Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/741“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Коригирана)
(Одобрена)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Проверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 5: Ред 5:
 
<b>БИЛЮ`КБАШИ</b>, -и`ят, -и`я, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> Билюкбашия. <i>— Дадоха ти отделна одая, до одаята на Сюлеймановия билюкбаши Дельо. Слушай добре какво ще се говори.</i> А. Дончев, BP, 40. <i>Дошле сейменете, билюкбашият и агата.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 119.
 
<b>БИЛЮ`КБАШИ</b>, -и`ят, -и`я, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> Билюкбашия. <i>— Дадоха ти отделна одая, до одаята на Сюлеймановия билюкбаши Дельо. Слушай добре какво ще се говори.</i> А. Дончев, BP, 40. <i>Дошле сейменете, билюкбашият и агата.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 119.
 
----
 
----
<b>БИЛЮ`КБАШИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> билюкбашия. <i>Читателите ще да можат да си въобразят каква е трябвало да бъде радостта, веселието и животът на тия отчаяни хора, които са прескочили през няколко билюкбашийски пусии и пак са се видели и срещнали живо и здраво на безопасно място.</i> З. Стоянов, ХБ, <i>15. Стани ми, майчо, посбери / моена руба айдушка, / айдушка билюкбашийска, / че ща на Мадан да ида.“</i> Нар. пес., СбНУВСт XXXIX, 286.
+
<b>БИЛЮ`КБАШИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> билюкбашия. <i>Читателите ще да можат да си въобразят каква е трябвало да бъде радостта, веселието и животът на тия отчаяни хора, които са прескочили през няколко билюкбашийски пусии и пак са се видели и срещнали живо и здраво на безопасно място.</i> З. Стоянов, ХБ, 15. <i>Стани ми, майчо, посбери / моена руба айдушка, / айдушка билюкбашийска, / че ща на Мадан да ида.“</i> Нар. пес., СбНУВСт XXXIX, 286.
 
----
 
----
 
<b>БИЛЮ`КБАШИЯ</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>зват.</i> и в обръщение билюкбаши` <i>м. Истор.</i> 1. У нас през османското владичество — чин на началник, комендант на войскова част в еничарския корпус. <i>Назначиха го билюкбашия.</i>
 
<b>БИЛЮ`КБАШИЯ</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>зват.</i> и в обръщение билюкбаши` <i>м. Истор.</i> 1. У нас през османското владичество — чин на началник, комендант на войскова част в еничарския корпус. <i>Назначиха го билюкбашия.</i>
Ред 18: Ред 18:
 
----
 
----
 
<b>БИЛЮ`Р</b> <i>м. Остар.</i> 1. Кристално стъкло; кристал. <i>Аз ще работя прости джамове, а ти ще работиш най-фини билюри.</i> Д. Немиров, БЛ, 54. <i>Когато вечер идваха гости, запаляха лампата — полюлей с билюри и с жълтозлатни тенекиени украшения.</i> М. Кремен, СС, 125.
 
<b>БИЛЮ`Р</b> <i>м. Остар.</i> 1. Кристално стъкло; кристал. <i>Аз ще работя прости джамове, а ти ще работиш най-фини билюри.</i> Д. Немиров, БЛ, 54. <i>Когато вечер идваха гости, запаляха лампата — полюлей с билюри и с жълтозлатни тенекиени украшения.</i> М. Кремен, СС, 125.
----
 
<b>БИЛЮ`КБАШИ</b>
 
  
 
2. Съд, обикн. чаша от такова стъкло. <i>Тя йотиде Тодорка, / наточи билюр със вино.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 71.
 
2. Съд, обикн. чаша от такова стъкло. <i>Тя йотиде Тодорка, / наточи билюр със вино.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 71.
  
<i>3. Стесн. Остар.</i> Зрителна тоъба; далекоглед, бинокъл. <i>Той влиза в наблюдателницата и дълго се взира с бинокъла към полето .. — Почнат ли да гледат през билюрите, не ми мирише на добро.</i> Л. Стоянов, X, 24.
+
3. <i>Стесн. Остар.</i> Зрителна тоъба; далекоглед, бинокъл. <i>Той влиза в наблюдателницата и дълго се взира с бинокъла към полето .. — Почнат ли да гледат през билюрите, не ми мирише на добро.</i> Л. Стоянов, X, 24.
  
 
— От араб през тур. billûr. — Друга форма: бюлю`р.
 
— От араб през тур. billûr. — Друга форма: бюлю`р.

Текуща версия към 18:39, 15 ноември 2013

Корекцията на страницата е одобрена


Снощи ми билюк премина, / моята майка не видях. Нар. пес., СбВСт, 304. „— Малко ли ти сам донела, / донела и докарала? / Седем муленца с товаре, / харгеле коне с конаре, / девет билюка с овчаре.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 162.

— От тур. bölük.


БИЛЮ`КБАШИ, -и`ят, -и`я, мн. -и`и, м. Билюкбашия. — Дадоха ти отделна одая, до одаята на Сюлеймановия билюкбаши Дельо. Слушай добре какво ще се говори. А. Дончев, BP, 40. Дошле сейменете, билюкбашият и агата. Л. Каравелов, Съч. II, 119.


