Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/746“
Mister sou (беседа | приноси) м (petar) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. <i>Псих.</i> Излъчване на енергийни вълни от организма, което според някои учени може да въздейства на психиката или организма и се използва обикн. в методите на нетрадиционната медицина. <i>Неговата [на екстрасенса] биоенергия не само я усещаш с тялото. Тя може и да се види.</i> Диал., 1990, бр. 13,3. | + | {{+}} |
| + | 2. <i>Псих.</i> Излъчване на енергийни вълни от организма, което според някои учени може да въздейства на психиката или организма и се използва обикн. в методите на нетрадиционната медицина. <i>Неговата [на екстрасенса] биоенергия не само я усещаш с тялото. Тя може и да се види.</i> Диал., 1990, бр. 13, 3. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИО`ЗИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) | + | <b>БИО`ЗИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>био`за</b> <i>ж. Хим.</i> Вид монозахариди, които съдържат два кислородни атома в молекулата си. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОИМПУ`ЛС</b> <i>м. Физиол.</i> | + | <b>БИОИМПУ`ЛС</b> <i>м. Физиол.</i> Биоенергийно излъчване. <i>Засега терминът биополе се оспорва .. Независимо че изследванията, които извърших край телевизионен екран, потвърждават присъствието на биоимпулс.</i> П, 1991, бр. 15, 7. |
---- | ---- | ||
<b>БИОИНЖЕНЕ`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец.</i> Съзнателно предизвикване на изменения в биологичните особености и наследствените белези на живите организми. <i>Специалист по биоинженерство.</i> | <b>БИОИНЖЕНЕ`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец.</i> Съзнателно предизвикване на изменения в биологичните особености и наследствените белези на живите организми. <i>Специалист по биоинженерство.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОИНФОРМА`ЦИЯ</b> <i>ж. Биол.</i> Особен вид сигнализация (обикн. с електромагнитна природа) между животни от определен вид, при която се предава информация за наличие на опасност, местонахождение на храна | + | <b>БИОИНФОРМА`ЦИЯ</b> <i>ж. Биол.</i> Особен вид сигнализация (обикн. с електромагнитна природа) между животни от определен вид, при която се предава информация за наличие на опасност, местонахождение на храна и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОКАТАЛИЗА`ТОР</b> <i>м. Биохим.</i> Вещество, което ускорява или забавя химическите процеси, | + | <b>БИОКАТАЛИЗА`ТОР</b> <i>м. Биохим.</i> Вещество, което ускорява или забавя химическите процеси, свойствени на живата материя. <i>Откритието, че биокатализаторите са белтъчни вещества, дало решаващ напредък за развитието на съвременната наука за структурата и функцията на ензимите.</i> ЖМБЕ, 53. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОКАТАЛИТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биохим.</i> Който е свързан с ускоряването или със забавянето на химическите процеси в живата материя. <i> | + | <b>БИОКАТАЛИТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Биохим.</i> Който е свързан с ускоряването или със забавянето на химическите процеси в живата материя. <i>Биокаталитичен ефект.</i> <i>Биокаталитична активност. Биокаталитичен процес.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БИОКЛИ`МАТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Съвкупност от климатични условия на някое място, които имат значение за съществуването, живота и здравето на живите същества и особено — на хората. | <b>БИОКЛИ`МАТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Съвкупност от климатични условия на някое място, които имат значение за съществуването, живота и здравето на живите същества и особено — на хората. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОКЛИМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> биоклимат. <i> | + | <b>БИОКЛИМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> биоклимат. <i>Биоклиматични особености на Европа.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БИОКИБЕРНЕ`ТИКА</b> <i>ж. Спец.</i> Наука за общите закономерности на управлението и предаването на информация в биологичните системи и за начините на нейното кодиране. | <b>БИОКИБЕРНЕ`ТИКА</b> <i>ж. Спец.</i> Наука за общите закономерности на управлението и предаването на информация в биологичните системи и за начините на нейното кодиране. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОКРЕ`М</b> <i>м.</i> Козметичен крем, който съдържа екстракти от органически вещества. <i>Като ходи в чужбина, харчи цялата си валута за разни козметики, помади и | + | <b>БИОКРЕ`М</b> <i>м.</i> Козметичен крем, който съдържа екстракти от органически вещества. <i>Като ходи в чужбина, харчи цялата си валута за разни козметики, помади и биокремове.</i> П. Вежинов, НБК, 12. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по биология. <i>В 35 дена биолози,. | + | <b>БИОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по биология. <i>В 35 дена биолози, .. обходиха горите и местата около тях в Добруджа и събраха обилен научен материал.