Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/777“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (petar) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`НСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който живее в благоденствие, в материално благополучие, има добро положение и др., за да се чувства задоволен; благополучен. <i>Ний имаме много приятели,.. Някои от тях са твърде отдалечени от нас.. Четвърти, които ни са ся показвали за приятели, когато сме били благоденствени, стават равнодушни към нас, когато паднем в някое злощастие.</i> ИЗ, 1877, 1881, 195-196. |
| − | 2. Който е изпълнен с благоденствие, благополучие; честит. <i>Дай му Господи, | + | 2. Който е изпълнен с благоденствие, благополучие; честит. <i>Дай му Господи, благоденствено житие.</i> Ст. Младенов, БТР I, 157. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`НСТВИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Живот, състояние, при които някой има или някъде са налице добри материални условия, задоволеност, липсват материални затруднения и неприятности; благополучие, благосъстояние. <i>Новото време прави живота от ден на ден по-тежък и затова идиличната простота на миналото и някогашното благоденствие цзглеждат още по-хубави и по-свидни.</i> Й. Йовков, Разк. II, 29. <i>Аз ще трябва да съчетая малките си сили със силите на татя, за да намаля две чужди плащани ръце и да увелича семейното благоденствие с един сомун хляб.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 9. <i>— Проблемът търпи развитие — .. Етапа на глада вече минахме, сега хората са нахранени и облечени, време е да мислим за опасностите от благоденствието.</i> Р. Михайлов, ПН, 79. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`НСТВУВАМ</b>. Вж. благоденствам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`НСТВУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> благоденствувам; бла-годенстване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>зват.</i> -ю, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Лице, което прави или е направил на някого благодеяния. <i>Консулът,.., продължаваше да го поддържа до последният ден на курса и сетне .. препоръча му да се завърне в отечеството си. Белокровский не послуша съвета и още няколко пъти поиска пари от своя благодетел.</i> Ал. Константинов, Съч. 1, 284. <i>Когато турците раниле и Стоимена, то Ильо го вземал при себе си, излечил го и направил го пак байряктарин; но Стоимен оставил изново благодетелят си и бил разбиен от турците още веднъж.</i> П. Хитов, МП, 130. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който прави благодеяния. <i>Той и сега им помагаше, като играеше успешно на книги и просеше по някой франк от благодетелни българи.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 92. <i>Човек открива., в лицето на Амфи-трита благодетелната дама, която хвърляше на негрите в пристаницето на Дакар цели франкове.</i> Св. Минков, ДА, 45. 2. Които въздейства много добре, благотворно върху някого или нещо; благотворен, благодатен. <i>Вера мислеше също, че тя [майка и`] бе лишена и от майчински чувства, от нежност, покровителство,.. — поне тя самата не бе изпитала ни едно от тия благодетелни качества.</i> Л. Стоянов, П, 404. <i>Като дава почивка на нервите, тая горска местност дава с благодетелния си смолист дъх сила на разслабените организми.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 122. <i>Трябва да се допусне, че има да станат големи реформи; .., че се вземат мерки за някои безспорно благодетелни реформи.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 60. <i>Благодетелен сън. Благодетелни сълзи. Благодетелно влияние.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛКА</b> <i>ж.</i> Жена благодетел. <i>Аз съм дете на улицата; моята майка, или по-право моята благодетелка, ме е намерила рано една сутрин на стъпалата на църквата.. занесла ме у дома си.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 196-197. <i>Тя</i> [императрицата] .. <i>установи тая безценна търпеливост</i> [на вероизповеданията].. <i>и тъй тя заслужи да я наричат майка на отечеството и ще бъде наречена и благодетелка на човешкия род, ако постоянствува в това си предприятие.</i> И. Адженов, ВК (превод), 78. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛНИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Благодетелка. <i>Агнеса му рана отрила и с кръпа обвила,.. Кога си тръгнала Агнеса към дома, то куче не ся отделяло от нея и .. ся прилепило до благодетелница си. С.</i> Радулов, ГМП (превод), 126. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛНО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благодетелен; благотворно, благоприятно. <i>Силното търкане скоро го свести, па и на тях сами подействува благодетелно.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 203. <i>Възпитанието на жената трябва да бъде толкози по-съвършено, колкото по-много от него чакат, за да може то .. да проявява благодетелно своето голямо влияние връх детето и мъжът.</i> Лет., 1871, 189. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> благодетелен; благодетелство. <i>Но малко по малко синките граждани познали благодетелността на новите учреждения.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 159. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> благодетел. <i>Благодетелско дело. Благодетелска постъпка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВАМ</b> и <b>БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар. Книж.</i> Постъпвам като благодетел, правя добро, благодеяния. <i>Тъй също и другите другари на Горазда и Климента просвещаваха и благодетелствуваха на народът в другите градища и области на широкото българско царство.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 20. <i>Сичкия си живот преминаха до старост в страх Божий и в правда,., затуй са стараяха сякога с богатството си да купуват притежания, да благодетелствуват на</i> |
| − | |||
Версия от 12:50, 15 ноември 2013
БЛАГОДЕ`НСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който живее в благоденствие, в материално благополучие, има добро положение и др., за да се чувства задоволен; благополучен. Ний имаме много приятели,.. Някои от тях са твърде отдалечени от нас.. Четвърти, които ни са ся показвали за приятели, когато сме били благоденствени, стават равнодушни към нас, когато паднем в някое злощастие. ИЗ, 1877, 1881, 195-196.
