Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/752“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (йоана 6 б) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>БИ`СЕРИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Бисерна мида; бисерка. [От безглавите, мекотелите] <i>по забележителни са: а) устрица; б) бисерица, от която се добива бисерът, който е много ценен и се продава като алмаза на карат.</i> Д. Мутев, ЕИ, 81. | <b>БИ`СЕРИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Бисерна мида; бисерка. [От безглавите, мекотелите] <i>по забележителни са: а) устрица; б) бисерица, от която се добива бисерът, който е много ценен и се продава като алмаза на карат.</i> Д. Мутев, ЕИ, 81. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИ`СЕРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Бисерна мида. <i>Вземи, строши туй бисерченце дребно — / и ти в самата негова среда / прашец ще най-деш, песче непотребно, — /но то за бисер-ката бе беда.</i> К. Христов, Т, 51. |
---- | ---- | ||
<b>БИСЕРЛИ`Я</b> <i>ед. неизм. мн.</i> -йи, <i>прил. Диал.</i> Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисеров. <i>Пу-щила йе гиздава невеста, / пущила йе кърпа бисерлия, / па си дума гиздава невеста.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 198. | <b>БИСЕРЛИ`Я</b> <i>ед. неизм. мн.</i> -йи, <i>прил. Диал.</i> Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисеров. <i>Пу-щила йе гиздава невеста, / пущила йе кърпа бисерлия, / па си дума гиздава невеста.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 198. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<b>БИ`СЕРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисерлия. У <i>Недини слънце грее, /../ То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, /../ с бели зъби бисе-рови.</i> Нар. пес., Христом. ВВ II, 212. | <b>БИ`СЕРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисерлия. У <i>Недини слънце грее, /../ То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, /../ с бели зъби бисе-рови.</i> Нар. пес., Христом. ВВ II, 212. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИСЕРОНО`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> В съчет.: Бисероносна мида. <i>Остар.</i> Бисерна мида. <i>Между другите животни за забележване са: сибирските самури,.., камилите, бисероносните миди и пр.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 200. |
---- | ---- | ||
<b>БИ`СЕРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бисер. <i>— Вижте само дъждовните капки по клонките на тази брезичка! Същински бисерче-та.</i> Д. Ангелов, ЖС, 1955, 173. <i>Надникнал в Извора на Тайната: сандъчето било още там; то блещяло като малко бисерче, изтласкано от вълните към единия край на водоема.</i> Н. Райнов, КЧ И, 48. | <b>БИ`СЕРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бисер. <i>— Вижте само дъждовните капки по клонките на тази брезичка! Същински бисерче-та.</i> Д. Ангелов, ЖС, 1955, 173. <i>Надникнал в Извора на Тайната: сандъчето било още там; то блещяло като малко бисерче, изтласкано от вълните към единия край на водоема.</i> Н. Райнов, КЧ И, 48. | ||
---- | ---- | ||
<b>БИ`СЕРЧЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. от</i> бисерче; много малко зрънце бисер. <i>Вземи,</i> | <b>БИ`СЕРЧЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Умал. от</i> бисерче; много малко зрънце бисер. <i>Вземи,</i> | ||
| − | |||
Версия от 13:40, 6 ноември 2013
морската и речната бисерна мида. В. Къне-ва-Абаджиева, ЧМ, 34. По гърдите й падаха нанизи от бисери. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 166. Кат бисер между мъниста / тя била между момите. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936. • Обр. Та мойте песни се ще се четат. / Във тях душата ми изля се цяла / с най — скъпите си бисери, цветя. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 168 -169.
2. Само ед. Събир. Много такива зърна пришити наедно върху дреха за украса или нанизани на връв като гердан. Тогаз в нашето отечество са били въздигнати великолепни храмове с богато украсени олтари, на които са служели народни просвещени владици: облечени с одежди, покрити със злато и бисер. Китка V, 1887, кн. 15, 12. — Ва-ра, мале, варай, мила мале, /либе ми е золум учинило: / от шия ми бисер покинало, / от ръце ми гримни потрошило. К. Христов, СК, 8.
3. Прен. Нещо, което е изключително ценно или красиво, съвършено. Не една от неговите песни е бисер. П. П. Славейков, Събр. Съч. V, 62. — Хубави стихотворения пишеше Ема .. Според мен някои бяха направо бисери. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 59. Божинов пое страданията му [на народа] и ги превърна в бисери. Шест хиляди карикатури и мъдри остроумия свързват живота му с живота на България. Ал. Гетман и др., СБ, 58. / / Ирон. Нещо, което е съвсем глупаво, безмислено. Студентски бисери. Депутатски бисер.
4. Прен. Като прил. неизм. Нар.-поет. Бисерен (във 2 знач.). То [облачето] гледа:сте-лят се безкрайни равнини; / околовръст пустиня го обгръща. / То гледа — и в тъга за родни планини / на бисер-сълзи цяло се превръща. К. Христов, КР, 36. Босилко Ра-дойкин, най-личен загорец, / допратил е китени свати: / Петкани невян и огърлица бисер, — /а майци й noxmu с позлата. П. П. Славейков, Събр. съч. 1,49.
О Зъби като бисер. Нар.-поет. Много бели, блестящи зъби.
БИ`СЕРЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бисерен (в 1 и 2 знач.). Малко е бисерево зърно, а се носи на господарска шия. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.
БИ`СЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Който е от бисер или е украсен с бисер. Той бе натруфен като жена: по ръцете му висяха гривни от злато, на шията му тежеше бисерна огърлица. Н. Райнов, ВДБ, 46. На входа се показа жена с златотъкана багреница и с малка корона, обнизана с бисери; бисерни висулки се люшкаха от нея над ушите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. Капките по тревата заблестяха като бисерни зърна. HL Хайтов, ШГ, 262.
2. Прен. Който блести като бисер; лъскав, бляскав. А полетата бяха покрити със сребърна бисерна роса. Л. Каравелов, Съч. II, 91. Няколко крачки надясно блещеше е бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода. Елин Пелин, Съч. I, 49. Ушите и` [на Сара] изглеждаха съвсем малки от едрите звездообразни обеци, посипани с бисерен прах. Ст. Загорчинов, Дп, 254. Балканът грее — меко и сребристо! / Тук нощем бури вият, а сега / как слънцето блести и се разискря / по бисерните люспи на снега! В. Андреев, ППес., 40. // Който е бял и обикн. блестящ като бисер. Дали си немам шекерна уста, /мамо мори де, свекърва де! / Дали си немам бисерни зъби, /мамо мори де, вещице де! Нар. пес., СбНУ XV, 52. 3. Прен. Поет. За глас, смях — който звучи чисто, ясно; звънлив. Ах, научи и мен да пея / тъй сладко със бисерен глас. Ив. Вазов, БМ II, 109. Яна отключи бисерно гърло, запя. К. Петканов, СВ, 50. Но ето венците, и ето жетварки: / чувам смеха им; о, тоя бисерен смях. Ем. Попдимитров, К, 27. О Бисерна гъба. Ядлива гъба от рода на мухоморките с тъмнокафява шапчица, прошарена с белезникави седефени петна, наподобяващи бисери. Amanita rubenscens. Бисерна мида. Вид мида, в която се образува бисер. Pinctada margaritifera.
БИ`СЕРИЦА ж. Остар. Бисерна мида; бисерка. [От безглавите, мекотелите] по забележителни са: а) устрица; б) бисерица, от която се добива бисерът, който е много ценен и се продава като алмаза на карат. Д. Мутев, ЕИ, 81.
БИ`СЕРКА ж. Диал. Бисерна мида. Вземи, строши туй бисерченце дребно — / и ти в самата негова среда / прашец ще най-деш, песче непотребно, — /но то за бисер-ката бе беда. К. Христов, Т, 51.
БИСЕРЛИ`Я ед. неизм. мн. -йи, прил. Диал. Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисеров. Пу-щила йе гиздава невеста, / пущила йе кърпа бисерлия, / па си дума гиздава невеста. Нар. пес., СбНУ XLIII, 198.
БИ`СЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бисерен (в 1 и 2 знач.); бисерлия. У Недини слънце грее, /../ То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда, /../ с бели зъби бисе-рови. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
БИСЕРОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. В съчет.: Бисероносна мида. Остар. Бисерна мида. Между другите животни за забележване са: сибирските самури,.., камилите, бисероносните миди и пр. С. Бобчев, ПОС (превод), 200.
БИ`СЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бисер. — Вижте само дъждовните капки по клонките на тази брезичка! Същински бисерче-та. Д. Ангелов, ЖС, 1955, 173. Надникнал в Извора на Тайната: сандъчето било още там; то блещяло като малко бисерче, изтласкано от вълните към единия край на водоема. Н. Райнов, КЧ И, 48.
БИ`СЕРЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от бисерче; много малко зрънце бисер. Вземи,