</i> Пр, 1952, кн. 6, 60. <i>Руският биолог Бахметиев е бил професор в Софийския университет.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОЛОГИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Обяснявам факти от обществения живот с биологически причини, | + | <b>БИОЛОГИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Обяснявам факти от обществения живот с биологически причини, <b>биологизирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОЛОГИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> биологизирам <i>и от</i> биологизирам се. <i>В повестта .. доминира .. стремежът към биологизиране .. Авторът създава .. обстановка, каквато господствува в разказите за дивите животни.</i> С, 1951, кн. 3, 181 -182. | + | <b>БИОЛОГИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> биологизирам <i>и от</i> биологизирам се. <i>В повестта .. доминира .. стремежът към биологизиране .. Авторът създава .. обстановка, каквато господствува в разказите за дивите животни.</i> С, 1951, кн. 3, 181-182. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОЛОГИЗУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Биологизирам. биологизувам се <i>страд.</i> | + | <b>БИОЛОГИЗУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Биологизирам. <b>биологизувам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОЛОГИЗУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Книж | + | <b>БИОЛОГИЗУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> биологизувам <i>и от</i> биологизувам се. <i>Индивидуализацията на героите често става в разрез с типичното съдържание на техните образи, .. И вместо индивидуализация в много случаи се получава биологизуване, принижение на идейния облик на героите.</i> С, 1951, кн. 4, 163. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до биологията; биологически. <i>Биологични закони. Биологични явления. Биологични процеси. Биологични науки. Биологичен метод.</i> 2. За родител, обикн. баща — който е същински баща на дете; рожден, роден. | + | <b>БИОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до биологията; биологически. <i>Биологични закони.</i> <i>Биологични явления.</i> <i>Биологични процеси.</i> <i>Биологични науки.</i> <i>Биологичен метод.</i> |
| + | |||
| + | 2. За родител, обикн. баща — който е същински баща на дете; рожден, роден. | ||
| + | |||
| + | ◇ <b>Биологичен кръговрат</b>. <i>Биол.</i> Кръговрат на химични елементи и вещества, който се извършва при жизнената дейност на организмите (зелени растения — животни — гнилостни бактерии). | ||
| + | |||
| + | <b>Биологична смърт</b>. <i>Мед.</i> Състояние на организма, което настъпва вследствие непоправими повреди в тъканите, главно в мозъчната кора, след което изчезват характерните за живота прояви. <i>Настъпи клинична смърт .. Имаше само три минути, след това щеше да настъпи биологичната смърт.</i> В. Робов, ПСВ, 57. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Биологичен. <i>Биологически метод. Биологически процеси. Биологическа защита. Биологически науки.</i> | + | <b>БИОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Биологичен. <i>Биологически метод.</i> <i>Биологически процеси.</i> <i>Биологическа защита.</i> <i>Биологически науки.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БИОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> биологически; биологично. <i>Но все пак два основни извода вече са ясни: геологически Луната е жива, а биологически — мъртва.</i> РД, 1969, бр. 224, 5. | <b>БИОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> биологически; биологично. <i>Но все пак два основни извода вече са ясни: геологически Луната е жива, а биологически — мъртва.</i> РД, 1969, бр. 224, 5. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОЛОГИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> биологичен; биологически. <i>— Не считам, че човек се ражда само за това, да създава | + | <b>БИОЛОГИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> биологичен; биологически. <i>— Не считам, че човек се ражда само за това, да създава себеподобни и да се изявява биологично.</i> Й. Попов, СЛ, 167. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БИОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Наука, която изучава закономерностите в развитието на органичния свят. <i>Той бе завършил | + | <b>БИОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Наука, която изучава закономерностите в развитието на органичния свят. <i>Той бе завършил медицина</i> |
Версия от 18:37, 13 ноември 2013
2. Псих. Излъчване на енергийни вълни от организма, което според някои учени може да въздейства на психиката или организма и се използва обикн. в методите на нетрадиционната медицина. Неговата [на екстрасенса] биоенергия не само я усещаш с тялото. Тя може и да се види. Диал., 1990, бр. 13, 3.
