й очи се вглъбиха и загоряха. А. Страшимиров, Съч. V, 166. Лицето му мигом покри смъртна бледина, очите се вглъбиха и замръзнаха със стъклен блясък. Помислих, че ще падне. Г. Райчев, Избр. съч. I, 207-208.
5. Прен. Насочвам мислите, съзнанието си към нещо, старая се да проникна в същността му; съсредоточавам се, вдълбочавам се, задълбочавам се. Аз пях за България, ..; аз се вглъбявах в историята й. Ив. Вазов, ВЮ, 77. Досега повече от любопитство, без да се вглъбява и да търси кое е добро и кое е зло, тя слушаше всичко. Й. Йовков, ЧКГ, 207.
6. Прен. Напълно се отдавам на свои мисли, настроения, като се откъсвам от заобикалящата ме действителност. Оживлението по лицето на лелята изчезна пак, тя отново се приведе като истинска старица, вглъби се в себе си, сякаш скъса с тоя свят на лъжите и измамите. Г. Караславов, ОХ III, 486. Той се разтрепера, затвори апарата и се вглъби в собственото си горчиво усамотение. К. Калчев, ЖП, 361. Притворих очи и притиснах челото си с длан… Това ми помагаше да се вглъбя в себе си, да се откъсна от действителността. Й. Демирев и др., ОС, 17. Видях го, че се вглъбява. Сетне в резултат на онова, което премисли, ми каза: — Аз предварително зная, че не съм на печелившата страна. М. Радев, СР, 56.
ВГЛЪБЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вглъбявам и от вглъбявам се; вдълбочаване, съсредоточаване, задълбочаване. Обикн. с предл в. В тоя мъж насреща си тя намери нещо свое — това вглъбяване във всяко дело, което човек върши, това отдаване докрай, без което .. не бива да се залавяме за нищо. А. Дончев, СВС, 186. Той [Димчо Дебелянов] желае да се завърне в бащиния дом „когато вечерта смирено гасне“. Това е обстановка за вътрешно вглъбяване, за интимно изживяване. Лит. X кл, 309. Дора Габе идва до проблемите на големия ден чрез поетическо вглъбяване и осмисляне на преживяното в собствения жизнен и творчески път. Пл, 1969, кн. 6, 48.
ВГНЕ`ЗДВАМ, -аш, несв.; вгнездя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Вгнездявам; вгнездям. вгнездвам се, вгнездя се страд.
ВГНЕ`ЗДВАМ СЕ несв.; вгнездя` се св., непрех. Рядко. С предл. в. Вгнездявам се; вгнездям се. Той виждаше как бавно в душата му, покрай всичко друго, се вгнездва и някакъв безумен, непонятен страх. Г. Райчев, Избр. съч. II, 47.
ВГНЕ`ЗДВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгнездвам и от вгнездвам се; вгнездяване, вгнездяне.
ВГНЕЗДЯ`. Вж. вгнездвам, вгнездявам и вгнездям.
ВГНЕЗДЯ`ВАМ, -аш, несв.; вгнездя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Поставям, слагам нещо в тясно, прикрито място; загнездвам, загнездям, вгнездвам, вгнездям.
2. Прен. Правя нещо да залегне, да заседне дълбоко, здраво в душата; вгнездвам, вгнездям. Непознатият използува зърната на недоверието, за да вгнезди в младежките души своята философия на скептицизъм и човеконенавистничество. Ив. Остриков, ППА, 60. С народа остани в борбата кобна, / бъди му страж .. та никой да не смей / в гърди му да вгнезди змията злобна. Ив. Вазов, ВМ I, 133. вгнездявам се, вгнездя се страд.
ВГНЕЗДЯ`ВАМ СЕ несв.; вгнездя` се св., непрех. С предл. в. 1. Остар. За птица — правя си гнездо в нещо. Две ластовици се вгнездили в комина. Ст. Младенов, БТР I, 265.
2. Настанявам се някъде, обикн. в прикрито, затулено място като в гнездо; загнездвам се, вгнездвам се, вгнездям се. Всички гледали на нея [гората] като на плячка и всеки се мъчел да я докопа. Чорбаджи Вечо и тоя път „повел хорото“; вгнездил се в единия й край, направил си мандра и всяка година взел да провърта в огън по един околник — да е по-широко на овцете му. Н. Хайтов, ПП, 16. На около 500 метра от водопада в тази непристъпна планинска крепост се е вгнездило едно от най-ценните съкровища на древната корейска култура — будисткият манастир „Кванимса“ от епохата Корьо. Т. Генов, Избр. пр, 334. В душите им измъчени остана / блед спомен лятото, когато на Балкана / се тук те вгнездиха, малцината на брой. П. П. Славейков, Мис. XVI, 19. • Обр. Гласът на запевача отзвъня във вечерния, синкав като поцинкована ламарина въздух и над уличката .. се вгнезди необяснима тъга. Д. Вълев, З, 124.
3. Прен. Обикн. за мисли, чувства и др. — засядам, залягам дълбоко, здраво в душата, в съзнанието.; загнездвам се, вгнездвам се, вгнездям се. Разказът на Андрея беше за него убедителен и разсея тежкото съмнение, което се бе вгнездило в душата му. П. Славински, ПЗ, 257. Не исках да повярвам, че омраза се е вгнездила в сърцето ми. Й. Демирев и др., ОС, 96. Стоян бе вече току навлязъл в петдесетте си години .. но кой знае как и откъде се бе вгнездила в него егоистичната мисъл, че говедар като него в цялото село не би се намерило. Н. Попфилипов, ВД, 4. Аз се опитвах да бъда спокоен, да не обръщам внимание на сътрапезника си, но помня, че още тогава се вгнезди в душата ми едно чувство на раздвоение, което никога не ме остави. Г. Райчев, Избр. съч. II, 125.
ВГНЕЗДЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгнездявам и от вгнездявам се; загнездване, загнездяне, вгнездване, вгнездяне.
ВГНЕ`ЗДЯМ, -яш, несв. (рядко); вгнездя`, -и`ш, мин. св. -и`х св., прех. Вгнездявам, вгнездвам. вгнездям се, вгнездя се страд.
