гръдната или коремната кухина. Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности. Л. Стоянов, X, 99. Наредиха вътрешностите на кучето в краката на таркана и всички цсреци започнаха един през друг да гадаят. И. Вълчев, СКН, 41. // Такива животински органи, използвани като хранителен продукт. На скара се пекат кебапчета, кюфтета,.., животински вътрешности и др. Л. Петров и др., БНК, 59.
ВЪТРЕШНОСТОПАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира в границите на стопанство. Разположението на въ-трешностопанските пътища., трябва да се съгласува и с изискванията на другите елементи на организацията на територията. М. Мичев и др., 3, 146.
2. Който се отнася до обект, явление в границите на стопанство. Отделянето на земи за железопътни и автомобилни пътища трябва да бъде съгласувано с основните елементи на вътрешностопанското земеу-стройство. М. Мичев и др., 3, 36.
ВЪТРЕШНОСЪЮЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който става, съществува в рамките на един съюз. Вътрешносъюзна демокрация. Вътрешносъюзни решения. Вътрешносъюзни отношения. Вътрешносъюзни проблеми.
ВЪТРЕШНОТЪРГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с вътрешна търговия. Вътрешнотърговска организация.
ВЪТРЕШНОЯДРЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Физ. Който се намира или се извършва във вътрешността на атомното ядро. Вътрешноядрен процес. Вътрешноядрена енергия.
ВЪТРОМЕР м. Спец. Инструмент за измерване вътрешните размери на отвори.
ВЪТЪК, мн. (рядко) -ци, след числ. -ка, м. Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга. Т. Влайков, Пр I, 62-63. Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука, [българката] започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустрия — тъкането. Ив. Коларов, Е, 35. „Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, /най съм се на бас хванала, /../на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци“. Нар. пес., СбВСт, 363.
ВЪТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вътък. Наццоналната ни шевица се везе върху памучни или копринени материи с еднакви по дебелина основни и вътъчни нишки. А. Афлатарлиева и др., ТДО, 57.
ВЪХ междум. Диал. 1. За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР).
2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло: — Въх!.. Свети Константин иде!.. Въх! К. Петканов, ОВ, 199.
ВЪЧЕЛОВЕЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; въчеловеча се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. Вчовечавам се.
ВЪЧЕЛОВЕЧАВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от въчеловечавам се.
ВЪЧЕЛОВЕЧА СЕ. Вж. въчеловечавам се.
ВЪШЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от въшка; въшчица, въшле.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
ВЪШИ, -а, -е, мн. -и. Прил. от въшка. Въша гнида.
ВЪШКА ж. 1. Малко безкрило паразит-но насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Ре<11си1и8. И глад беше, и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав. Г. Караславов, С, 163. Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му. Д. Талев, ПК, 79. Да осветлиш ума на селянина,.., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци,.. — има ли идеал по-висок от тоя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. Йищо са не купува с въшки. П. Р. Славейков, БП I, 317. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. Хващам въшки. Дрешна въшка. Главова въшка.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. — За такива като него отрова. Въшка, само да ми падне — и изпсува. Д. Спространов, С, 120.
2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни.., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения. М. Йосифов, НН, 6. Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна („пожара“),.., щитонос-ната въшка („чернилка“). ОФ, 1950, бр. 1737, 2.
◇ Кръвна въшка. Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Епозота 1ап1§егит. Лозова въшка. Разг. Филоксера. Достатъ-чно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква па
