Page:RBE Tom2.djvu/491

мия окоп. Вл. Мусаков, СбЗР, 441. Тласна го по гърдите и изскочи навън. Но в това време нещо го парна по ухото и се вряза в рамото му. И. Петров, НЛ, 236.

4. Със сила се втурвам към нещо, като прониквам дълбоко навътре в него. Конете на стражата бързо изтупуркаха нагоре и се врязаха в тълпата. Д. Талев, С II, 143. Много боеве бе преживял старият войник, много пъти бе се врязвал във вражи редици и виждал на педя от носа си лицето на враг, що желае смъртта му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 115. Двете напредващи групи, които първоначално се бяха врязали една в друга, отново почнаха да оформяват линиите си. П. Вежинов, ВР, 122.

5. Прен. За думи, събития, явления — оставям трайна дълбока следа в съзнанието; запечатвам се, вдълбавам се. Индже не помнеше, нито искаше да помни. Но една скорош-на случка беше се врязала дълбоко в паметта му: цяло село, като много други, беше минало под огън и под нож. И. Йовков, СЛ, 128. Мислех си — ще минем още веднъж през степта и нейната гледка, и нейните жители пд-плътно ще се врежат в съзнанието ми. Й. Радичков, НД, 239. Най-после дойде нашествието. Той знаше що трябва да прави, решил го беше отдавна и всяко слово се врязваше в сърцето му като издълбано с нажежено желязо. А. Дончев, СВС, 572. Стрина Венковица уж рече на края да заглади работата, ама думите, що ги изказа баба Панчовица, дълбоко се врязаха в душата и Т. Влайков, Съч. 1,1925,219.

ВРЯЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врязвам и от врязвам се. Не бе намерен нито самият метеорит, нито кратери, които неминуемо трябваше да се образуват при врязването му в почвата. К, 1965, кн.

8, 17. Ръководителят извади овощарското си ножче, отряза една права клонка и издяла косо двата й края. После направи две врязвания — под раната и над нея. Вмъкна краищата на клонката във врязванията и ги закова с пирончета. П. Бобев, ЗП, 33. Гърбът го болеше от коравото врязване на дъските и той се понадигна. П. Вежинов, ДБ, 154.

ВРЯЗНА. Вж. врязвам и врязувам.

ВРЯЗУВАМ, -аш, несв. (остар.); врежа, -еш, мин. св. врязах и (остар.) врязна, врез-неш, мин. св. врязнах св., прех. Врязвам. Малко по малко научили ся да пишат и то най-напред със знакове, т.е. с чертици или фигури,.. Най-напред изрязували или врязу-вали тия знакове обично на каменни строения, или на табли от камъне и дървета. Г. Йошев,, КВИ (превод), 13. врязувам се, врежа се, врязна се страд.

ВРЯК и удвоено вряк-вряк междум.

1. За наподобяване звук, издаван от жаба. Жаба вика: "Вряк, вряк, вряк, / имам хубав жабуняк, /жаоуняк." Чичо Стоян, ЧК, 25.

2. Като същ. Рядко. Врякане. Някъде се смълча медно звънче и нощната тишина се изпълни с безспирната песен на щурците и с чиличения настойчив вряк на жабите от крайселското блато. Елин Пелин, Съч. I, 98.

ВРЯКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За жаба

— издавам остри и отсечени звуци; крякам. Като истински цар, той [щъркелът] искаше и сънят му да бъде царски. Но през нощта жабите от блатото до зори врякаха и не му дадоха да мигне. А. Каралийчев, ПСI, 39. Жабите и сега врякаха, но не както по май. Ц. Гинчев, ГК, 329.

2. За коза — издавам резки, пресекливи звуци; врещя, вряскам. Къщицата беше като мъртва. Не врякаше и козичката. П. Стъпов, ЧОТ, 95.

3. Разг. Викам с рязък глас, силно обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, вряскам. Арифовица й беше по мерак — пос-лушна, работна, пък и нямаше деца по цял ден да врякат из къщата. Б. Несторов, АР,

7. Запрещавам на сина си да вряка по улиците, преди да има квитанция от бирника и избирателна карта в ръка. П. П. Славейков, Избр. съч. IV, 19. // Плача с рязък, писклив и пресеклив глас; врещя, вряскам. Новият живот, който пристягаха в грубите пелени, продължаваше да вряка безпомощно. Ил. Волен, МДС, 41.

4. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, писклив глас; врещя, вряскам, крякам. Стига си врякала, няма все тебе да слушаме.

О Ни ми врека, ни ми крека. Диал. Освободен съм от всякакви семейни задължения и грижи за деца. Много си подранил, бе даска-ле — усмихваше се той. — Хайде мене не ме сдържа да спя,, че челяд ми виси на шията, пък тебе ни ти врека, ни ти крека. Кр. Григоров, Р, 79.

ВРЯКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врякам. Двете момчета стигнаха до реката.. Отново се чу жабешко врякане, отначало единично, боязливо, а след малко — многогласен весел хор. Л. Галина, Л, 45. Врякна като жаба: / — Вря-я-як, вряк-вряк-вряк! / И повтори слабо / врякането пак. Ас. Босев, СЦС, 18.

ВРЯКВАМ, -аш, несв/, врякна, врек-неш, мин. св. врякнах, св., непрех. Изведнъж надавам вряк или започвам да врякам. Изведнъж нещо меко като жаба врякна под краката ми. Наведох се, погледнах го и го взех. Носорог. Същински носорог от каучук. Г. Караславов, Избр. пр VIII, 126. Нико се почеса по перчема и врякна: — Трябваше да кажеш: кой какво дава и какво взема. И. Петров, МВ, 71. — Ох, на баба миличките!

— заоглежда тя бебетата, които дали затова, че майка им ги тръсна на миндерче-то, или защото бабата ги стресна с възклицанията си, врякнаха в един глас. Б. Бол-гар, Б, 96.