растат и наякват; кръвта им ври и тии биват много пръгави и от малко нещо ся дразнят и усещат. А. Начев (превод), Лет., 1872, 134. 2. Намирам се във възбудено състояние, във вътрешно напрежение.
Вря и кипя. Разг. 1. В нещо. Имам голям опит в нещо, много добре зная, познавам нещо, защото дълго съм се занимавал с него. — Ти изглежда, че си врял и кипял в тия работи. Трябва много нещо да е минало през главата ти! К. Петканов, В, 172. — Аз съм врял и кипял между работниците и зная как да постъпвам с тях. Д. Кисьов, Щ, 322. 2. В нещо. Работя, действам усилено, намирам се в разгара на нещо. — Човек трябва да ври и да кипи в работата си. М. Марчевски, П, 171. Вря и кипя в борбата. 3. Обикн. за борба, въстание, състезание и под. — усилено действам, в разгара съм си. Как не ви е срам бе! Че когато вреше и кипеше — оня се ширеше с пагоните по София, а ти изтегли всичко. Ст. Даскалов, СЛ, 159. Нашите армейски футболисти хвърлиха в борбата всичките си сили, особено през II полувреме, когато упражниха страшен и непрекъснат натиск, а пред шведската врата така вреше и кипеше, че всеки миг се очакваше решаващият гол, жадуван от 55 000 души. ВН, 1960, бр. 2866, 3. 4. Силно се ядосвам, разгневявам се за нещо. По всичко личеше, че Надя вреше и кипеше вътрешно. М. Марчевски, ТС, 72.
Врял и кипял. Разг.; На дъното врял и кипял. Диал. Който е опитен в нещо, много добре знае, познава нещо, защото дълго се е занимавал с него или го е преживял. Най-добре да намери някой друг, някой врял и кипял в неволята и с него наедно да реши… „Някой! И аз се чудя кой да бъде! Ами Стефан, разбира се!“ Ст. Дичев, ЗС I, 386. Кератията, ще излезе или че е съвсем невинен, или пък че е някой дърт комита, на дъното врял и кипял. З. Стоянов, ЗБВ III, 147-148.
ВРЯ`ВА, мн. няма, ж. 1. Безреден силен шум от високо говорене, викове и крясъци; глъчка. Шумната врява на площада взе да стихва, млъкнаха една след друга и гайдите, бързо се струпа пред училището гъста навалица. Д. Талев, И, 521. Ирина отвори учебника и почна да чете на глас, но скоро стана ясно, че нямаше да научат нищо. От околните маси идеха врява и смехове. Д. Димов, Т, 91. Отстрана около една ниска масичка вдигаха врява петима пияни селяни. Елин Пелин, Съч. I, 18. Отсреща през реката децата играеха край училището и дигаха ужасна врява. Чудомир, Избр. пр, 288. Някъде в щумака се боричкаха и дигаха врява врабци. Й. Йовков, ЧКГ, 187. Вдигам врява до небесата.
2. Разг. Излишни приказки, коментари, шум пред обществото във връзка с нещо. — Когато чукнах юрисконсулта, разбрах, че има ръка… знае къде да пипне… И веднага се хванаха дружбашите с комунистите .. Такава една врява дигнаха из вестниците! Ем. Станев, ИК I и II, 150. Повдигна се тогава / голяма врява / в газети и списания: — „Велика лирична дарба се яви помежду нас!“ Ст. Михайловски, СБ, 107.
3. Диал. Дума, говор. Врява си вревят. Н, Геров, РБЯ I, 166.
ВРЯ`ЗВАМ, -аш, несв.; вре`жа, -еш, мин. св. врязах и (остар.) вря`зна, вре`знеш, мин. св. вря`знах, св., прех. 1. С рязане правя вдлъбнатина в нещо. И сам Гаврил в устрема на боя с див замах врязва меч в шлема на врага. Н. Райнов, ВДБ, 65.
2. Издълбавам нещо (думи, рисунки и под.) с острие върху друг предмет. Авторите на одобрените от зрителите пиеси, тъй и актерите, които угодили със своята игра, получавали за награда венци и имената им врязвали по стълбовете. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 206. Полека / изстъпваха во паметта му редом / миналите, забравените дни, — / и като птичка се из тях изви, / и впи в сърце му своя остър клъв / оная грозна мисъл, сам що вряза / на мрамора той. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 121. врязвам се, врежа се, врязна се страд.
ВРЯ`ЗВАМ СЕ несв.; вре`жа се св., непрех. 1. Навлизам в нещо с рязане. Но от вълнение ръцете й трепереха, ножът не захапваше само корицата [на картофите], а се врязваше надълбоко. Ем. Коралов, ДП, 68. Запяха стружните. Сребърните триони се врязваха дълбоко в плътта на старите трупи. А. Каралийчев, С, 23.
2. Вдавам се, вдълбавам се навътре в нещо. Една тясна ивица земя, повече пясък, отколкото земя, се врязваше с километри навътре в океана. Ал. Бабек, МЕ, 83. Там, дето пътят прави завой, преди да се вреже в младата дъбова гора, се гуши крайпътна кръчма. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 372. Неговият жилав корен [на клека] се беше врязал в малката каменна пукнатина. Н. Хайтов, ШГ, 8. Но сред тоя обширен четириъгълник, който затваряше една земя от петдесет декара, се врязваше като клин една голяма нива на брата му Иван. Елин Пелин, Съч. III, 137. // За бръчка, рязка — вдълбавам се в повърхността на нещо. Около очите му се диплеха гъсти бръчки, сякаш се смееше, а пък веждите му все си оставаха навъсени и една сърдита черта се врязваше дълбоко в челото му. Й. Йовков, СЛ, 179. Лицето й бе бледо и удължено, в очите й се долавяше неспокоен, упорит блясък, в ъглите на устата й се бяха врязали две строги бръчки като на възрастна жена. И. Петров, МВ, 47. От спомените, които събуждаше гледката, веждите му леко помръдваха, а двете полегати резки отстрани на дебелия му нос се врязваха по-дълбоко и по-остро. Ст. Марков, ДБ, 149.
3. Със сила прониквам навътре в нещо. Те [снарядите] идеха отнякъде и с диво озлобление се врязваха ту в бруствера, ту в самия
