Page:RBE Tom1.djvu/670

неутешимо. Двете жени неволно се прегърнаха, плакаха безутешно една срещу друга, опрели образ до образ. Ст. Чилингиров, ПЖ, 84.

---

БЕЗУТЕ`ШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на безутешен; неутешимост. Любов безнадеждно убита, озлобление, безутешност, .. — всичко беше в тия сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 180. А звук самотен / от песен непозната / залутан блъска се и като плач / во безутешност глъхне. К. Христов, С, 1939, 108.

---

БЕЗУ`Х, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който е без едно ухо или без уши. Безуха свиня.

2. За съд — който е без уши, без дръжки, или с отчупено ухо, дръжка. Долу, в подножието на хълма, имаше кладенец и всяка вечер жените от градището слизаха за вода, която носеха с безухи делви, прикрепени на рамо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 105.

---

БЕЗУХА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Рядко. Който не ухае, който няма аромат.

2. Остар. Който е без миризма, няма никаква миризма. Кислородът е тяло въздушно, безцветно, невкусно и безуханно. Ч., 1870, кн. 3, 86.

---

БЕЗУЧА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Обикн. в съчет. с предл. към. Който не проявява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен, индиферентен. До този ден старецът беше живял глух и безучастен към световните събития. Г. Райчев, В, 31. Смирненски, който беше син на такова бедно бежанско семейство, .., не можеше да остане безучастен към тежките грижи на сиромашката маса. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 52. Внезапно се умълчаваше, безучастен към разговорите, замислен. В. Андреев, ПР, 165.

2. Който не изразява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен. Но очите на Смилеца бяха лишени от живот — с лениви, уморени погледи, безучастни и разсеяни. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. Той имаше плешива глава с продълговато безучастно лице. Д. Димов, Т, 160. Той гледаше с безучастен и студен израз — това бяха за него познати сцени. Л. Стоянов, Б, 118.

---

БЕЗУЧА`СТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на интерес или някакво чувство, отношение към нещо, безразлично, равнодушно отношение; равнодушие, безразличие. Димчо гледаше с презрително безучастие. Той беше цял-целеничък в лапите на врага и всяко хитруване му изглеждаше безплодно и глупаво. Г. Караславов, Избр. съч. I, 136. Стана му мъчно, че приятелят му се отнесе с безучастие към неговата радост. • Обр. Сивото небе и полето със замърсен сняг лъхат враждебно безучастие. К. Константинов, ПНП, 15.

---

БЕЗУЧА`СТНО нареч. Без проява на интерес или на някакво отношение към нещо; равнодушно, безразлично. Раковски слушаше думите им безучастно и мислеше за своите грижи. Ст. Дичев, ЗС I, 402. Пред него [погребалното шествие] върви шишкав поп и пее провлечено, монотонно и безучастно с дрезгавия си глас. Елин Пелин, Съч. V, 54. • Обр. Високо горе безучастно трептяха звездите по тъмното небе. Д. Талев, ЖС, 16.

---

БЕЗУЧА`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на безучастен; безразличие, безразличност, равнодушност. Той се заплете във вдъхновените си мисли и спря. Смущаваше го това мълчание, което граничеше с безучастност. Ст. Дичев, ЗС I, 93.

---

БЕЗФА`БУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Литер. За литературно произведение — който няма фабула, няма последователно изложение на събития или произшествия. Безфабулен роман.

---

БЕЗФО`РМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма определена форма, ясни, определени очертания. Димът се издигаше на безформени сиви кълба с виолетови дъна, изтласквани от дългия език на оранжевия пламък. X. Русев, ПС, 209. Главните видове облаци са: .. / дъждовни облаци — нисколежащи, безформени облаци с тъмен цвят. Физ. X кл, 1951, 91-92. Някога тази част на града беше голо поле с дълбоки и безформени ями, изкопани за направата на кирпич. Г. Караславов, Избр. съч. X, 67. Агентът с подпухналото лице се наведе над главата му, но видя само безформена маса от съсирена кръв. Д. Димов, Т, 271.

2. Който няма или е изгубил първоначалната си, обичайна форма, очертания. Той сложи меката си и безформена шапка на един гвоздей до оджака на клуба. Кр. Велков, СБ, 132. Лицето й беше повехнало, стройната й някога снага сега беше доста безформена и приличаше на бухнало тесто. М. Марчевски, П, 95.

---

БЕЗФО`РМЕНО нареч. Рядко. Смътно, неясно, неопределено. Вечер надлъж по кея пламват огньовете на моряшките барове .. Няколко парахода тъмнеят безформено и поскърцват. К. Константинов, ПЗ, 151.

---

БЕЗФО`РМЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на безформен. Помпата [на фон Герике] направила възможно да се изучава газообразното състояние на веществото, което изглеждало тайнствено със своята неосезаемост и безформеност. Ив. Въжарова, ИН (превод), 107.

---

БЕЗХАБЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Нов. Разг. Който проявява безотговорност,