2. Който е изпълнен с благоденствие, благополучие; честит. Дай му Господи, благоденствено житие. Ст. Младенов, БТР I, 157.
БЛАГОДЕ`НСТВИЕ, мн. няма, ср. Живот, състояние, при които някой има или някъде са налице добри материални условия, задоволеност, липсват материални затруднения и неприятности; благополучие, благосъстояние. Новото време прави живота от ден на ден по-тежък и затова идиличната простота на миналото и някогашното благоденствие цзглеждат още по-хубави и по-свидни. Й. Йовков, Разк. II, 29. Аз ще трябва да съчетая малките си сили със силите на татя, за да намаля две чужди плащани ръце и да увелича семейното благоденствие с един сомун хляб. Ст. Чилингиров, ХНН, 9. — Проблемът търпи развитие — .. Етапа на глада вече минахме, сега хората са нахранени и облечени, време е да мислим за опасностите от благоденствието. Р. Михайлов, ПН, 79.
БЛАГОДЕ`НСТВУВАМ. Вж. благоденствам.
БЛАГОДЕ`НСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от благоденствувам; бла-годенстване.
БЛАГОДЕ`ТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Лице, което прави или е направил на някого благодеяния. Консулът,.., продължаваше да го поддържа до последният ден на курса и сетне .. препоръча му да се завърне в отечеството си. Белокровский не послуша съвета и още няколко пъти поиска пари от своя благодетел. Ал. Константинов, Съч. 1, 284. Когато турците раниле и Стоимена, то Ильо го вземал при себе си, излечил го и направил го пак байряктарин; но Стоимен оставил изново благодетелят си и бил разбиен от турците още веднъж. П. Хитов, МП, 130.
БЛАГОДЕ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Който прави благодеяния. Той и сега им помагаше, като играеше успешно на книги и просеше по някой франк от благодетелни българи. Ив. Вазов, Съч. VI, 92. Човек открива., в лицето на Амфи-трита благодетелната дама, която хвърляше на негрите в пристаницето на Дакар цели франкове. Св. Минков, ДА, 45. 2. Които въздейства много добре, благотворно върху някого или нещо; благотворен, благодатен. Вера мислеше също, че тя [майка и`] бе лишена и от майчински чувства, от нежност, покровителство,.. — поне тя самата не бе изпитала ни едно от тия благодетелни качества. Л. Стоянов, П, 404. Като дава почивка на нервите, тая горска местност дава с благодетелния си смолист дъх сила на разслабените организми. Ив. Вазов, Съч. XV, 122. Трябва да се допусне, че има да станат големи реформи; .., че се вземат мерки за някои безспорно благодетелни реформи. Ал. Константинов, Съч. I, 60. Благодетелен сън. Благодетелни сълзи. Благодетелно влияние.
БЛАГОДЕ`ТЕЛКА ж. Жена благодетел. Аз съм дете на улицата; моята майка, или по-право моята благодетелка, ме е намерила рано една сутрин на стъпалата на църквата.. занесла ме у дома си. Б. Шивачев, ПЮА, 196-197. Тя [императрицата] .. установи тая безценна търпеливост [на вероизповеданията].. и тъй тя заслужи да я наричат майка на отечеството и ще бъде наречена и благодетелка на човешкия род, ако постоянствува в това си предприятие. И. Адженов, ВК (превод), 78.
БЛАГОДЕ`ТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Благодетелка. Агнеса му рана отрила и с кръпа обвила,.. Кога си тръгнала Агнеса към дома, то куче не ся отделяло от нея и .. ся прилепило до благодетелница си. С. Радулов, ГМП (превод), 126.
БЛАГОДЕ`ТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благодетелен; благотворно, благоприятно. Силното търкане скоро го свести, па и на тях сами подействува благодетелно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 203. Възпитанието на жената трябва да бъде толкози по-съвършено, колкото по-много от него чакат, за да може то .. да проявява благодетелно своето голямо влияние връх детето и мъжът. Лет., 1871, 189.
БЛАГОДЕ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благодетелен; благодетелство. Но малко по малко синките граждани познали благодетелността на новите учреждения. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 159.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от благодетел. Благодетелско дело. Благодетелска постъпка.
БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВАМ и БЛАГОДЕ`ТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Постъпвам като благодетел, правя добро, благодеяния. Тъй също и другите другари на Горазда и Климента просвещаваха и благодетелствуваха на народът в другите градища и области на широкото българско царство. Р. Каролев, УБЧИ, 20. Сичкия си живот преминаха до старост в страх Божий и в правда,., затуй са стараяха сякога с богатството си да купуват притежания, да благодетелствуват на
