Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/670“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Mister sou (беседа | приноси) м (dean) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>БЕЗУЧАСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Обикн. в съчет. с предл. към. Който не проявява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен, индиферентен. <i>До този ден старецът беше живял глух и безучастен към световните събития.</i> Г. Райчев, В, 31. <i>Смирненски, който беше син на такова бедно бежанско семейство, .., не можеше да остане безучастен към тежките грижи на сиромашката маса.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 52. <i>Внезапно се умълчаваше, безучастен към разговорите, замислен.</i> В. Андреев, ПР, 165. | <b>БЕЗУЧАСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Обикн. в съчет. с предл. към. Който не проявява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен, индиферентен. <i>До този ден старецът беше живял глух и безучастен към световните събития.</i> Г. Райчев, В, 31. <i>Смирненски, който беше син на такова бедно бежанско семейство, .., не можеше да остане безучастен към тежките грижи на сиромашката маса.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 52. <i>Внезапно се умълчаваше, безучастен към разговорите, замислен.</i> В. Андреев, ПР, 165. | ||
| − | 2. Който не | + | 2. Който не израз`ява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен. <i>Но очите на Смилеца бяха лишени от живот — с лениви, уморени погледи, безучастни и разсеяни.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. <i>Той имаше плешива глава с продълговато безучастно лице.</i> Д. Димов, Т, 160. <i>Той гледаше с безучастен и студен израз — това бяха за него познати сцени.</i> Л. Стоянов, Б, 118. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗУЧАСТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие на интерес или някакво | + | <b>БЕЗУЧАСТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие на интерес или някакво чувс`тво, отношение към нещо, безразлично, равнодушно отношение; равнодушие, безразличие. <i>Димчо гледаше с презрително безучастие. Той беше цял-целеничък в лапите на врага и всяко хитруване му изглеждаше безплодно и глупаво.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 136. <i>Стана му мъчно, че приятелят му се отнесе с безучастие към неговата радост.</i> • Обр. <i>Сивото небе и полето със замърсен сняг лъхат враждебно безучастие.</i> К. Константинов, ПНП, 15. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗУТЕШНОСТ</b> | <b>БЕЗУТЕШНОСТ</b> | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>БЕЗУЧАСТНО</b> <i>нареч.</i> Без проява на интерес или на някакво отношение към нещо; равнодушно, безразлично. <i>Раковски слушаше думите им безучастно и мислеше за своите грижи.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 402. <i>Пред него [погребалното шествие] върви шишкав поп и пее провлечено, монотонно и безучастно с дрезгавия си глас.</i> Елин Пелин, Съч. V, 54. • Обр. <i>Високо горе безучастно трептяха звездите по тъмното небе.</i> Д. Талев, ЖС, 16. | <b>БЕЗУЧАСТНО</b> <i>нареч.</i> Без проява на интерес или на някакво отношение към нещо; равнодушно, безразлично. <i>Раковски слушаше думите им безучастно и мислеше за своите грижи.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 402. <i>Пред него [погребалното шествие] върви шишкав поп и пее провлечено, монотонно и безучастно с дрезгавия си глас.</i> Елин Пелин, Съч. V, 54. • Обр. <i>Високо горе безучастно трептяха звездите по тъмното небе.</i> Д. Талев, ЖС, 16. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗУЧ`АСТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество или проява на безучастен; безразличие, безразличност, равнодушност. <i>Той се заплете във вдъхновените си мисли и спря. Смущаваше го това мълчание, което граничеше с безучастност.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 93. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗФАБУЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Литер.</i> За литературно произведение — който няма фабула, няма последователно изложение на събития или произшествия. <i>Безфабулен роман.</i> | <b>БЕЗФАБУЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Литер.</i> За литературно произведение — който няма фабула, няма последователно изложение на събития или произшествия. <i>Безфабулен роман.</i> | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<b>БЕЗФОРМЕНО</b> <i>нареч. Рядко.</i> Смътно, неясно, неопределено. <i>Вечер надлъж по кея пламват огньовете на моряшките барове .. Няколко парахода тъмнеят безформено и поскърцват.</i> К. Константинов, ПЗ, 151. | <b>БЕЗФОРМЕНО</b> <i>нареч. Рядко.</i> Смътно, неясно, неопределено. <i>Вечер надлъж по кея пламват огньовете на моряшките барове .. Няколко парахода тъмнеят безформено и поскърцват.</i> К. Константинов, ПЗ, 151. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗФ`ОРМЕНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество или проява на безформен. <i>Помпата [на фон Герике] направила възможно да се изучава газообразното състояние на веществото, което изглеждало тайнствено със своята неосезаемост и без-орменост.</i> Ив. Въжарова, ИН (превод), |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗХАБЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Нов. Разг.</i> Който проявява безотго | <b>БЕЗХАБЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Нов. Разг.</i> Който проявява безотго | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЕЗХАБЕР`ЕН</b> |
| − | |||
Версия от 12:49, 14 октомври 2013
ение; неутешимо. Цвете жени неволно се прегърнаха, плакаха безутешно една срещу друга, опрели образ до образ. Ст. Чилингиров, ПЖ, 84.
БЕЗУТЕШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на безутешен; неутешимост. Любов безнадеждно убита, озлобление, безу-тешност, .. — всичко беше в тия сълзи. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 180. А звук самотен / от песен непозната / залутан блъска се и като плач / во безутешност глъхне. К. Христов, С, 1939,108.
БЕЗУХ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който е без едно ухо или без уши. Безуха свиня.
2. За съд — който е без уши, без дръжки, или с отчупено ухо, дръжка. Долу, в подножието на хълма, имаше кладенец и всяка вечер жените от градището слизаха за вода, която носеха с безухи делви, прикрепени на рамо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 105.
БЕЗУХАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Рядко. Който не ухае, който няма аромат.
2. Остар. Който е без миризма, няма никаква миризма. Кислородът е тяло въздушно, безцветно, невкусно и безуханно. Ч., 1870, кн. 3, 86.
БЕЗУЧАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Обикн. в съчет. с предл. към. Който не проявява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен, индиферентен. До този ден старецът беше живял глух и безучастен към световните събития. Г. Райчев, В, 31. Смирненски, който беше син на такова бедно бежанско семейство, .., не можеше да остане безучастен към тежките грижи на сиромашката маса. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 52. Внезапно се умълчаваше, безучастен към разговорите, замислен. В. Андреев, ПР, 165.
2. Който не израз`ява интерес или някакво чувство, отношение към нещо; равнодушен, безразличен. Но очите на Смилеца бяха лишени от живот — с лениви, уморени погледи, безучастни и разсеяни. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. Той имаше плешива глава с продълговато безучастно лице. Д. Димов, Т, 160. Той гледаше с безучастен и студен израз — това бяха за него познати сцени. Л. Стоянов, Б, 118.
БЕЗУЧАСТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на интерес или някакво чувс`тво, отношение към нещо, безразлично, равнодушно отношение; равнодушие, безразличие. Димчо гледаше с презрително безучастие. Той беше цял-целеничък в лапите на врага и всяко хитруване му изглеждаше безплодно и глупаво. Г. Караславов, Избр. съч. I, 136. Стана му мъчно, че приятелят му се отнесе с безучастие към неговата радост. • Обр. Сивото небе и полето със замърсен сняг лъхат враждебно безучастие. К. Константинов, ПНП, 15.
БЕЗУТЕШНОСТ
БЕЗУЧАСТНО нареч. Без проява на интерес или на някакво отношение към нещо; равнодушно, безразлично. Раковски слушаше думите им безучастно и мислеше за своите грижи. Ст. Дичев, ЗС I, 402. Пред него [погребалното шествие] върви шишкав поп и пее провлечено, монотонно и безучастно с дрезгавия си глас. Елин Пелин, Съч. V, 54. • Обр. Високо горе безучастно трептяха звездите по тъмното небе. Д. Талев, ЖС, 16.
БЕЗУЧ`АСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на безучастен; безразличие, безразличност, равнодушност. Той се заплете във вдъхновените си мисли и спря. Смущаваше го това мълчание, което граничеше с безучастност. Ст. Дичев, ЗС I, 93.
БЕЗФАБУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Литер. За литературно произведение — който няма фабула, няма последователно изложение на събития или произшествия. Безфабулен роман.
БЕЗФОРМЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който няма определена форма, ясни, определени очертания. Димът се издигаше на безформени сиви кълба с виолетови дъна, изтласквани от дългия език на оранжевия пламък. X. Русев, ПС, 209. Главните видове облаци са: .. / дъждовни облаци — нисколе-жащи, безформени облаци с тъмен цвят. Физ. X кл, 1951, 91-92. Някога тази част на града беше голо поле с дълбоки и безформени ями, изкопани за направата на кирпич. Г. Караславов, Избр. съч. X, 67. Агентът с Подпухналото лице се наведе над главата му, но видя само безформена маса от съсирена кръв. Д. Димов, Т, 271.
2. Който няма или е изгубил първоначалната си, обичайна форма, очертания. Той сложи меката си и безформена шапка на един гвоздей до оджака на клуба. Кр. Велков, СБ, 132. Лицето й беше повехнало, стройната й някога снага сега беше доста безформена и приличаше на бухнало тесто. М. Марчевски, П, 95.
БЕЗФОРМЕНО нареч. Рядко. Смътно, неясно, неопределено. Вечер надлъж по кея пламват огньовете на моряшките барове .. Няколко парахода тъмнеят безформено и поскърцват. К. Константинов, ПЗ, 151.
БЕЗФ`ОРМЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на безформен. Помпата [на фон Герике] направила възможно да се изучава газообразното състояние на веществото, което изглеждало тайнствено със своята неосезаемост и без-орменост. Ив. Въжарова, ИН (превод),
БЕЗХАБЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Нов. Разг. Който проявява безотго
БЕЗХАБЕР`ЕН
