Page:RBE Tom2.djvu/439

О За зла врага. Разг. Като вмет. израз. При изразяване на съжаление, недоволство от някакъв факт, който обаче е непредвиден и попречва за осъществяване на нещо; за нещастие, за жалост. — Да ми не е името генерал Маринов, ако не подбия още с първия снаряд площадката!.. Добре, ама за зла врага, снарядчето_и се изсилило, та не ударило в площадката. И. Вълчев, РЗ, 102. — Ангело изпълнил заръката. Отишъл, извадил едно ребро от Адама и като се вращал, за зла врага, сретнал го гяволо. Ел. Огнянова, НШ, 50.

ВРАГ¹, врагът, врага, мн. врагове, м. Диал. Дол със стръмни склонове; дере, овраг.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАГА ж. Диал. 1. Оток, подутина. На вратлето на едното момиченце се появиха враги, а по Лазарчо нямаше. Ем. Станев, ИК 1П, 137-138.

2. Народно название на някаква опасна болест, чието име поради суеверие не се споменава, обикн. болест на далака. Дигнало му се врага. Т. Панчев, РБЯд, 60.

ВРАГОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от враг¹ (в 1 и 5 знач.); вражи, дяволски (Ст. Младенов, БТР).

О Врагово пиле. Диал. Кос (Н. Геров, РБЯ).

ВРАГОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволит, хитър. Чичо ми Стоян., какъвто си е враговит, казваше ми често: “Хей, чичовото, няма хляб за тебе в службата, ами си сбери ума, па си залови търговийката, та ти не трябват тебе царски пари... ” Хр. Максимов, СбЗР, 39. Тия юнаци се изгубили откак се нашъл барутът. Оттогава излезли на света хитри и враговити люде. Хрис-том. ВВ I, 26.

ВРАГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вражески. Тертере, какво ще помогне скръбта? Враговска ръка ми отне оная, която любех. Ив. Вазов, Съч. XXI, 79.

ВРАГОВЩИНА ж. Диал. Хитрост, лукавство. Лъжи, кого лъжеш, а майка ним [недей] лъжи: и майка вражила тие врагов-щини, и майка любила, кога беше млада. Ст. Младенов, БТР I, 342.

ВРАГУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Остар., сега поет. Враждувам. Но добре ся подсещайте, че ако бихте искали да врагувате,.., вий ще найдете в мене един враг сто пъти по-лош, отколкото що сте вий. Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 368. • Поет. Враг врагува. — Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки. М. Смилова, ДСВ, 41. С враг врагувам. С враг врагувам — мяра според мяра. П. К. Яворов, тъгува: / “Към кю язе дома д'ида, дома д'ида, майци кажа!” Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 109.

ВРАГУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от врагувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЖА, -иш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Вражувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЖА, вражйш, мин. св. вражйх, несв., непрех. Диал. Хитрувам, дяволувам. “Цоно, мила щерко, лъжи кого лъжеш, а майка ним лъжи; /../ и майка вражила,.., и майка любила, кога беше млада.** Нар. пес., СбБрМ, 434.

ВРАЖАЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Гадател, врач; вражар, вражач. Не се уплаши от вражалеца, нито от магиите. Всичко му се видя смешно. П. Мирчев, Е, 24. Питай старо, не питай хоро. Питай паталца, а не вражалца. П. Р. Славейков, БП И, 49.

ВРАЖАЛИЦА ж. Диал. Баячка, врачка; вражалка¹, вражачка, вражарка. На един турчин поболил му се конъо и нечел да яде. Он го отвел при една баба вражалица да му бае. СбНУ III, 245.

ВРАЖАЛКА¹ ж. Диал. Баячка, врачка; вражалица, вражачка, вражарка.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРАЖАЛКА² ж. Диал. Растение звезди-ца; врабчови червца.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРАЖАНЕ ср. Диал. Врачуване, баяне; вражба, вражуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЖАР м. Диал. Вражалец; вражач.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРАЖАРКА ж. Диал. Вражалица; вражалка¹, вражачка. Оди, мале, лек ми бъркай по вражарки, по баснарки, ил да ум-рум, ил да станом. Т. Панчев, РБЯд, 60.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВРАЖАЧ м. Диал. Вражалец; вражар.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЖАЧКА ж. Диал. 1. Вражалица, вражалка¹, вражарка.

2. Вражане, вражба, вражуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЖБА ж. Диал. Врачуване, баяне; вражане, вражуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВРАЖДА ж. Взаимна омраза; неприязнени, недоброжелателни отношения. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда по

¹

Диал. За дете — не стоя мирно; лудувам (Н. Геров, РБЯ).