Page:RBE Tom2.djvu/489

та приятели се упътиха към малката станция да вземат влака за връщане. Елин Пелин, Съч. IV, 193. Да се стои под дъжда на гранатите и куршумите е невъзможно, за връщане назад не може и да се помисли. Й. Йовков, Разк. III, 105. На отиване и на връщане Христо пущаше конете си, пасеше ги по нящлко часа и след туй пак поемаше пътя си. Й. Йовков, ВАХ, 172.

О Няма връщане <назад>. Не мога да променя решението си, не мога да се откажа вече, да постъпя другояче. — Решил съм да замина — връщане назад няма да има. Там ще ми бъде по-хубаво — широка земя, богати ниви и пасбища. К. Петканов, ЗлЗ, 16.

— Веднъж съм направил нещо, няма какво да му мисля, то е свършено. Връщане няма. Ив. Вазов, Н, 26.

— Друга (диал.) форма: в р а щ а н е².

ВРЯ, вриш, мин. св. в^ях, прич. мин. св. деят. врял, -а, -о, мн. врели, несв., непрех.

1. За течност — раздвижвам се с клокочене, когато при загряване при известна температура и при определено налягане достигам до състояние на кипене. Докато водата ври, налягането на парата надвива атмосферното налягане и парата излиза във въздуха при края на тръбата. Физ. X кл, 1951, 81. Ето кафето ври в тенекиеното джезве. Ври, надига се. Д. Талев, И, 434. В бялата тенджера вреше млякото, в което след малко щяха да пуснат снежните топки. А Водата ври при 100°С.А Вря с ключ.

2. За ястие, храна и под. — варя се на огън, варя се в кипяща течност. Асен Берое мина край готварницата, хвърли разсеян поглед върху термофорните казанчета, в които вреше войнишката храна. Д. Кисьов, Щ, 186. На печката вреше някаква гозба и стаята беше изпълнена с миризма на лук и запържено олио. Д. Ангелов, ЖС, 481. На огнището гореше буен огън, а на огънят в един голям медник вреше кукуруз. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 218. — Хайде работете хора, — казваше една възрастна невяста, пълна и червендалеста, като сръчно въртеше за ушите царевицата, за да направи клуп: — работете, че болгурът ври на огъня. Ив. Вазов, Съч. XIV, 90. • За съд, в който ври течност или нещо се вари в кипяща течност. После Манда каза, че оставили тенджерата да ври на огъня. Д. Талев, ЖС, 451. Станат ли майорът и майорката, са-моварът трябва да ври и кипи в обедната стая. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 231. Чайникът ври.

3. За водна повърхност — силно се вълнувам, бушувам, като се пеня и издавам силен шум. Кипнала водата като жива, хем фучи и ври, хем като бясна се върти. Н. Хайтов, ДР, 171. Ким Гун Ок насочил своя катер между двата крайцера. Водата около него вряла от ураганната стрелба на противника. Г. Караславов, Избр. пр. III, 101.

• Вряикипя. Мачухонски сегиз-тогиз из-думваше нещо, цял втрещен от бурли-востта на Дунава, който вреше и кипеше. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77-78. • Обр. Но нищо не спираше устрема на конната маса и в тъмния хаос на движението й огнените взривове, в които вреше цялото поле, сякаш избухваха изпод допитата на бясно препускащите коне. Й. Йовков, Разк. П, 219.

4. Прен. За психически състояния, чувства и под. — проявявам се силно, буйно; вълнувам се, бушувам. — Приказваме все онова, което четем по вестниците, което слушаме в докладите,.. Храним се със сухоежбина. А това, което ври тука — той се почука по гърдите, — което ври и в твоите гърди, таим. В. Ченков, ПС, 75. Да бяха зверове, щяха да се сдавчат. Но човешката ярост само ври в гърдите и блещи в очите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146.

5. Прен. Участвам най-активно в някакво дело. Очевидци, които сами са врели в тази борба, ни описват редки сцени от народно то въодушевление. Г. Георгиев, Избр. пр, 28. Лицата, на които ще е поверен предс-тавителският мандат, трябва оа са врели в работата на групата. Г. Кирков, Избр. пр I, 43. — Чардаклиев, как е политиката? Ти вриш в нея... Д. Кисьов, Щ, 29.

6. Диал. За смачкано грозде или гроздов сок и др. — ферментирам. Джибрите вряха и превряха, след това бяха изварени на ракия, след това половината ракия отиде, а кацата се разсъхваше празна в зимника. Г. Кра-ев, Ч, 193. С кад купиш гроздето, дорде са стъпче и да влезе у вареля, наполвина вода зема; когато земе да ври и като преври, пак с вода допълняш вареля. Ил. Блъсков, ПБ I,

79-80. Стигнах при кратуните, които бях оставил с мъстта да врят, та се напих добре, а виното, като беше силно и прясно вряло, поразвесели ми се малко нещо тъж-ното сърце. Ст. Младенов, БТР I, 355.

ВРИ МИ несв. Разг. 1. Усещам, имам киселини в стомаха след ядене. Ядох я [рибата], то гаче ли месата си ядох; още ми ври на гърлото. Ил. Блъсков, ДБ, 69. Обедът беше разнообразен и богат. Имаше и от моето любимо ядене — имам-баялдъ, което изядох с удоволствие. А сега така ми ври!

2. Прен. Изпитвам силен яд, негодувание. Мене ми вреше отвътре и ми тъмнееше пред очите. Все образа на нашата органи-заторка ми се мяркаше. Ах, как ми се искаше сега да е тука! Тя да бере срама ни, да се поти и черви, да търчи и да събира хората! Ст. Даскалов, Ст, 1965, бр. 1006, 2.

О Ври ми кръвта. Разг. 1. Обикн. за млад човек или дете — буен, неспокоен и нетърпелив съм, не мога да се задържа на едно място, непрекъснато правя нещо. — Теб, Куманчо, кръвта ти още ври, че си млад-зелен, ама слушай патилите хора. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 396. До седмата година от възрастта си децата много бързо