БИО`ЗИ мн., ед. (рядко) био`за ж. Хим. Вид монозахариди, които съдържат два кислородни атома в молекулата си.
БИОИМПУ`ЛС м. Физиол. Биоенергийно излъчване. Засега терминът биополе се оспорва .. Независимо че изследванията, които извърших край телевизионен екран, потвърждават присъствието на биоимпулс. П, 1991, бр. 15, 7.
БИОИНЖЕНЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Спец. Съзнателно предизвикване на изменения в биологичните особености и наследствените белези на живите организми. Специалист по биоинженерство.
БИОИНФОРМА`ЦИЯ ж. Биол. Особен вид сигнализация (обикн. с електромагнитна природа) между животни от определен вид, при която се предава информация за наличие на опасност, местонахождение на храна и др.
БИОКАТАЛИЗА`ТОР м. Биохим. Вещество, което ускорява или забавя химическите процеси, свойствени на живата материя. Откритието, че биокатализаторите са белтъчни вещества, дало решаващ напредък за развитието на съвременната наука за структурата и функцията на ензимите. ЖМБЕ, 53.
БИОКАТАЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биохим. Който е свързан с ускоряването или със забавянето на химическите процеси в живата материя. Биокаталитичен ефект. Биокаталитична активност. Биокаталитичен процес.
БИОКЛИ`МАТ, мн. няма, м. Спец. Съвкупност от климатични условия на някое място, които имат значение за съществуването, живота и здравето на живите същества и особено — на хората.
БИОКЛИМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от биоклимат. Биоклиматични особености на Европа.
БИОКИБЕРНЕ`ТИКА ж. Спец. Наука за общите закономерности на управлението и предаването на информация в биологичните системи и за начините на нейното кодиране.
БИОКРЕ`М м. Козметичен крем, който съдържа екстракти от органически вещества. Като ходи в чужбина, харчи цялата си валута за разни козметики, помади и биокремове. П. Вежинов, НБК, 12.
БИОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по биология. В 35 дена биолози, .. обходиха горите и местата около тях в Добруджа и събраха обилен научен материал. Пр, 1952, кн. 6, 60. Руският биолог Бахметиев е бил професор в Софийския университет.
БИОЛОГИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обяснявам факти от обществения живот с биологически причини, биологизирам се страд.
БИОЛОГИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от биологизирам и от биологизирам се. В повестта .. доминира .. стремежът към биологизиране .. Авторът създава .. обстановка, каквато господствува в разказите за дивите животни. С, 1951, кн. 3, 181-182.
БИОЛОГИЗУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Биологизирам. биологизувам се страд.
БИОЛОГИЗУ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от биологизувам и от биологизувам се. Индивидуализацията на героите често става в разрез с типичното съдържание на техните образи, .. И вместо индивидуализация в много случаи се получава биологизуване, принижение на идейния облик на героите. С, 1951, кн. 4, 163.
БИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до биологията; биологически. Биологични закони. Биологични явления. Биологични процеси. Биологични науки. Биологичен метод.
2. За родител, обикн. баща — който е същински баща на дете; рожден, роден.
◇ Биологичен кръговрат. Биол. Кръговрат на химични елементи и вещества, който се извършва при жизнената дейност на организмите (зелени растения — животни — гнилостни бактерии).
Биологична смърт. Мед. Състояние на организма, което настъпва вследствие непоправими повреди в тъканите, главно в мозъчната кора, след което изчезват характерните за живота прояви. Настъпи клинична смърт .. Имаше само три минути, след това щеше да настъпи биологичната смърт. В. Робов, ПСВ, 57.
БИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биологичен. Биологически метод. Биологически процеси. Биологическа защита. Биологически науки.
БИОЛОГИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. биологически; биологично. Но все пак два основни извода вече са ясни: геологически Луната е жива, а биологически — мъртва. РД, 1969, бр. 224, 5.
БИОЛОГИ`ЧНО. Нареч. от биологичен; биологически. — Не считам, че човек се ражда само за това, да създава себеподобни и да се изявява биологично. Й. Попов, СЛ, 167.
БИОЛО`ГИЯ ж. 1. Само ед. Наука, която изучава закономерностите в развитието на органичния свят. Той бе завършил медицина