БИЛЮ`КБАШИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от билюкбашия. Читателите ще да можат да си въобразят каква е трябвало да бъде радостта, веселието и животът на тия отчаяни хора, които са прескочили през няколко билюкбашийски пусии и пак са се видели и срещнали живо и здраво на безопасно място. З. Стоянов, ХБ, 15. Стани ми, майчо, посбери / моена руба айдушка, / айдушка билюкбашийска, / че ща на Мадан да ида.“ Нар. пес., СбНУВСт XXXIX, 286.


БИЛЮ`КБАШИЯ, -и`ята, мн. -и`и, зват. и в обръщение билюкбаши` м. Истор. 1. У нас през османското владичество — чин на началник, комендант на войскова част в еничарския корпус. Назначиха го билюкбашия.

2. Човек с такава титла. Съгласно султанския ферман до пазарджишкия бей той, Ахмед паша, изпраща гяурката в Едрине с толкова и толкова сеймени под командата на еди-кой си билюкбашия. М. Марчевски, П, 43. Да се задържи такава новина в тайна било невъзможно. Един циганин копанар я занесъл на билюкбашията. С много сеймени и башибозук той заградил Караиванските скали. Н. Хайтов, ШГ, 120.

3. Разш. Командир, главатар на рота, чета, дружина. Дружина вярна сговорна, / който байрака прескочи/ .. / той ша ни стане байрактар, / байрактар билюкбашия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55.

4. Обикн. мн. Разг. Войници от билюк или членове на разбойническа чета, дружина. Никое място не е завардено от редовна или нередовна турска войска .. Каквото и да се яви по пътя ни — кърсердари, билюкбашии и башибозук — да ги пометем. Г. Караиванов, ЮМ, 30. Из пътя връхлетели на билюкбашии и него го ранили. Й. Йовков, СЛ, 181. Отдолу идат сеймене, лельо ма, / отдолу идат сеймене, / сеймене билюкбашии, лельо ма, / сеймене билюкбашии. Нар. пес., СбНУ XLVI, 24.

— От тур. bölük başi. — Друга форма: бюлю`кбашия.


БИЛЮ`Р м. Остар. 1. Кристално стъкло; кристал. Аз ще работя прости джамове, а ти ще работиш най-фини билюри. Д. Немиров, БЛ, 54. Когато вечер идваха гости, запаляха лампата — полюлей с билюри и с жълтозлатни тенекиени украшения. М. Кремен, СС, 125.

2. Съд, обикн. чаша от такова стъкло. Тя йотиде Тодорка, / наточи билюр със вино. Нар. пес., СбНУ XIV, 71.

3. Стесн. Остар. Зрителна тоъба; далекоглед, бинокъл. Той влиза в наблюдателницата и дълго се взира с бинокъла към полето .. — Почнат ли да гледат през билюрите, не ми мирише на добро. Л. Стоянов, X, 24.

— От араб през тур. billûr. — Друга форма: бюлю`р.


БИЛЮ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е от билюр; кристален, билюров. Няколкото влашки родове, преселници в града — все богати търговци, докараха чак от Беч два билюрени полилеи. Д. Талев, ЖС, 223. Сановниците бавно, на малки глътки, пиеха мастиката си. Тя искреше в големите билюрени чаши и пръскаше приятната, резлива миризма на анасон. Д. Спространов, С, 45. Долнята черква на града беше набита с богомолци. Над сведените глави се носеше дим от свещи и тамян, а по лицата играеха пъстроцветни петна от билюрените васулки на полилеите. Ст. Чилингиров, ПЖ, 145. Бавно минах край сергиите. Едно голямо билюрено огледало с бронзирана рамка ми показа висок, строен юноша, .. Боже мой, това бях аз! Ст. Дичев, Р, 52.


БИЛЮ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Билюрен. Ах, ти моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко!… Земете билюрова чаша, измийте я добре, налейте я до половината с тая божествена влажност. Л. Каравелов, Съч. VII, 1-2.


БИЛЮ`РЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от билюр; малък билюр.


БИ`ЛЯ ж. Остар. Топка за игра на билярд.

— От фр. bile. — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български…, ГСУ, 1960, 183).


БИЛЯ` частица. Простонар. Дори, даже; биле, билем. — Като син ще го имам. От син повече биля. Ст. Чилингиров, РК, 109. — Защо ме биеш? — извика той обиден и възмутен. — Ще те убия, биля! Вагабонтин! П. Стъпов, ЖН, 143. — Гъдьо Гъдев ще да е човек на място… Той лимонадка биля не кусва! Тонич, ГЗМ, 19.


БИЛЯ`НЦ м. Остар. Баланс; биланц. После погледна Манолакя, който отново беше се залисал над тефтеря си, и му подхвърли дяволито: — Е, тате, направи ли си билянца? Й. Йовков, ЧКГ, 84. След всяко четиримесячие сметка, а един чист билянц в края от годината. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 97.


БИЛЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Билярин. Такъв си беше Обрад от Чуй-Петльово: