Page:RBE Tom2.djvu/409

ВОЛТИЖИРОВКА ж. Спец. 1. Гимнастически упражнения върху галопиращ кон (в цирка или като самостоятелен вид конен спорт).

2. В цирка — прелитане, прехвърляне на гимнастик от един трапец върху друг или изпълнение на акробатически упражнения, при които един от акробатите се изхвърля във въздуха и отново се връща върху ръцете или раменете на партньора си.

— От фр. УоШ^ег 'хвърча, летя'.

ВОЛТИЖОР м. Спец. 1. Изкусен ездач, който изпълнява гимнастически упражнения върху галопиращ кон.

2. В цирка — акробат, който изпълнява упражненията върху най-високата точка на акробатическата колона.

— От фр. УоШ^еиг.

ВОЛТМЕР м. Физ. Волтметър. За пра-вилното поддържане на акумулаторите е необходим акумулаторен волтмер. Ст. Михайлов и др., ГМ, 358. В апарата .. са включени токоизправителна лампа, волтмер за измерване напрежението на тока, система от ключове за превключване на различни токови напрежения. ВН, 1955, бр. 182, 2.

ВОЛТМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от волтметър. Волтметрична бобина.

ВОЛТМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване на напрежението между две точки на електрическа верига; волтмер. Волтметър за високо напрежение. Електродинамичен волтметър. Живачен волтметър. Индукционен волтметър. Лампов волтметър.

ВОЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Волтова дъга. Физ. Електрическа дъга. Волтов стълб. Физ. Първоначална форма на галваничната батерия, която се състои от последователно свързани галванични елементи (изобретение на Ал. Волта).

ВОЛТОСКОП м. Спец. Комбиниран уред от волтметър и осцилоскоп.

ВОЛУМОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Волюметър. За да може да се следи и контролира работата на вентилаторните уредби, те трябва да са снабдени с волумометър за измерване на количеството на преминаващия въздух. Хр. Марков и др., ТБ, 147.

— От фр. уоюше 'обем' + -метър.

ВОЛУНТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се извършва по собствена воля и желание; доброволен.

— От лат. уоКтСапиз.

ВОЛУНТАРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. -няма, м. 1. Филос. Идеалистическо течение във философията, което отрича обективните закони в природата и обществото и разглежда волята като основа на цялата действителност, на всичко съществуващо.

2. Псих. Идеалистическо учение, което придава на волевите процеси основно значение в психическия живрт на човека.

— От нем. Уо1ип1ап$ти$ или от фр. Уо1оп1ап8ше.

ВОЛУНТАРЙСТ м. Филос. Привърженик, последовател на волунтаризма.

— Нем. Уоютапз! или от фр. Уо1оп1ал81е.

ВОЛУНТАРИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до волун-тарист и до волунтаризъм. Волунтаристич-на концепция. Волунтаристични постула-ти.

ВОЛУТА ж. Архит. Спираловидно скулптурно украшение, обикн. на йонийски капител.

— Лат. уо1и(а през рус. волюта.

ВОЛФРАМ, мн. няма, м. Хим. Химически елемент XV — много твърд и тежък метал със светлосив цвят, най-труднотопим от всички метали, употребяван за производство на сплави, направа на жички за електрически крушки, в радиоелектрониката и др. Стоманата и чугунът .. са сплави на желязото с въглерода и други метали — хром, никел, волфрам, кобалт и др. Физ. IX кл, 1958, 74.

— Нем. \Уо1йгат.

ВОЛФРАМАТИ мнед. (рядко) волф-рамат м. Хим. Соли на волфрамовата киселина.

О Природни волфрамати. Спец. Група минерали, соли на волфрамовата киселина, най-разпространени от които са волфрами-тът и шеелитът.

ВОЛФРАМЙТ м. Спец. Кафявочерен минерал, основна руда за добиване на волфрам; волфрамова руда. Много от тези минерали (каситерит, волфрамит, молибде-нит и др.) са важни руди. Геол. VIII кл, 8.

ВОЛФРАМОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от волфрам За източник на електроните служи волфрамовата нишка.., която се нагрява с ток от батерия. Д. Лазаров, ОЛЕП, 35. Към устойчивите багрилни вещества спадат кобалтовите,., и волфрамовите съединения. В. Пеев, МК, 123. Волфрамова руда. Волфрамова стомана. Волфрамови лампи.

ВОЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вол.

— Две волчета имахме, от наш домазлък б_ияха, младички, хубави като гълъби. И. Йовков, В АХ, 104. Момчето скочило, впрегнало отново своите волчета, изорало последната леха. А. Каралийчев, МО, 10. След малко недалече от тях спря кола, в която бяха впрегнати мършави слаби волчета. П. Спасов, ХлХ, 44.

ВОЛШЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Вълшебен. Насреща на гърците излезли множество лъвове и вълци; те сичките били хора, преобърнати чрез волшебната сила на Цирцея в отвратителни чудовища. Н. Михайловски и др., ОИ