траене на всичко, което става, което се извършва в битието, измервано със секунди, минути, часове, дни, години и пр. Левски спада към онези дейци, чието величие времето с нищо не може да засенчи. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Своята дълбока наука и всичките си знания той беше добил от безчислените писмена, които времето чертае по корите на старите дървета и по йероглифите. Елин Пелин, Съч. II, 133. Колкото повече минава времето,{попр|Премахната двойна запетая.}}, толкова повече расте тревогата в душите. Л. Стоянов, X, 12. Те [колелетата] пееха сега много по-хубаво, отколкото по-рано, и Сали Яшар ги правеше тъй не само за да задоволи мющериите си, но защото беше вече убеден, че наедно с това той върши и онова голямо благодеяние, за което толкова време много беше мислил. Й. Йовков, ПР, 160. // Период от последователна смяна на минути, часове, дни и т. н. Откакто са в тоя лагер, времето тече бавно, монотонно и скучно. Й. Йовков, Разк. I, 13-14. Може би не бе изминал един час, откакто лежеше в леглото, но му се струваше, че времето върви много бавно. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 363. Разговорът ни отиваше занимателен, времето минаваше неусетно. Ив. Вазов, Съч. IX, 175. Ден за ден времето се изнизваше. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98.
3. При състезание или при тренировка — резултат, постижение по отношение на продължителност на пробег, преплуване и под. с оглед на някакъв еталон. Начеващите лекоатлети дават по-добро време, когато при стартирането на завои застават от вътрешната страна на пътеката. НС (превод), 31. — Аз, такова… пак за плувците… — продължи веднага атаката Найден Кирилов. — Вчера на контролните състезания се смаях. Нямате представа какви времена дават. В. Райков, ПВ, 6.
4. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Определен период, част от година, месец, денонощие и т. н. Миналата година, .., по това време беше, отидохме с нея на нивата да копаем царевицата. К. Петканов, МЗК, 62. Точно в определено време през нощта и особено сутрин, ясният и звънлив глас на петела огласяше околността и обаждаше на старите войници, колко е часа. Елин Пелин, Съч. II, 156. И наистина, редовно всяка събота, почти по едно и същд време, Папазов дохождаше в Антимово. Й. Йовков, ВАХ, 40. След като се поти и пъшка три недели време, момъкът най-сетне измайстори една кошница. А. Каралийчев, МО, 16. По време на блокадата бяха разбити четите на Дойчин, Касапа, Македонски и други. К. Ламбрев, СП, 82. — Баща ми загина с кораба, а майка ми през време на чумата. Гр. Угаров, ПСЗ, 31. Възнисичкият селянин дойде до него и мълчаливо го гледа някое време. А. Гуляшки, ЗР, 317. Ази във времето на пожара ся разпоредих да изведат болните вън, за да не изгорят. С, 1872, бр. 43, 337. Вечерно време. Неделно време. Нощно време. Работно време. Учебно време. Губя си времето. // Обикн. със съгл. опред. Част, период от годината, който се характеризира с определени климатични условия; сезон. Местото около тия брястове беше варовито и усойно, пролетно време навсякъде избуяваше трева. Г. Караславов, СИ, 19. Тая воденица беше настрана от селото и работеше почти само зимно време, защото беше на извори и не замръзваше. Ил. Волен, МДС, 15. Есенно време, когато от цяла Добруджа тръгваха кервани подир кервани коля към Балчишката скеля и към водениците в Батова, нямаше през де другаде да минат, освен през Антимово, край хана на Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 5. Скучен ми е животът тука. Да беше поне лятно време да имаше разходки. Ив. Вазов, ПЕМ, 29. Освен това цената на кожите зависи и от времето, през което са одрани: зиме убитите лисици дават по-гъсти и по-хубави кожи от лете убитите. Т. Икономов, ЧПГ, 19. Ходя на екскурзии през всяко време на годината.
5. Исторически момент, епоха, ера в живота на човечеството, на някой народ, държава, общество, който обикн. е известен, характерен с нещо. Накъдето да погледнеш, .., очите не могат да се наситят на широката панорама от гори, долове, .., от тепета и от такива височини, които напомнят крепости, останали от далечни времена. Ем. Станев, ЯГ, 102. Началникът на тайната полиция се поклони, седна и зачака. Времената бяха неспокойни, тревожни и той знаеше, че шефът му го бе извикал не за мухабет, а за да се осведоми за работата по разузнаването или да му даде някое нареждане. Д. Спространов, С, 103. Ирина тръгна между лозята по остатъците на един древен римски път, за който учителят по история в гимназията твърдеше, че е от времето на император Траян. Д. Димов, Т, 4. Самуил вдигна сведената си глава и решително обърна коня си. Напред пустееше планинският път. Като изпъна поводите, Самуил тръгна по него. Тъй завършват свитъците от сказанието за времето на Самуила. А. Дончев, СВС, 843. Силуетът й се очертаваше върху огнения хоризонт като бронзова статуя на някоя света пастирка от библейските времена. Елин Пелин, Съч. II, 64. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума — / приказки за стари времена / и песни за нови теглила. Хр. Ботев, Съч., 1929, 16. Геологични времена. Езически времена. Предисторическо време. Размирно време. Смутни времена.
6. Само ед. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Удобен, сгоден, подходящ или назрял момент, когато трябва да стане, да се извърши нещо. И Райка припкаше и
