Page:RBE Tom2.djvu/460

като големи тромави костенурки по бялото шосе край Чая. Г. Караславов, С, 74. И старо и мало са уловили да го [коня] теглят. Който са не вредил да тегли, той са присъединяваше на шествието на момчетата и на момичетата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 91.

2. Сполучвам да заема място в някакъв ред, да се включа с другите наред, за да извърша или да получа нещо. Ракията бе развързала езика му, той се смееше на висок глас, разказваше колко овце са пасли двамата през живота си. Гергуша, и той искаше да каже нещо, но като не можеше да се вреди, вдигаше само ръката си. Н. Нинов, ЕШО, 40. Веднъж успях да се вредя при разтоварването на един параход. Вечерта дадох на Мехмед ага спечелените пари, но той отказа да ги вземе. М. Марчевски, ОТ, 17. — Той, Станчо... От него не можеше да се вреди човек пролетес за тор. Посред нощ ставаше да товари като караконджо. Не оставяше за другите!... С. Северняк, ОНК, 141. Дълго той чака и се бута доде се вреди да дойде до касата. Ив. Вазов, Съч. XII, 189.

3. Заемам място между други видни хора.

— Срамота, бай Михале! Почтен човек като тебе да не се вреди със семейството си сред първите хора! Г. Караславов, Избр. съч. II, 313. — Най-потребните съм отбелязал с ъгълче — осмели се да каже директорът. — Виждам .. С това Вие, г. Смрика-ров, ще се вредите,.., между най-великите благодетели на нашето село... Ст. Чилин-гиров, РК, 75.

4. Успявам да постигна нещо, обикн. работа, служба, да се възползвам от нещо не по обикновения, редовен начин; нареждам се, уреждам се. От Лоевите най-напред си дойде Стоян.. Той беше най-практичният в Лоевото семейство. Беше хитър, умееше да се врежда и да използува всичко, което му паднеше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 140. Всеки гледа чиновник да стане. И какви нищо и никакви момчета се вредиха? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 295. — Да ми кажеш, вярно ли твойта булка ще става помпиер-ка? .. — Само недейте ме лъга! — по-мрач-но и без настроение каза Златан. — Напуска ли, кажете ми, че инак пак ще се вредят вътрешни. Т. Монов, СН, 141.

ВРЕЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от вреждам и от вреждам се.

ВРЕЖЕ, мн. -та, ср. Диал. Вреж. При второто и третото копане на бостана, слага се влажна пръст на врежето, за да пуска коренчета в земята, които смучат храна от пръстта и помагат на любениче-тата да растат. Ил. Волен, МДС, 244. Под широките врежета се търкаляха едри тикви. Цв. Ангелов, ЧД, 156.

ВРЕЗ, врезът, вреза, мн. врезове, след числ. вреза, м. Диал. Място, което се врязва навътре. Вървяхме по тесен врез край планината. Т. Панчев, РБЯд, 61.

ВРЕКА. Вж. вричам.

ВРЕКАЛО¹, мн. -а, ср. Врескало. За да се осветли върху кроежите на Домна, за да подразбере нещичко за бащата, за да се увери, че тоя развей-плява не ще да чуе за Домна и още по-малко за врекалата,.. — един ден леля Марийка подхвана. Б. Болгар, Б, 77.

ВРЕКАЛО², мн. -а, ср. Диал. Жабешки крясък; вряк. Жабешкият концерт се при-носяше със своите разнообразни песни и врекала от Слатина, Балтей, а най-вече от Геранското блато. Ц. Гинчев, ГК, 282.

ВРЕКЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който много вряка, врещи; вресклив, вреслив. Вреклива жена.

2. За глас и под. — който е остър, рязък; креслив, пресеклив. Имаше години, когато през лятото не падаше капка дъжд и тогава правеха молебени.. Минаваха по изгорелите ниви.., а попът пееше с вреклив пиянски глас. И. Петров, ОЗап., 56. В това време се разнесоха врекливите звуци на клаксона. И. Петров, ОЗап., 104.

ВРЕЛЕЦ, мн. няма, м. Диал. 1. Вряла вода; врелок. Ти пишеш, майко: късен мраз попарил като с врелец овошките, лозите. Ив. Бурин, ПТ, 49. А помежду това разка-зували и различни чудеса, като н. пр. че в морето под еквцтора /.. / водата е горяща като врелец. Р. Иошев, КВИ (превод), 224.

2. Силно врене, кипене. — Подстъквай, бат Недялко,.., все да има сухи дърва да се подклаждат, да ври все с врелец, чак догде уври. Ц. Гинчев, ГК, 68.

ВРЕЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Буен планински извор с бълбукаща вода. По предварителни проекти железопътната линия трябваше да мине през Искрец вместо през Своге, но теренът там е несигурен поради многото врела, канари и подпочвени води. И. Радичков и др., ГСП, 60.

2. Извор, начало на река (Н. Геров, РБЯ).

3. Място, където водата на река не замръзва (Н. Геров, РБЯ).

ВРЕЛОК, мн. няма, м. Диал. 1. Вряла вода; врелец. Росица сякаш бе с врелок обляна — / така е от вълнение червена. К. Христов, ЧБ, 82.

2. Прекалено горещ летен ден (Вл. Георгиев и др., БЕР).

ВРЕМЕ¹, мн. времена, ср. 1. Само ед. Филос. Основна форма на съществуване на материята, която се изразява в закономерната координация на сменящите се едно с друго явления. Времето е необратимо и еднопосочно. То тече само от миналото към бъдещето. То няма начало, няма да има и край, защото материята съществува вечно и е неунищожима.

2. Само ед. Обикн. членувано. Продължи