя няма задача да бъде исторически изчерпателна. Моите подбуди са повече вътрешни: едно вглеждане в ония априлски дни на 1925 г., които почти три десетилетия бяха зловеща тайна в съзнанието на народа. Н. Христозов, ПД, 5.
ВГЛЪ`БВАМ, -аш, несв.; вглъ`бна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вглъ`бнат, св., прех. Диал. Вдълбавам; вдлъбвам (Н. Геров, РБЯ). вглъбвам се, вглъбна се страд.
ВГЛЪ`БВАМ СЕ несв.; вглъбна се св., непрех. Диал. Обикн. с предл. в. Вдълбавам се навътре; хлътвам, вдлъбвам се. Тя [Елка] беше твърде натегнала вече, лицето й посърна, очите се вглъбнаха в орбитите, на никому за нищо не се оплакваше. Г. Райчев, Избр. съч. I, 147.
ВГЛЪ`БВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вглъбвам и от вглъбвам се; вдълбаване, вдлъбване.
ВГЛЪБЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от вглъбя като прил. Който показва съсредоточено внимание, насочване на съзнанието към нещо; задълбочен, вдълбочен. По вглъбения израз на очите му, по особената съсредоточеност, с която гледаше своите недовършени още работи, разбрах, че скоро ще се върне. Ст. Христозова, ДТСВ, 7. В тоя поглед имаше нещо зряло, спокойно, мъдро, уверено и вглъбено. Й. Йовков, Разк. III, 199.
ВГЛЪБЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Книж. Състояние на вглъбен; вглъбеност. Моливът виртуозно очертава свитките зад коленете — Бешков уж е вглъбен, но това вглъбение е измамно. Ал. Гетман и др., СБ, 255.
ВГЛЪБЕ`НО нареч. Книж. С дълбоко внимание; съсредоточено, задълбочено, вдълбочено. Аз често отивах при нея, сядах до възглавницата й и напевно й четях „Под игото“. Тя слушаше вглъбено и ме милваше по косата. К. Калчев, ПИЖ, 25. Той е работил извънредно вглъбено над ролята. Всяко негово движение, жест и мимика са осмислени, осъзнати, дълбоко почувствувани. ВН, 1960, бр. 2609, 1.
ВГЛЪБЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на вглъбен; задълбоченост, съсредоточеност, вдълбоченост. Ето какви страшни стихии дремят в тая тайга, .. докато вървяхме през нея, ми се струваше, че тъкмо тя е оформяла сибирския характер, дала му е много от своята вглъбеност. Й. Радичков, НД, 27. Трите години след 1789 — годината, в която Селим бе станал султан, го измениха на лице, отнеха на чертите му младежката пламенност и страстна вглъбеност. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 388. Поетична вглъбеност.
ВГЛЪ`БНА. Вж. вглъбвам.
ВГЛЪ`БНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вглъбна като прил. Остар. и диал. Който е вдаден навътре; вдлъбнат. Повърхността на костите не е съвсем гладка; на нея ся намират много избучени и вглъбнати места. М. Бракалов, ФА, 7.
ВГЛЪБНАТИНА` ж. Остар. и диал. Вдлъбнатина. Личните [лицевите] кости, сами или в съединение с лобните, образуват вглъбнатини, които служат за вместилище на чувствата, като очите, носа, ухото и др. М. Бракалов, ФА, 11.
ВГЛЪ`БЯ. Вж. вглъбявам.
ВГЛЪБЯ`ВАМ, -аш, несв.; вглъбя, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Книж. Съсредоточавам, вдълбочавам (обикн. поглед). Детето вглъби погледа си: съобразяваше нещо. После устните му потрепераха: — … татко Нахим беше добър… О, добър! А. Страшимиров, Съч. V, 249.
ВГЛЪБЯВАМ СЕ несв.; вглъбя` се св., непрех. Книж. Обикн. с предл. в. 1. Намирам се, врязвам се навътре в някаква плоскост, повърхност. Те стигнаха до един широк коридор, кривнаха наляво. По начупените в различни форми стени се вглъбяваха ниши. Н. Стефанова, ОС, 194.
2. Обикн. за пътека и под. — врязвам се навътре в нещо (гора, местност и под.) или в дълбочина. Черна ивица сечеше зеленината на нивите на тая страна, вглъбяваше се и лъкатушеше като коритото на река. Й. Йовков, Ж 1945, 122. Пътечка лъкати и се вглъбява / навътре в сенки смолесто прохладни. Бл. Димитрова, Л, 65.
3. Навлизам навътре или надълбоко в нещо (местност и под.). Вятърът шумоли в листата им [на дърветата], вглъбява се надолу из урвата и чине ви се, че слушате да тече на дъното на дола някоя река. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Не зная как се в тоя лес вглъбих, / .. кога от правий път се отклоних! К. Величков, Ад (превод), 5.
4. За очи — поради рязка, внезапна промяна в израза изглеждам така, като че ли хлътвам навътре. Домакинята разля неспокойна усмивка по загорялото си от годините лице, тя почувствува предстоящата буря. Еврейката се дигна бавно; бледомаслинените
